Дом на пръст и кръв

— Защо си станал толкова рано?

— Почти седем и половина е. Не бих го нарекъл рано. Пък и как да не стана, когато химерата ти едва не ми седна на лицето? И колко души имат ключове за това място?

Тя довърши кроасана си.

— Родителите ми, Хвойна и портиерът. А като стана дума… Трябва да си извадя нови и да върна тези на портиера.

— Трябва да извадиш и на мен.

Вторият кроасан беше на половината път до устата й, когато го остави на масата.

— Няма да стане.

Той задържа погледа й.

— Напротив, ще стане. И ще промениш заклинанията, така че да имам достъп до.

Брайс отхапа от кроасана.

— Не е ли уморително да се държиш като алфа-задник през цялото време? Имате ли си наръчник? И анонимни групи за подкрепа?

— Алфа-задник?

— Точно така. Със собственически и агресивни наклонности. — Тя махна към голия му торс. — Сещаш се, мъжагите, които разкъсвате ризите си при най-дребната провокация, знаете как да убивате по двайсет различни начина, и жените припадат по вас. А когато накрая оправите някоя, си въобразявате, че е ваше притежание, и ревностно я браните от погледите и вниманието на други мъже, решавате какво и кога да яде, какво да облича, кога да се вижда с приятелите си.

— Какви ги плямпаш, мамка му?

— Любимите ви хобита са цупене, бой и надуване; овладели сте до съвършенство трийсетина разновидности на зъбене и ръмжене; движите се в кръг от готини другарчета и когато някой от вас си намери партньорка, другите също опадват като плочки от домино, и боговете да са ви на помощ, когато всичките започнете да си правите деца…

Той грабна кроасана от ръката й. И Брайс млъкна.

Впи поглед в лицето му, после в кроасана и Хънт се зачуди дали няма да го захапе по ръката, докато го вдигаше към устата си. Страшна вкусотия се оказа.

— Първо — подхвана той, обръщайки един стол, за да го яхне, — изобщо нямам намерение да те чукам, така че спокойно можем да изключим варианта чифтосване и бебе. Второ, нямам приятели, затова ти гарантирам, че скоро няма да се отцепя само с обвързани другарчета. Трето, ако ще говорим за противници на обличането. — Той довърши кроасана и я изгледа многозначително. — Не аз се разхождам из целия апартамент по сутиен и бикини всяка сутрин.

Доста се беше трудил да не обръща внимание на тази подробност. Че след сутрешното си бягане оправяше косата и грима си почти цял час. Само по бельо от огромната си впечатляваща колекция.

Е, да си признае, и той би се киприл по дантелки, ако изглеждаше като нея.

Брайс просто го поряза с поглед — устата му, ръката му — и изръмжа:

— Това беше моят кроасан.

Кафе машината изпиука, но Хънт не отлепи задника си от стола.

— Ще ми извадиш ключове. И ще ме изключиш от заклинанията. Защото това е част от работата ми, и настойчивостта ми няма нищо общо с твоите алфа-задници, а със стремежа ми да те опазя от сигурна смърт.

— Не говори толкова грубо. Разстройваш Сиринкс.

Той се приведе толкова близо към нея, че видя златистите петънца в кехлибарените й очи.

— Ти имаш най-мръсната уста, на която някога съм попадал, сладурче. И с това си поведение май ти си алфа-задникът тук.

Тя изсъска.

— Виждаш ли? — провлачи Хънт. — Как се изрази? Разновидности на зъбене и ръмжене? — Махна с ръка. — Ето ти.

Тя забарабани по стъклената маса с нокти като небе по залез.

— Повече никога не посягай към моя кроасан. И не ме наричай „сладурче“.

Хънт й се подсмихна и стана.

— Ще отскоча до Комициума да си взема дрехи. Ти къде ще си днес?

Брайс си замълча нацупено.

— Отговорът е — продължи Хънт — с мен. От сега нататък, където ходи единият, там е и другият. Ясно?

Тя му показа среден пръст. Но не се възпротиви.

29

Мика Домитус може и да беше гадняр, но поне не караше триариите си да работят през уикенда — а ако случайно се наложеше, им даваше два почивни дни през седмицата.

Джесиба Рога — каква изненада! — не вярваше в уикендите. И понеже Куинлан трябваше да ходи на работа, Хънт реши да отидат до военните квартири в Комициума по време на обедната почивка, докато повечето им обитатели бяха заети с хранене.

Гъстата утринна мъгла още не се беше вдигнала, когато Хънт тръгна след Брайс към галерията. Още не му бяха докладвали за новости около атентата в клуба и нямаше информация за нови нападения в стила на кристалоса.

Въпреки това гледаше да е нащрек, преценяваше всеки човек, който минаваше покрай червенокоската под него. Повечето я заобикаляха отдалеч заради Сиринкс, подскачащ ведро в края на повода си. Химерите бяха непредвидими домашни любимци — склонни към дребни магии и хапане. Въпреки че Сиринкс май предпочиташе да си проси храна от околните.

Днес Брайс носеше къса черна рокля и по-скромен грим — тъмни сенки за очи и светло червило… Бронята й, осъзна Хънт, докато я гледаше как минава със Сиринкс покрай другите хора, тръгнали на работа, и туристите, заобикаляйки коли, чиито шофьори вече бибипкаха изнервено заради обичайния натоварен трафик на Стария площад. Дрехите, прическата, гримът — бяха като кожения костюм, ножовете и пистолетите, които той нахлузваше всяка сутрин.

Само дето той не носеше дантелено бельо под тях.