Дом на пръст и кръв

Хвойна влезе в апартамента с кафява торба, ухаеща на нещо шоколадово, в едната ръка, и резервни ключове в другата. Като го видя в коридора, спря на място.

Устата й се отвори в безмълвно „О".

Огледа го от глава до пети — не по онзи начин, по който го оглеждаха някои жени, преди да забележат татуировките му, а със съзнанието, че полугол мъж стои в апартамента на Брайс в седем сутринта.

Той отвори уста да я увери, че не е каквото изглежда, но Хвойна просто мина покрай него, тракайки с фини копита по дървения под. Влезе в спалнята и разтръска хартиената торба, при което Сиринкс направо откачи и заразмахва нетърпеливо опашка.

— Нося ти кроасани с шоколад, така че вдигай този гол задник от леглото и се обличай — изчурулика Хвойна.

Брайс надигна глава и видя приятелката си, после и Хънт в коридора. Без дори да подръпне ръба на нощницата си върху бикините си от тюркоазена дантела, примижа сънено и попита:

— Какво?

Хвойна отиде до леглото, но преди да седне, погледна към Хънт.

Той се скова.

— Не е каквото изглежда.

Тя му се усмихна любезно.

— Тогава ще те помоля да ни оставиш за малко.

Той се върна в кухнята. Кафе. Това му се струваше добър план.

Отвори един шкаф и извади чаши. Гласовете на момичетата се носеха из апартамента.

— Опитах да ти звънна, но телефонът ти е изключен… реших, че сигурно си го изгубила — каза Хвойна.

Чу се шумолене на завивки.

— Добре ли си?

— Напълно. По новините още не са излъчили крайно становище, но една от теориите е, че са били човешки бунтовници от Пангера, целящи да разпалят война и тук. Пуснаха видеозапис от склада, където на един сандък с вино се вижда тяхното лого. Смята се, че така са вкарали бомбата в клуба.

Значи теорията си оставаше същата. Още не се знаеше дали атентатът наистина е бил свързан с Рога. Хънт реши веднага щом Хвойна си тръгнеше, да попита Исая докъде е стигнал с молбата му за среща с Бригс.

— Разрушен ли е „Гарвана“?

Въздишка.

— Да, доста е зле. Не мога да си представя кога ще отвори. Снощи едва се свързах с Фурия и тя каза, че Рисо бил толкова бесен, че обявил награда за главата на извършителя.

Хънт не се изненада. Беше чувал, че въпреки ведрия си нрав метаморфът пеперуда не си поплювал, когато го ядосали. Хвойна продължи:

— Фурия вероятно ще се прибере заради това. Знаеш я каква е: не може да устои на такова предизвикателство.

В името на горящия Солас. Само Фурия Акстър им липсваше за капак на тая шибана каша. Хънт сипа с лъжица кафе на зърна в лъскавата хромирана машина, вградена в кухненската стена.

Куинлан попита сухо:

— Значи е готова да се прибере, за да изкара пари, но не и за да ни види?

Мълчание. После Хвойна каза:

— Не само ти загуби Даника онази нощ, Бри. Всички се борим с мъката по различни начини. Реакцията на Фурия беше да избяга надалеч.

— Психотерапевтът ли ти го каза?

— Не искам пак да се караме по този въпрос.

Още мълчание. Хвойна се прокашля.

— Бри, съжалявам за това. Станала ти е синина…

— Няма нищо.

— Напротив, има.

— Няма. Разбирам те, просто.

Хънт включи кафемелачката, за да им предостави поне някакво уединение. Сигурно смля зърната на фин прашец, вместо на едри парченца, но като спря машината, Хвойна вече казваше:

— Значи прелестният ангел, който ти прави кафе в момента.

Хънт се усмихна на кафе машината. От много, много отдавна не го бяха наричали по друг начин освен Умбра Мортис, Наемника на архангелите.

— Не, не и не — прекъсна я Брайс. — Джесиба ми възложи секретна задача и ми назначиха Хънт за охрана.

— И предполагам, в длъжностната му характеристика влиза да се разхожда гол до кръста в апартамента ти?

— Знаеш ги ванирските мъжкари. Живеят, за да се перчат с мускулите си.

Хънт врътна очи, а Хвойна се засмя.

— Изумена съм, че си го допуснала в дома си, Бри.

— Нямах избор.

— Хмммм.

Тупване на боси крака върху пода.

— Наясно си, че ни подслушва, нали? Крилете му сигурно така са се накокошинили, че няма да може да мине през вратата.

Хънт се облегна на плота и остави машината да ръмжи вместо него. Брайс излезе в коридора.

— Да не се възгордя?

Не беше изпълнила молбата на приятелката си да обуе панталон. С всяка стъпка бледорозовата дантела по ръба на нощницата й се плъзваше нагоре по бедрата й, разкривайки дебелия белег през лявото. Стомахът му се свиваше от гледката.

— Очите ми са тук, Аталар — посочи тя.

Хънт се намръщи.

Хвойна я следваше, тракайки леко с копита по дървения под. Тя вдигна торбата с кроасаните.

— Минах само за да ти оставя закуска. Имам репетиция след… — Извади телефона от джоба на тесния си черен панталон. — Ох, ужас. Сега. Чао, Бри.

Тя хукна към вратата, хвърляйки торбата върху масата с впечатляваща точност.

— Успех. Обади ми се после — каза Брайс и веднага отиде да провери с какво е решила да я умилостиви приятелката й.

Хвойна се задържа на вратата колкото да нареди на Хънт:

— Върши си работата, Умбра.

После изчезна.

Брайс седна на един от белите кожени столове около стъклената маса и извади един кроасан с въздишка. Отхапа си и простена от наслада.

— Легионерите ядат ли кроасани?

Той остана облегнат на плота.

— Сериозно ли ме питаш?

Брайс си отхапа пак, сдъвка и преглътна.