Дом на пръст и кръв

Изплю думата гневно. Но откровено — защото алтернативата на Мика в момента се разполагаше в губернаторската резиденция в Комициума. Защото Сандриел би проточила наказанието заради отказа му да се поклони, заради непочтителното му отношение, с дни, със седмици. С месеци.

Но Мика му даваше това предупреждение и му възлагаше задача, за да му напомни къде точно му е мястото — и толкова.

— Добре — каза губернаторът. — Папката те очаква в стаята ти в комплекса. — Той се умълча за миг, сякаш доловил въпроса, прогарящ езика на Хънт. — Сделката ни още е в сила, Аталар. Не ме карай да размисля.

Връзката прекъсна.

Хънт стисна зъби до болка.

Куинлан сбърчи угрижено чело.

— Всичко наред ли е?

Хънт прибра телефона в джоба си.

— Да. — И продължи да върви. — Обажда се по работа.

Не беше лъжа. Не съвсем.

Стъклените врати на сградата й се отвориха. Хънт кимна към фоайето.

— Ти се качвай. Аз трябва да свърша нещо. Ще ти звънна, ако уточнят датата и часа за срещата с Бригс.

Кехлибарените й очи се присвиха. Да, определено разбираше какво се случва. Или по-скоро беше чула разговора им. Знаеше какво му беше наредил Мика.

Въпреки това каза:

— Добре. — Обърна се към фоайето, но подхвърли през рамо: — Успех.

Хънт просто се изстреля в небето, вече набрал номера на Джъстиниън, за да го извика на пост за няколко часа. Джъстиниън се размрънка, че щял да изпусне мача по сънбол, но Хънт му заповяда като по-високопоставен и ангелът неохотно склони до десет минути да е на съседния покрив.

Пристигна след осем минути. Поверявайки поста на брата си по оръжие, Хънт вдиша от прашния сух въздух на града, погледна тюркоазената ивица на Истрос и тръгна да прави онова, което правеше най-добре.

— Моля те.

Неизбежните думи. Единствените, които повечето хора изричаха, застанеше ли пред тях Умбра Мортис.

Хънт гледаше треперещия от страх метаморф пума през кървавите пръски по шлема си. Ноктестите му ръце се тресяха, вдигнати умолително пред него.

— Моля те — простена мъжът.

Всяка негова дума откъсваше Хънт все повече от реалността. Докато протегнатата му ръка не се превърна в нещо далечно, докато пистолетът, насочен към главата на метаморфа, не стана просто парче метал.

Смърт за смърт.

— Моля те.

Мъжът беше извършил ужасяващи зверства. Невъобразими. Заслужаваше да умре. И много по-лошо.

— Молятемолятемоляте.

Хънт беше просто сянка, струйка живот, инструмент на смъртта.

Беше никой и нищо.

— Мо…

Пръстът му натисна спусъка.

Хънт се прибра рано. Е, рано за него.

За щастие, в общата баня на легионерските квартири нямаше никой, когато отиде да измие кръвта от тялото си. И стоя под парещата струя толкова дълго, че загуби представа за времето.

Щеше да се задържи и още, ако Джъстиниън не го чакаше.

Затова се съвзе, събра парчетата от душата си. И почти изпълзя от щавещия душ в тялото на мъжа, който беше, когато не вкарваше куршуми между нечии очи.

Мина през няколко места, преди да стигне до апартамента на Брайс. Но до единайсет вече беше освободил Джъстиниън и влизаше през вратата й.

Куинлан беше в затворената си спалня. Сиринкс го поздрави с мяукане отвътре. Тя му изшътка — значи беше чула Хънт да влиза. Той се молеше да не излезе в коридора. Още нямаше сили да говори.

Дръжката на вратата й се завъртя. Но Хънт вече влизаше в собствената си стая и не посмя да погледне през просторната всекидневна, когато Брайс отбеляза стегнато:

— Върнал си се.

— Да — програчи той.

Дори през цялата стая усещаше въпросите й. Но тя просто каза тихо:

— Записах ти мача. В случай че ти се гледа.

Нещо се сви непоносимо в гърдите му. Без дори да погледне назад, влезе в стаята си с вяло „Лека нощ“ и затвори вратата.

33

Черната стая на Оракула вонеше на сяра и печено месо: на сяра — от природните газове, извиращи от дупката в центъра на помещението, а на печено месо — от купчината биволски кости, димящи върху олтара до отсрещната стена, жертвоприношение пред Огенас, Пазител на мистериите.

След снощната му мисия светилището беше последното място, където би искал да попадне. Където заслужаваше да бъде.

Шестметровите врати се затвориха зад него и той тръгна през тихата стая към дупката в средата и пушека зад нея. Очите му пареха от острите миризми и той ги прогони с лек магически вятър.

Зад димната завеса помръдна нечий силует.

— Чудех се кога Сянката на Смъртта ще помрачи скромното ми обиталище — рече меден женски глас.

Млад, бликащ от светлина и веселост — но с привкус на древна жестокост.

Хънт спря пред ръба на дупката, потискайки импулса си да надникне в бездънната чернота.

— Няма да отнемам много от времето ти — каза той и помещението, дупката и пушекът погълнаха гласа му.

— Ще ти отделя толкова време, колкото Огенас позволи.

Пушилката се отвори като завеса и Хънт остана без дъх при вида на съществото, което излезе оттам.