Дом на пръст и кръв

— Моят цикъл започна няколко седмици преди тринайсетия ми рожден ден. И майка ми изпадна в… знам ли? Някаква криза. Внезапно си науми, че ме е лишила от важна част от корените ми. Затова се свърза с биологичния ми баща. След две седмици получихме документи за пълното ми гражданство. Но имаше уловка: трябваше да се присъединя към Дома на небеса и дихания. Отказах, само че майка ми настоя. Хубаво било да съм под нечие покровителство. И явно повярва в добрите намерения на баща ми, защото му предложи да се срещнем. За пръв път. А когато спрях да беснея покрай цялата тази работа с Дома, осъзнах, че и аз искам да се запозная с него.

Хънт разтълкува кратката й пауза.

— Но срещата не е минала добре.

— Не. Тогава се запознах с Рун. Дойдох тук… и останах цяло лято в Пет рози. Запознах се с Есенния крал — излъга с лекота. — И с баща ми — добави. — През първите няколко дни не беше толкова зле, колкото майка ми очакваше. Хареса ми. Въпреки че някои от елфическите деца ме наричаха мелез зад гърба ми, аз си знаех какво съм. Никога не съм се срамувала от човешките си корени. Пък и баща ми ме беше поканил, затова знаех, че ме иска при себе си. Не ме интересуваше какво говорят другите. Докато не посетих Оракула.

Той изтръпна.

— Имам лошо предчувствие.

— Беше абсолютна катастрофа. — Тя преглътна през свито от спомена гърло. — Когато Оракула погледна в пушека, направо изпищя. И задраска с нокти очите си. — Нямаше смисъл да крие. В някои кръгове още тогава научиха за случката. — По-късно разбрах, че ослепяла за седмици.

— Майко мила!

Брайс се засмя иронично.

— Да, можеш да си представиш колко страшно бъдеще ме чака.

Хънт дори не се усмихна.

— Какво стана после?

— Излязох в преддверието. Навсякъде ехтяха писъците и проклятията на Оракула. Прислужниците се спуснаха да видят какво й се е случило.

— Имам предвид с баща ти.

— Каза ми, че съм безполезна, че петня името на рода му, и изхвърча през ВИП изхода, за да не разбере никой за връзката помежду ни. Аз изтичах след него, но докато го настигна, той вече беше отпрашил с колата. Като се върнах при дома му, багажът ми ме чакаше на тротоара.

— Задник. И Данаан нищо ли не направи по въпроса?

— Кралят му беше забранил да се бърка. — Тя огледа ноктите си. — Рун опита да ме защити. Но кралят му върза ръцете. Затова си хванах такси до гарата. Братовчед ми успя поне да ми даде пари за билетите.

— Майка ти сигурно е откачила.

— Да. — Брайс се позамисли за момент, после добави: — А Оракула явно още ми е бясна.

Той й хвърли половинчата усмивка.

— Това си е същинска чест.

Брайс му се усмихна напук на себе си.

— Сигурно си единственият, който мисли така.

Очите му пак се задържаха върху лицето й, но този път Брайс знаеше, че не е заради думите на Оракула.

Тя се прокашля.

— Намери ли нещо?

Доловил молбата й да сменят темата, Хънт завъртя лаптопа към нея.

— От дни разглеждам тия древни глупости, а намерих само това.

Глинената ваза датираше от почти петнайсет хиляди години. Изваяна беше около век след смъртта на принц Пелиас, но кристалосът още не беше избледнял от народната памет. Брайс прочете краткото каталожно описание и каза:

— Изложена е в галерия в Мирсия. — Тоест на цяло море и още три хиляди километра от Лунатион. Тя придърпа компютъра към себе си и уголеми едно от изображенията. — Но тези снимки би трябвало да ни свършат работа.

— Може да съм роден преди изобретяването на компютрите, Куинлан, но знам как да ги използвам.

— Просто не искам да съсипваш още повече мъжкарския имидж на Умбра Мортис. Ами ако се разчуе, че си задръстен компютърен спец?

— Благодаря ти за загрижеността.

Очите му срещнаха нейните и едното ъгълче на устата му се изви нагоре.

Пръстите на краката й май се свиха в обувките й на токчета. Лекичко.

Тя изопна гръб.

— Така. Обясни ми какво гледам.

— Добър знак.

Хънт посочи образа, изрисуван в черно върху кафявата глина — кристалосът ревеше, докато воин с шлем пронизваше главата му с меч.

Тя се приведе към екрана.

— И защо?

— Защото кристалосът може да бъде убит по стария начин. По изображението не личи да се използва магия или специални артефакти. Просто груба сила.

Коремът й се стегна.

— Тази рисунка може да е просто артистична интерпретация. Онова същество уби Даника и глутницата „Дяволи“ и за капак разпори Мика. А ти вярваш, че някакъв древен воин му е видял сметката с меч в главата?

Брайс знаеше, че Лехаба подслушва разговора им, въпреки че сериалът й вървеше.

Хънт отвърна:

— Може кристалосът да се е възползвал от елемента на изненадата онази нощ.

Тя се мъчеше да прогони от съзнанието си спомена за червените купчинки плът, кръвта по стените, как цялото й тяло сякаш потъваше в пода, докато гледаше вцепенено жалките останки от приятелите си.

— А може и това да е просто плод на въображението на художник, чул някоя поукрасена песен около лагерния огън и решил да пресъздаде нещата посвоему.

Затупа с крак под масата, сякаш така можеше да укроти трескавия ритъм на сърцето си.

Той задържа погледа й с открити, откровени черни очи.