— Територията на Сабин? — Тя се изсмя дрезгаво и отдръпна лице, за да го погледне в очите. Луничавата й кожа се сбърчи в умислена гримаса. — Реално погледнато, Старият площад е единственото безопасно място за такива като мен. Пък и е близо до галерията и цял куп ресторанти, музикални зали и музеи. Мога изобщо да не напускам квартала.
— Но го напускаш. Обикаляш целия град, като излизаш да тичаш сутрин. Защо постоянно сменяш маршрута си?
— За да не ми омръзва.
Сградата й се избистри пред погледа му. На покрива, оборудван с открито огнище, шезлонги и грил, нямаше никой. Хънт направи плавен вираж към него, кацна меко и я остави внимателно. Тя се позадържа за него, колкото да почувства краката си достатъчно стабилни, после отстъпи назад.
Той нагласи сака през рамото си и тръгна към вратата на покрива. Отвори я за Брайс и откъм стълбището се изля топъл първосвет.
— Съжаляваш ли, че отговори така на Мика?
Тя заслиза по стълбите с разлюляна опашка.
— Естествено, че не. Защо ми е да излизам с него, по дяволите?
— Той е губернатор на Валбара.
— Е, и? Като съм спасила живота му, не означава, че ми е писано да му стана гадже. Сигурно и без това ще е като да чукаш статуя.
Хънт се подсмихна.
— Всъщност жените, които са спали с него, твърдят точно обратното.
Тя отключи вратата на апартамента си с кривната уста.
— Както вече казах, не, благодаря.
— Сигурна ли си, че не е, защото избягваш…
— Виждаш ли? Ето това е проблемът. И ти, и целият свят си мислите, че съществувам единствено за да си намеря някого като него. Че просто няма как да не проявявам интерес към него, защото на всяка жена й трябва голям, силен мъжага, който да я закриля. То се знае, че щом съм хубавичка и необвързана, прояви ли някой могъщ ванир интерес към мен, задължително ще си сваля гащичките за него. Всъщност даже не е било живот преди него, не съм правила хубав секс, не съм се чувствала истински
Тази жена щеше да го подлуди.
— Доста си докачлива на тази тема, да ти кажа.
Брайс се изкикоти с насмешка.
— А ти доста наливаш масло в огъня, да ти кажа.
Хънт скръсти ръце. Тя скръсти своите.
Шибаната й конска опашка сякаш също скръсти ръце.
— Е — подхвана Хънт през зъби и пусна сака си на пода. Дрехите и оръжията вътре тупнаха тежко. — Ще дойдеш ли с мен при Оракула утре?
— О, не, Аталар.
Гърлените й думи пробягаха по кожата му, а усмивката й беше олицетворение на злото. Хънт се приготви за следващата й ядна реплика. И установи, че няма търпение да я чуе.
— Сам ще се оправяш с нея.
32
След като остави багажа си в апартамента, Хънт последва Брайс обратно до галерията, където смятала да прегледа отново списъка на Деклан за последните занимания на Даника и да го сравни със своя — вземайки под внимание и другите убийства.
Но мисълта да седи под земята още няколко часа му се стори толкова непривлекателна, че Хънт реши вместо това да поседи на покрива. Имаше нужда да подиша малко въздух нависоко. Множество ангели прелитаха наоколо, напускайки града. Той нарочно застана с гръб към Комициума.
Малко преди залез Брайс излезе от галерията със Сиринкс и с мрачно изражение като неговото собствено.
— Нищо ли? — попита я, когато кацна на тротоара до нея.
— Нищо — потвърди тя.
— Утре ще продължим търсенето с нови очи.
Може би пропускаха нещо. Денят беше дълъг, ужасен и странен и Хънт нямаше търпение да се просне на дивана й.
Той попита внимателно:
— Довечера ще дават голям мач по сънбол. Имаш ли нещо против да го гледам?
Тя го изгледа косо, вдигнала вежди.
— Какво? — попита я Хънт, но не успя да задържи ъгълчето на устата си, което подскочи в нервна усмивка.
— Нищо… просто си… типичен мъж. — Тя махна към него. — Със спорта и другите глупости.
— И жените харесват спорта.
Тя врътна очи.
— Този любител на сънбола не се вписва в представите ми за Сянката на Смъртта.
— Съжалявам, че те разочаровам. — Този път беше негов ред да вирне вежда. — А ти какво мислеше, че правя в свободното си време?
— Знам ли. Предполагах, че проклинаш звездите, мразиш света и умуваш как да отмъстиш на враговете си.
Да, от всичко това по много. Но Хънт се подсмихна.
— Пак ще те разочаровам.
Ъгълчетата на очите й се сбърчиха в искрена усмивка и последните слънчеви лъчи превърнаха ирисите им в течно злато. Той си напомни, че трябва се оглежда наоколо.
Бяха на една пресечка от апартамента, когато телефонът на Хънт иззвъня. Тя се напрегна осезаемо и надникна към екрана му заедно с него.
Телефонът иззвъня повторно. И двамата се взираха в името на екрана, докато пешеходците се стичаха покрай тях.
— Няма ли да вдигнеш? — попита тихо Брайс.
Трето позвъняване.
Хънт знаеше. Още преди да натисне копчето, знаеше.
Затова и се отдръпна от Куинлан, преди да долепи телефона до ухото си и да каже безизразно:
— Здрасти, шефе.
— Имам работа за теб тази вечер — каза Мика.
Стомахът му се сви.
— Добре.
— Дано не прекъсвам забавата ти с госпожица Куинлан.
— Не — отвърна стегнато Хънт.
Мика направи многозначителна пауза.
— Случката от тази сутрин да не се повтаря. Ясно?
— Ясно.