Дом на пръст и кръв

Хънт можеше да предположи какви мъчения му прилагат. Беше ги понасял върху собственото си тяло и спомените още го будеха нощем.

Брайс примига към Бригс.

— Как така сте я „харесвали“?

Бригс се усмихна, любувайки се на изненадата й.

— Седмици наред следеше мен и агентите ми. Дори се срещнахме два пъти. Прикани ме да се откажа от плановете си, иначе щяла да ме арестува. Поне първия път. На втория ме предупреди, че разполагала с достатъчно доказателства срещу мен да ме арестува, но можело да ми се размине лесно, ако си призная какво съм намислил, и сложа край. И тогава не я послушах. На третия път дойде с глутницата и изпълни заканата си.

Хънт владееше емоциите си, лицето му остана безизразно.

— Даника е била толкова търпелива с вас? — учуди се Брайс.

Беше пребледняла и Хънт едва се въздържа да не докосне ръката й.

— Постара се. — Бригс приглади с кокалести пръсти снежнобелия си комбинезон. — Постъпваше доста справедливо за ванир. Даже ми се струваше, че не е против каузата ни. Против методите ми — да, но като че ли ни симпатизираше.

Той отново впи толкова пронизителен поглед в Брайс, че Хънт се наежи.

И беше на косъм да изръмжи заради последния му коментар.

— И последователите ви са знаели?

— Да. И май Фендир позволи на няколко от тях да се измъкнат онази нощ.

Хънт въздъхна.

— Това е сериозно обвинение към водач от Помощната гвардия.

— Мъртва е, нали? Кого го е грижа?

Брайс трепна. И този път Хънт изръмжа.

— Даника не симпатизираше на бунтовниците — изсъска Брайс.

Бригс я изгледа отвисоко.

— В началото не — съгласи се той, — но имах чувството, че тръгва по този път. Може би не й е харесвало как ванирите се отнасят с красивата й нечистокръвна приятелка.

Брайс отново примига, смаяна от правилното му предположение относно връзката й с Даника, и Бригс се усмихна многозначително. Явно беше разтълкувал емоциите по лицето й.

Той продължи:

— Последователите ми знаеха, че Даника е потенциален кадър за вербуване. Бяхме обсъждали въпроса, преди да щурмуват лабораторията ни. Онази нощ Даника и глутницата й постъпиха справедливо с нас. Ние се съпротивявахме и дори успяхме да понатупаме Втория й. — Той изсвирука. — Конър Холстръм. — Брайс се вцепени. — Биваше си го с юмруците. — Очевидно забелязал реакцията й, като спомена името на Конър, Бригс се усмихна жестоко. — Да не би да ви е бил гадже? Жалко.

— Не ви влиза в работата.

Думите й бяха равнодушни като очите на Бригс.

И заедно с празния й глас стегнаха болезнено гърдите на Хънт.

— Не споменахте никое от тези неща, когато ви арестуваха — каза Хънт.

Бригс сякаш изплю:

— Как ли пък не! Защо ми е да изпявам потенциална симпатизантка, и то впечатляващо могъщ ванир? Въпреки че мен ме чакаше това — той посочи килията, — някой трябваше

да продължи каузата ни. И знаех, че Даника можеше да е важен съюзник.

— Но защо не го казахте по време на съдебния процес, когато доказаха, че сте виновен за убийството и? — намеси се Хънт.

— Съдебен процес? Тоест двудневния фарс, който излъчиха по телевизията? С назначения ми от губернатора защитник?

Бригс прихна в дълъг смях. Хънт трябваше да си напомни, че това е затворник, претърпял невъобразими мъчения. А не някой, когото можеше да фрасне в мутрата. Въпреки че смехът му накара Куинлан да се размърда притеснено в стола си.

— Знаех, че ще ми лепнат убийството, каквото и да говоря — каза накрая Бригс. — Че дори да кажа истината, пак ще се озова тук. Затова запазих тайната на Даника с надеждата, че има приятели, споделящи вижданията й.

— Сега обаче я изпяхте — обади се Брайс.

Бригс не отвърна, приковал поглед в очуканата метална маса.

— Казах го преди две години и пак ще го кажа: никой от „Керес" не е отговорен за убийствата на Даника и глутницата „Дяволи“. Но дали са заложили бомбата в „Белият гарван"… Възможно е. И браво на тях, ако наистина са успели.

Хънт стисна зъби. И той ли е бил толкова откъснат от реалността, когато следваше каузата на Шахар? Същият фанатизъм ли го беше подтикнал да поведе ангелите от 18-и към връх Хермон? Дали в дните преди това щеше да послуша някого, ако се беше опитал да го разубеди?

В съзнанието му изплува смътен спомен — как Исая се опитва да направи точно това, крещейки във военната му шатра. По дяволите!

Бригс попита:

— Много ванири ли са загинали в атентата?

Брайс сбърчи лице от отвращение.

— Не — отговори му и стана от стола си. — Нито един — добави с високомерния тон на кралица.

Хънт стана с нея.

— Жалко — изцъка с език Бригс.

Хънт сви ръце в юмруци. Някога беше толкова пламенно влюбен в Шахар, в каузата им — нима и той бе разсъждавал като този мъж?

Брайс каза стегнато:

— Благодарим ви, че отговорихте на въпросите ни.

И без да изчака реакцията му, тръгна към вратата. Хънт я последва плътно, въпреки че Бригс беше прикован към масата.

Фактът, че Брайс прекъсваше разговора им толкова скоро, говореше на Хънт, че и тя е на неговото мнение: Бригс наистина не беше убил Даника.

Почти стигна до отворената врата, когато Бригс каза: