Десетата зала

на водача за Тал и как той можел да лекува с растения. Разказал му за свещената пещера.

Горските хора потеглили към лагера на високите. Кек искал да помоли Тал да излекува

момчето.

Тал слушаше, като дъвчеше парче сушено еленско месо. Не беше в традициите им да

допускат при себе си племе на хората сенки. Беше опасно. И предците със сигурност щяха да

възразят.

Кек обаче го умоляваше и го наричаше мъдър баща. Изрази съжаление, че е останал да

живее с другите. Каза, че те щели да оставят копията си, преди да влязат в лагера. Призоваваше

го с цялото си сърце да излекува детето на водача.

Неандерталците влязоха в лагера бавно и подозрително, като си шепнеха на отсечения си

неразбираем език. Гъстите вежди скриваха стрелкащите се очи. Бяха по-ниски от хората от

Клана на бизона, но имаха неве роятно силни ръце, подобни на сопи. Косите им бяха чорлави и

неподредени, кремък не беше докосвал бра дите им. Едрогърдите и широкоплещести жени

оглеждаха по-високите и стройни жени от Клана на бизона с техните сплетени коси.

Тал беше подредил хората си в две редици с готови копия и кимна, когато хората сенки

оставиха оръжията си на купчина, както бе обещано.

Водачът им излезе напред, държейки в ръцете си новородено, което не издаваше нито

звук. Мъжът носеше великолепна огърлица от мечи зъби.

Кек превеждаше: „Аз съм Оса. Това е моят син. Из лекувай го.―

Тал пристъпи напред и поиска да види момчето. Отметна кожената завивка и видя

отпуснато безжизнено бебе на няколко месеца. Очите му бяха затворени, гладките му гърди се

свиваха при всяко издишване. С позволението на бащата Тал докосна кожата - беше гореща и

суха като стара кост. Видя, че червата му изпускат.

Пусна края на завивката. Тогава водачът свали огърлицата си и му я подаде.

Тал я прие и я сложи на врага си.

Щеше да опита да излекува новороденото.

Чрез Кек Тал заръча на неандерталците да се съберат на брега на реката и да чака т. После

нареди на Мем да организира най-добрите копиеносци да ги държат под око, докато двамата с

Тала излязат да намерят нужните растения. Когато се върнаха, носеха кесия с два вида кора,

шепа сочни кръгли листа и жилави корени на гулия. Тала напълни един мях с вода от реката и

Тал каза, че са готови да започнат.

Момчето беше много болно и Тал реши да го отнесе в най-дълбоката и най-свещена зала,

където да го лекува. Щяха да са му нужни всичките му сили. Оса взе детето в яките си ръце и го

последва в пещерата заедно с трима от клана си - яки като животни мъже, които изглежда

наистина се страхуваха да навлязат в мрака само на светлината на лампата. Мем, Тала и един от

племенниците на Тал представляваха Клана на бизона. Послед ният от групата беше Кек. Той

трябваше да свърже двата свята и различните им езици.

Неандерталците извикаха, когато видяха изрисува ните стени. Сочеха и бърбореха. Кек

заговори на гърления им език и се опита да ги успокои, като им показа, че може да докосне

изображенията, без да се страхува, че ще бъде стъпкан или осакатен.

Нужно бе дълго увещаване преди посетителите да изпълзят през прохода в Залата на

растенията. Опасявайки се от капан, един от неандерталците настоя да мине последен. Събрани

под украсения с длани купол, всички замърмориха и замигаха към отпечатъците и за-

разглеждаха собствените си длани на светлината на горящата мас и хвойна.

По-голямата част от разнородната група зачака тук в напрегнато мълчание, разделени

едни от други, доколкото позволяваше тясното пространство. Тал, Мем, Кек, водачът и един от

хората му влязоха в десетата зала с момчето.

Тал незабавно започна да пее едно от старите изцелителни заклинания на майка си и се

зае с приготвянето на лекарството. С дългия си кремъчен нож наряза на малки парчета сочните

листа и корените, след което остави ножа подпрян на стената. Събра растенията в каменната

купа на майка си. Добави малко парчета кора, като преди това ги стри с грубите си длани.

Накрая сипа прясна вода от меха. Разбърка и замачка сместа с ръце, дока то не получи зелена

каша, после наля още вода, за да може да се пие.

На трептящата светлина на лампите Тал постави де тето в седнало положение, без да

престава да припява, и накара баща му да отвори пресъхналите му устни, колкото да сипе

малко от течността. Момчето се закашля и изплю. Тал изчака и му даде още малко. После още.

Докато детето не изпи достатъчно количество.

После го положиха на земята, увиха го в кожата и мъ жете зачакаха около него - два вида,

които деляха една земя, обединени от общия интерес да спасят мъничкото същество.

Тал припяваше часове наред.

Наложи се да донесат нови лампи.

През цялата нощ новините се предаваха на двата клана, събрали се недоверчиво от двете

страни на отвора на пещерата. Тала излизаше и казваше на Клана на бизона, че детето стене,