Дом на пръст и кръв

Изглеждаше на около три и червената й коса беше вързана на две поразхлабени опашки. Ембър гледаше дъщеря си с леко ядосано изражение — явно защото и Брайс би трябвало да е с хубави дрехи като родителите си. Тя обаче отвръщаше на майка си с немирен поглед и ръце на пухкавите си хълбоци, разкрачила крака в отявлена бойна стойка. Цялата омацана с кал.

Хънт се подсмихна и погледна другата снимка на скрина — живописен кадър на две момичета, седнали върху червените скали на пустинна планина, с гръб към обектива, долепили рамене, любувайки се на пясъчния пейзаж далеч под тях. Едното момиче беше Брайс — позна я по дългата червена коса. Другото носеше познато кожено яке, на чийто гръб бяха изписани онези думи на най-древния език на Републиката:

С любов всичко е възможно.

Това трябваше да са Брайс и Даника. И… сега Брайс носеше якето на Даника.

В апартамента нямаше други снимки на Даника.

С любов всичко е възможно. Антична мъдрост, изречена от някой си бог. Вероятно Ктона — все пак тя отговаряше за всички тези работи с майката богиня. Хънт отдавна беше спрял да посещава храмове и да обръща внимание на превзетите жрици, които често гостуваха в сутрешните токшоута. Никое от петте божества не му беше помагало — нито пък на близките му. Урд го беше прецаквала най-много.

Даника беше отпуснала глава върху рамото на приятелката си и русата й опашка се разстилаше по гърба на Брайс. Брайс носеше широка бяла тениска, а едната й ръка беше превързана и опряна на коляното й. Всички видими части от тялото й бяха осеяни със синини. И богове — отляво на Даника лежеше меч. Чист и в ножница, но той го познаваше.

Сабин беше подивяла, че изчезнал от апартамента, където бяха убили дъщеря й. Бил древна реликва на вълците. А сега Хънт го виждаше до Брайс и Даника в пустинята.

Седнали на скалите, високо над света, двете приличаха на войници, извървели най-мрачните пътеки на Ада и решили да си направят заслужена почивка.

Хънт обърна гръб на снимката, потривайки татуировката през челото си. Изпрати хладен повей от силата си да дръпне тежките сиви завеси пред високите прозорци, съблече се бавно и отиде в банята, която се оказа също толкова просторна, колкото спалнята.

Изкъпа се набързо и се срути в леглото още мокър. Последното, което видя, преди сънят да го надвие, беше снимката на Брайс и Даника, застинали завинаги в миг на блаженство.

28

Хънт се събуди, усетил мъжки мирис в стаята, и сграбчи ножа под възглавницата си. Открехна едно око, припомняйки си местоположението на всички прозорци и врати, всеки предмет, който можеше да използва като оръжие…

Видя Сиринкс да седи на свободната възглавница, свел сплескано лице към неговото.

Хънт простена и въздъхна тежко. Химерата замахна да го перне с лапа.

Той се завъртя и му се изплъзна.

— Добро утро и на теб — измърмори, оглеждайки стаята.

Със сигурност беше затворил вратата миналата вечер. Сега зееше широко отворена. Той надникна към часовника.

Седем. Не беше усетил кога Брайс е тръгнала за работа — не я беше чул да щъка из апартамента и да слуша музика, както правеше обикновено.

Всъщност не беше чул дори как се отваря собствената му врата. Беше спал като труп. Сиринкс отпусна глава върху рамото му и въздъхна печално.

Солас да му е на помощ.

— Защо ли имам чувството, че ако те нахраня, ще ти е за втори или трети път днес?

Две обли очи мигнаха невинно.

Хънт не се сдържа и почеса зверчето зад смешните му уши.

Слънчевият апартамент беше тих. Светлината топлеше светлия дървен под. Той стана бавно от леглото и си нахлузи панталоните. Ризата му беше съсипана от снощните преживявания, затова я остави на пода и… По дяволите! Телефонът му. Грабна го от нощното шкафче и провери за нови съобщения. Нищо. Нямаше нови мисии от Мика, слава на боговете.

Остави телефона върху скрина до вратата и влезе в голямата стая.

Нито движение, нито звук. Ако Куинлан просто беше излязла.

Прекоси с бърза крачка просторната всекидневна и тръгна по коридора в другия й край. Вратата на стаята й беше открехната, сякаш Сиринкс сам си беше отворил й.

Тя спеше дълбоко. Завивките й бяха струпани на усукана купчина в единия край на леглото и Куинлан лежеше по корем, прегърнала възглавницата си. Позата й беше почти същата като миналата вечер в клуба, когато се хвърли върху Хвойна.

Повечето хора несъмнено биха нарекли сивата й нощница с изрязан гръб и бледорозова дантела по краищата блуза. Сиринкс мина покрай него, скочи върху леглото и побутна с нос голото й рамо.

Татуировката на гърба й — красиво извити букви на непозната азбука — се надигаше и спадаше с всяка дълбока глътка въздух. Синини, които не беше забелязал снощи, осейваха златистата й кожа. Вече зеленееха благодарение на елфическата й кръв.

А той я зяпаше. Като някой шибан психопат.

Тъкмо се обръщаше към коридора, внезапно почувствал крилете си твърде големи, кожата си — твърде стегната, когато входната врата се отвори. С едно плавно движение приготви ножа зад гърба си.