Дом на пръст и кръв

— И аз загубих представа за времето. Тъмниците на астерите се намират толкова надълбоко под земята, лишени от всякаква светлина, че дните са като години, годините — като дни. Като ме пуснаха, отидох право при архангела Рамуел. Първия ми… собственик. Той се придържа към този модел още две години, докато не му омръзна и не осъзна, че ще съм му по-полезен, ако унищожавам демони и му служа, отколкото ако продължавам да гния в стаите му за изтезания.

— В името на горящия Солас, Хънт — пророни тя.

Той не я поглеждаше.

— Докато дойде време Рамуел да ме назначи за свой наемен убиец, прекарах девет години без слънчева светлина. Без песента на вятъра и мириса на дъжда. Без да видя трева, река, планина. Без да летя.

Ръцете й така се разтрепериха, че Брайс ги скръсти, притискайки пръсти към тялото си.

— Много, много съжалявам.

Погледът му се отнесе нанякъде, очите му се премрежиха.

— Само омразата ме зареждаше. Омраза като тази на Бригс. Не надежда или любов. Само безмилостна, ревностна омраза. Към архангелите. Към астерите. Към всички. — Когато най-сетне я погледна, очите му бяха празни като на Бригс. — Това е. Никога не съм убивал на драго сърце заради бунта на Шахар, но това е единствената разлика между двама ни с Бригс.

Преди да е размислила, Брайс хвана ръката му.

Не беше осъзнавала колко по-голяма е от нейната, докато не я обгърна с пръсти. Колко мазолести бяха дланите й пръстите му, докато не подращиха кожата й.

Хънт сведе поглед към ръцете им. Ноктите й с цвят на небе по залез изпъкваха на фона на тъмнозлатистата му кожа. Тя усети, че е притаила дъх в очакване ангелът да дръпне ръката си, затова го попита:

— Още ли вярваш, че само омразата те тласка напред?

— Не — отвърна той, вдигайки очи да огледа лицето й. — Понякога, за някои неща — да, но… Не, Куинлан.

Брайс кимна, но Хънт продължаваше да я наблюдава, затова се пресегна за листовете.

— Нищо друго ли няма да кажеш? — кривна уста той. — Ти, която имаш мнение за всичко и всички, няма да кажеш нищо повече?

Тя отметна плитката си през рамо.

— Не си като Бригс — повтори простичко.

Той свъси вежди. И понечи да измъкне ръката си от нейната.

Брайс обаче я стисна.

— Ти може да виждаш себе си така, но и аз те виждам, Аталар. Виждам добрината й, все тая. — Тя стисна ръката му още по-силно. — Виждам всичко, което на теб ти е по-лесно да забравиш. Бригс е лош човек. Може някога да се е присъединил към човешкия бунт с чисти подбуди, но вече е лош. Ти не си. Никога няма да бъдеш. Точка по въпроса.

— Сделката ми с Мика говори друго…

— Не си като него.

Усети тежестта на погледа му върху кожата си. Стопляше лицето й.

Отдръпна ръката си възможно най-небрежно, опитвайки се да игнорира факта, че неговите пръсти се поколебаха дали да я пуснат. После се приведе напред, протегна ръка и перна козирката на шапката му.

— И какво е това, между другото?

Той бутна ръката й.

— Шапка.

— Не пасва на имиджа ти на нощен хищник.

Хънт се умълча в първия момент, после прихна в смях, отмятайки глава назад, и здравите мускули на бронзовия му врат се обтегнаха като струни. Брайс отново скръсти ръце.

— Ох, Куинлан — каза той след малко през смях и поклати глава. После свали шапката си и я нахлупи на Брайс. — Безпощадна си.

Тя се ухили, завъртя козирката назад, както той си я беше сложил, и се разрови старателно из листовете.

— Да ги прегледаме пак. Щом Бригс отпада от списъка със заподозрени, както и Змийската кралица преди него може би пропускаме нещо покрай това, че Даника е била в Храма на Луна точно в нощта, когато са откраднали Рога.

Той се приближи към нея, докосвайки с бедро свитото й коляно, и надникна към листовете в скута й. Брайс погледа как очите му се плъзгат по списъка за Даника. И опита да не мисли за топлото му бедро, допряно до крака й. Железните мускули в него.

Той вдигна глава.

И лицето му се озова достатъчно близо, за да й направи впечатление, че очите му всъщност не са черни, а по-скоро тъмнокафяви.

— Какви сме идиоти само!

— Поне го каза в множествено число.

Той се подсмихна, но не се отдалечи от нея. Не помръдна мощния си крак.

— Около храма има външни камери. Те трябва да са записвали в нощта на кражбата.

— Говориш, все едно никой от 33-ти не ги е проверил преди две години. Казаха, че заради затъмнението не се виждало почти нищо.

— Може да не сме прегледали записите по правилния начин. От правилните ъгли. Не сме ги поверили на правилните експерти. Щом Даника е била в храма онази нощ, защо никой не е знаел? Защо тя не е докладвала, че е била там по време на кражбата? Защо прислужничката не я е споменала?

Брайс прехапа устна. Очите на Хънт се спуснаха към нея. И като че ли притъмняха. Като че ли бедрото му се притисна по-плътно към крака й. Може би за да я провокира — да види дали тя ще се дръпне.

Но вместо да се дръпне, Брайс промълви дрезгаво:

— Мислиш, че Даника може да е знаела кой е взел Рога и да е опитала да го прикрие? — Тя поклати глава. — Не би направила такова нещо. Дори не се впечатли, когато обявиха Рога за изчезнал.