Десетата зала

повръща и че накрая е заспало спокойно. Убоас даваше на внука си ивици сушено месо преди

той да се втурне обратно вътре, за да бъде до баща си.

Когато в пещерата надникнаха първите лъчи на слънцето, детето сякаш се съживи.

Повдигна само глава за глътка вода. Тал оповести, че ще напуснат пещерата, тъй като

лекарството явно действаше. Бащата на детето изсумтя одобрително.

И тогава настъпи катастрофата.

Чу се влажно къркорене на черва, залата се изпълни с воня и детето изведнъж олекна

почти двойно. Чу се високо хъхрене, след което мъничкото тяло просто престана да диша.

Потресени, мъжете загледаха мълчаливо безжизне ното дете.

Бащата коленичи и го разтресе, сякаш искаше да го събуди. Извика нещо и Кек му извика

в отговор. По тона му Тал разбра , че синът му се мъчи да избегне бедствието.

Оса бавно се изправи. На слабата светлина на съска щите лампи хлътналите му очи бяха

най-ярките неща в залата. Нададе смразяващ кръвта крясък от някакъв друг свят, смес от

човешки вик и рев на звяр, толкова силен и отекващ, че всички останали замръзнаха вцепенени.

Макар да изглеждаше тромав и тежък, Оса се движеше с бързината на лъв. За миг

каменната купа на Тал се озова в масивната му ръка. Нито Тал, нито някой друг успя да

реагира. Тал видя тъмно размазано петно, когато неандерталецът замахна и стовари купата зад

ухото му.

Светът за миг засия, сякаш слънцето бе слязло от небето и бе минало през всички зали, за

да освети последната.

Тал беше паднал на четири крака на земята.

Чуваше викове някъде в далечината, съпроводени от звуците на забиващ се в плътта

кремък, писъци и бойни крясъци.

Чуваше тупването на падащи тела, звука на смъртта.

Повдигна глава.

Човекът птица се извисяваше над него с гордо отворен клюн.

Ще се рея, помисли си той. Ще се рея завинаги.

Главата му бе твърде тежка, за да я държи изправена. Какво беше това на земята?

Напрегна се да види на слабата светлина, през болката и мъглата в главата си.

Малкият костен бизон, паднал от кесията на колана му.

Посегна към него, докато в главата му се оформяха последните мисли.

Кланът на бизона.

Убоас.

Тала беше единственият, който излезе жив от пе щерата. Именно той бе убил Оса, като

блъсна главата му в стената. Кек бе поразен от собствения си брат, а Мем стана жертва на един

от неандерталците. В тясното пространство мъжете се ръгаха, тъпчеха и изкормваха, докато от

тях остана само кървава пихтия.

Ръката на Тала бе счупена, но не знаеше дали от уда ра, който бе нанесъл, или от нещо

друго. Изтича на светло, като крещеше тревога. Тал бе мъртъв. Хората сенки го нападнали.

Трябваше да отмъстят.

Бързо и брутално мъжете от Клана на бизона се нахвърлиха върху уплашените

неандерталци. Тъй като те бяха принудени да оставят копията си в лагера, не след дълго всички

те, всеки мъж, жена и дете бяха убити или хвърлени от високия корниз.

Бяха се наричали горските хора. Вече ги нямаше.

Сега Тала беше водачът. Церемонията можеше да почака. В разгара на кризата кланът

просто го последва и започна да изпълнява заповедите му. А Убоас стоически пренебрегна

собствената си мъка и побърза да приготви шина от дърво и сухожилия за ръката на внука си.

Всички мъртви и смазани бяха извлечени навън. С изключение на Тал. Тала нареди да

отрежат ръката на мъртвото дете на Оса, преди да го изнесат. Един от мъжете използва ножа на

Тал да отдели костите на пръ стите от кървавата купчина, след което внимателно подпря

кремъка на стената, както го беше оставил Тал. От костите на пръстите Тала щеше да си

направи огърлица трофей, но в бързината една от фалангите беше изпус ната и така и не стана

част от украшението.

Неандерталците, живи или мъртви, бяха изхвърлени през корниза върху скалите, при

събратята си. Лъвовете, мечките и ястребите щяха да пируват с останките им.

Внимателно свалиха телата на своите мъртви, за да ги погребат в меката почва до реката.

Такъв беше обичаят им. Кланът зачака да чуе решението на Тала за Кек. От техният клан ли бе

той, или от другите?

Той бе мой брат и е един от нас, заяви Тала. Затова трябваше да се отнесат с него като с

член на Клана на бизона.

Решението на младия мъж бе прието добре и всички бяха уверени, че ще знае и как да

почетат останките на досегашния им необикновен водач. Тала се оттегли в пещерата. Щеше да

седи до мъртвия си баща, да пие от извисяващата вода и след това щеше да оповести какво да

се направи.

Слънцето клонеше към залез, когато кланът приключи с въвеждането на ред в своя свят.

После всички се изкачиха отново по скалите и зачакаха около входа на пещерата.

Тала се появи и им заговори ясно и решително, като размахваше здравата си ръка, за да

подчертае думите си. Беше летял със стадото бизони и бе видял в далечината как човекът птица

влиза в пещерата и изчезва.

Имаше отговор.