Дом на пръст и кръв

Липсата на всякакъв друг мирис, освен на белина, говореше, че тук често се мие. А сифоните през около метър говореха…

Не искаше да знае.

Стигнаха до една стая без прозорци и Хънт долепи длан до кръглия метален панел от лявата й страна. Вратата се отвори със съскане и Хънт надникна вътре, преди да кимне на Брайс.

Първосветите над тях бръмчаха като стършели. За какво ли щяха да използват нейния първосвет, макар че сигурно щеше да е колкото прашинка? Енергийната експлозия от светлина, която Хънт бе отделил при Скока си, вероятно бе захранила мрежата на цял град.

Брайс често се питаше чий ли първосвет захранваше телефона й, музикалната й уредба, кафе машината й.

Но сега не му беше времето да размишлява върху произволни глупости, смъмри сама себе си, влизайки в килията след Хънт. Вътре седеше блед мъж.

Два стола ги чакаха пред металната маса в центъра на помещението — за която бяха прикрепени с вериги белезниците на Бригс. Белият му затворнически комбинезон искреше от чистота, но…

Брайс едва не изтръпна при вида на изпитото му, измъчено лице. Тъмната му коса беше остригана с машинка почти до кожа и въпреки че по кожата му не се виждаше нито една синина или драскотина, тъмносините му очи бяха празни и безнадеждни.

Бригс мълчеше, докато двамата с Хънт заемаха местата си от другата страна на масата. От всеки ъгъл мигаха червените светлинки на камери и някой несъмнено ги слушаше от някоя контролна стая надолу по коридора.

— Ще се постараем да не отнемаме много от времето ви — каза Хънт, явно забелязал изтерзания му поглед.

— Вече само време имам, ангеле. И тук е по-добре оттам.

Там — килията му в затвора „Адрестия". Където му причиняваха нещата, довели до съкрушения мъртвешки поглед в очите му.

Брайс усети как Хънт я приканва безмълвно да зададе първия им въпрос, затова си пое дъх и свика сили да изпълни жужащата, клаустрофобична стая с гласа си.

През това време обаче Бригс попита:

— Кой месец е? Коя дата е днес?

У нея се надигна ужас. Този човек бе целял да отнема невинни животи, напомни си. Дори да се оказваше, че не той е убил Даника, бе планирал да убие множество други, да разпали мащабна война между човеци и ванири. Да свали астерите от властта. Затова го държаха зад решетките.

— Дванайсети април — отговори гърлено Хънт. — 15 035 година.

— Минали са само две години?

Брайс преглътна сухо.

— Идваме да ви зададем някои въпроси за събитията отпреди две години. И някои скорошни.

В този момент Бригс я погледна. Право в очите.

— Защо?

Хънт се облегна назад — безгласен знак, че й поверява ръководството.

— Клуб „Белият гарван“ беше взривен преди няколко дни. Тъй като именно той беше една от основните ви мишени преди две години, се смята, че „Керес" са се активирали отново.

— И мислите, че аз стоя зад това? — Горчива усмивка сбърчи ъглестото му сурово лице. Хънт се напрегна осезаемо. — Та аз дори не знам коя година е, момиче. Как според вас ще успея да осъществя контакт с външния свят?

— Ами последователите ви? — попита внимателно Хънт. — Биха ли го направили във ваша чест?

— Защо им е? — Бригс се отпусна в стола си. — Аз ги предадох. Предадох народа ни. — Той кимна към Брайс. — И хора като вас, отритнатите.

— Никога не съм ви имала за свой покровител — рече тихо Брайс. — Твърдо съм против действията ви.

Бригс се засмя пресекливо.

— Когато ванирите достатъчно често ви повтарят, че не ставате за професията си заради човешката ви кръв, и задници като този до вас ви възприемат като секс играчка, която после захвърлят, без окото им да мигне; когато погледнете майка си… тя е човекът от родителите ви, нали? Винаги е така, защото използват жените ни като неща за еднократна употреба. Е, когато всичко това ви се понатрупа, лека-полека ще започнете да забравяте праведните си възгледи.

Тя не му отвърна. Но като се замислеше за всички случаи, в които бе виждала да пренебрегват майка й или да й се присмиват.

Хънт каза:

— Значи твърдите, че не сте замесен в този атентат.

— Ще повторя — каза Бригс, вдигайки окованите си ръце. — Единствените хора, с които контактувам, са онези, които всеки ден ме разчленяват като труп, а привечер ме закърпват и медвещерите им заличават всяка следа по мен.

Стомахът й се преобърна. Дори Хънт преглътна.

— И последователите ви не биха взривили клуба за отмъщение?

— Отмъщение на кого? — попита Бригс.

— На нас. Защото разследваме убийството на Даника Фендир и търсим Рога на Луна.

Сините очи на Бригс се премрежиха.

— Значи кретените от 33-ти най-сетне са разбрали, че не съм я убил аз.

— Още не сте официално оневинен — натърти грубо Хънт.

Бригс поклати глава, вперил поглед в стената от лявата си страна.

— Не знам нищо за Рога на Луна и съм повече от сигурен, че същото важи за останалите керески войници, но харесвах Даника Фендир. Дори след като ме залови, продължих да я харесвам.

Хънт наблюдаваше измършавелия, изстрадал мъж — само сянка на широкоплещестия здравеняк отпреди две години. Боговете знаеха какво му причиняват в онзи затвор…