Десетата зала

— Слушам — рече тя и докато слушаше историята от ръкописа на Бартомио, натрапчиво навиваше кичури от косата си толкова стегнато, че пръстите й побеляваха. Това бе нервен навик, който Люк бе забравил. По време на последната им нощ заедно го правеше непрекъснато.

Люк не беше сигурен кое е причинило стреса й — неговото присъствие или историята на Бартомио. Така или иначе, когато приключи с разказа, и двамата заговориха възбудено за работата, която им предстоеше. По някое време той й каза да не се вълнува толкова и да се наспи добре.

От озадачената й физиономия остана с впечатление, че думите му са прозвучали по-скоро като упрек, отколкото като съвет.

Вторият ден от разкопките бързо се обърка и оплете като рибарска мрежа.

Зви Алон не се появи на закуска. Намериха колата му паркирана над скалите. Вратата на пещерата беше заключена и недокосната. Джеръми с тревога отиде при Люк и му съобщи как Алон му е поискал ключа снощи, а Люк гневно отрече да е давал на израелския археолог разрешение да посещава пещерата.

Екипът панически започна да търси в подножието на скалите, но не откри нищо. Накрая Люк взе командирско решение и нареди сутрешната смяна да започне работа вътре в пещерата, а самият той се свърза с властите.

Предвид важността на разкопките в Руак на обаждането му отговори лично лейтенант от местната жандармерия, някой си Бийете. Когато се увери, че въпросът е сериозен, той се обърна към началника си полковник Тука от жандармерийското управление на департамента Дордон в Перигор и мобилизира полицейски катер от Лез Ейзи да тръгне по течението на Везер.

Късно сутринта се свързаха с Люк по радиостанцията в пещерата и го уведомиха, че Тука е пристигнал. Полковникът се оказа доста недодялан човек, леко пълен, плешив, с едри черти на лицето и провиснали, сбръчкани висулки на ушите. Мустаците му бяха подстригани твърде късо за широката площ между носа и горната му устна и там оставаше ивица гола кожа, а подобно на много хора с оскъдна коса, компенсираше недостига й с козя брадичка. В същото време обаче имаше неуместно гладък и елегантен глас с доста префинен парижки акцент. Люк щеше да има повече доверие в него, ако бяха разговаряли по телефона.

Срещнаха се при взетата под наем кола на Алон. Тъкмо започнаха да говорят, когато младият лейтенант изтича при тях и възбудено им съобщи, че са открили тяло край брега на реката.

Този ден Люк нямаше да може да стигне до пещерата.

Първото му задължение бе да се качи в катера да идентифицира трупа. Задачата го остави замаян и потресен. Алон бе целият окървавен и изпотрошен. Някакъв клон беше разпрал корема му долу при слабините. От многобройните удари при падането лицето му бе обезобразено, а ръцете и краката — извити под неестествени ъгли подобно на клоните на старата хвойна високо горе на корниза. Макар да бе сухо и хладно, насекомите вече бяха започнали да вземат своето.

Трябваше да се събират показания. Наложи се Люк да предостави кабинета на Тука и хората му за разговорите. Джеръми беше разпитан последен късно следобед и излезе от преносимата барака блед като останките на Алон. Пиер го чакаше отвън. Прегърна го дружески през рамо с дългата си ръка и го поведе да изпият по едно питие.

Настроението в лагера бе мрачно. След вечеря Люк се почувства задължен да се обърне към екипа си. Тука му беше казал, че аутопсията предстои, но изглеждало много вероятно Алон да се е подхлъзнал, докато се е опитвал да се спусне надолу в тъмното; нямало причина да се подозира умишлено посегателство. Трупът бил намерен точно под стълбата. Травмите по тялото му напълно съответствали на падане от голяма височина. Люк предаде тези наблюдения на смълчалата се група.

След като припомни приноса на професор Алон в тяхната област, той призова за минута мълчание и завърши с молба към всички да приемат, че достъпът до пещерата извън предвидените в протокола часове е строго забранен и че оттук нататък само той ще държи ключовете. Единият ще бъде на ключодържателя му, а резервният щеше да стои заключен в бюрото му.

Люк почти не яде. Юг го замъкна обратно в караваната му, постави го на течна диета с бърбън и пусна джаз от Ню Орлиънс на емпе-3 плейъра си, докато Люк най-сетне заспа, както си беше с дрехите. Тогава Юг изключи устройството и се заслуша в крясъците на някакъв бухал, докато накрая също не се унесе.

Въпреки трагедията, работата в Руак продължи. Налагаше се Алон да бъде заместен, но тази дупка в екипа щеше да бъде запълнена едва през следващия сезон.

Продължиха според плана за първата кампания. Първоначалните проучвания трябваше да се съсредоточат в две зали — входната, или Зала 1 според официалното означение, и Залата с растенията, или Зала 10.