Дом на пръст и кръв

Погледна през рамо към нея и я намери облегната на леглото му.

— Никой не ми е задавал този въпрос преди. — Никой не смееше. Но тя задържа погледа му. Хънт й призна: — Не знам дали съжалявам.

Позволи на очите си да й предадат останалото. И не бих казал нито дума по въпроса на това шибано място.

Тя кимна. И погледна към стените, по които нямаше нито картини, нито плакати.

— Май не си по декорирането?

Той започна да пълни сака с дрехи. Беше забелязал, че Брайс има пералня в апартамента си.

— Мика може да ме продаде, когато си реши. На лош късмет е да пускам корени.

Тя потри раменете си с длани, въпреки че в стаята беше топло, дори задушно.

— Ако той беше умрял онази нощ, какво щеше да стане с теб? С всички Разгромени ангели и роби, които притежава?

— Актовете ни за собственост автоматично преминават в ръцете на наследника му. — Презираше всяка дума от устата си. — Ако не е посочил такъв, архангелите си поделят притежанията му.

— А те не биха зачели уговорката му с теб.

— Със сигурност.

Хънт започна да прибира в сака оръжията от чекмеджетата на бюрото. Усещаше как Брайс следи всяко негово движение, сякаш броеше ножовете и пистолетите, които вадеше. Накрая тя го попита:

— Какво ще правиш, ако си спечелиш свободата?

Хънт се зае да проверява кутиите с патрони на бюрото си и тя отиде да гледа. Хвърли няколко в торбата. Брайс вдигна един дълъг нож, сякаш беше мръсен чорап.

— Чувала съм, че само ти от всички ангели владееш светкавици. Дори архангелите нямали такава дарба.

Той прибра криле към тялото си.

— И какво от това?

Тя сви рамене.

— Тогава защо Исая е командир на 33-ти?

Той взе ножа от ръцете й и го прибра в сака.

— Защото вбесявам твърде много хора и не ми пука.

Беше такъв още преди битката при връх Хермон. Но Шахар го смяташе за една от силните му страни. И го направи генерал на легионите си. А той неуспешно опита да си заслужи тази чест.

Брайс му се усмихна съзаклятнически.

— Май все пак имаме нещо общо помежду си, Аталар.

Добре де. Ангелът не беше чак толкова зле. След атентата се погрижи за раните и без мъжкарско перчене и имаше сериозен стимул да разреши случая. Пък и умееше да лази по нервите на Рун.

Докато Хънт стягаше багажа си, му се обади Исая да го уведоми, че искането им за среща с Бригс е било одобрено — но щяха да са нужни няколко дни да приведат Бригс в приемлив вид и да го доведат от затвора „Адрестия". Брайс се опита да не се замисля какво говореше това за настоящото му състояние.

Поне другата новина на Исая я зарадва: Оракула беше вместила Хънт в графика си още сутринта на следващия ден.

Качиха се пак в асансьора, който така рязко се спусна към централното фоайе на Комициума, че стомахът й се преобърна. Хънт явно се ползваше с достатъчно високи привилегии на това място, че асансьорът да не спира на други етажи, когато той се вози в него. Страхотно.

Не познаваше лично други малаки — само беше виждала патрулиращите им легионери и заможните представители на елита им, крачещи като пауни из града. Повечето от тях предпочитаха луксозните ресторанти по последните етажи на небостъргачите в Централния бизнес район. А тъй като в такива места не допускаха нечистокръвни пачаври, не й се беше отдала възможност да си заведе някого от тях вкъщи.

Е, сега щеше да си заведе един, макар и не за онова, което си беше представяла, докато точеше лиги по мускулите им. Някога с Даника две летни седмици поред ходеха да обядват на покрива на сграда в съседство до една от тренировъчните площадки на легионите. Заради жегите ангелите се събличаха голи до кръста за спаринг. И се изпотяваха. Много се изпотяваха.

С Даника щяха да продължат да ходят всяка обедна почивка, ако не ги беше сгащил домоуправителят на сградата, който ги нарече извратенячки и започна да заключва вратата към покрива.

Асансьорът спря плавно, но стомахът й пак направи салто. Вратите се отвориха и ги посрещна стена от поизнервени легионери, които старателно придадоха равнодушен вид на лицата си, щом видяха Хънт.

Сянката на Смъртта. Брайс беше мярнала страховития шлем до бюрото в стаята му. Там и остана, слава на боговете.

Фоайето на Комициума беше претъпкано. Пръскаше се по шевовете от криле, ореоли и изкусителни мускулести тела. Всички ангели стояха обърнати към входните врати, проточили вратове, за да виждат един през друг, но никой не смееше да излети във високото пространство на атриума…

Хънт спря вдървено до тълпата, заприщила пътя от асансьорите. Брайс успя да направи само крачка към него, преди асансьорната врата от дясната им страна да се отвори. Исая изскочи от кабината и виждайки Хънт, спря на място.

— Току-що чух, че.

Вълната мощ, разляла се откъм другия край на фоайето, подкоси краката й.

И наглед помете всички ангели по пътя си. Докато Брайс не осъзна, че всъщност са коленичили със сведени глави.

Разкривайки на трима им архангелката, застанала пред гигантските стъклени врати на атриума с Мика до себе си.

31