Дом на пръст и кръв

— Не знам — отвърна той. — Но предлагам да прегледаме записите, дори и да се окаже загуба на време. И да ги изпратим на някого, който да ги анализира по-подробно.

Той грабна шапката си от главата й и пак си я сложи — пак наобратно и пак с кичурчета, щръкнали изпод ръба й. После подръпна закачливо крайчеца на плитката й, сключи ръце зад тила си и продължи да гледа мача.

Внезапната липса на крака му до нейния беше като студена плесница.

— Имаш ли някого предвид?

Той просто изви устни в усмивка.

36

Триетажното стрелбище в Лунната гора имаше смъртоносни, опасно изобретателни клиенти. Помещаваше се в някогашен склад, простиращ се на четири пресечки по продължение на Истрос, и разполагаше с единствената зала в града, достатъчно дълга за снайперистка стрелба.

Хънт идваше на всеки няколко седмици, за да поддържа уменията си, обикновено посред нощ, когато нямаше кой да зяпа Умбра Мортис, докато върви през бетонните коридори към някоя от по-уединените зали с антифони на ушите и военни предпазни очила.

Идеята за тази среща му хрумна твърде късно вечерта, а Джесиба затрупа Куинлан с работа за следващия ден, затова решиха да изчакат до вечерта и да издебнат плячката си на негова територия. Хънт се обзаложи на един златен знак, че ще го открият в студио за татуировки, а Брайс вдигна мизата до два златни знака, че ще е в някой фалшив рок бар. Но когато тя получи отговор на съобщението си, се оказа, че трябва да посетят стрелбището.

Снайперистката зала се намираше в северния край на сградата и в нея се влизаше през масивна звукоизолираща метална врата. Взеха си електронни антифони, които заглушаваха бумтежа на оръжията, но им позволяваха да чуват гласовете си. Преди да влязат в залата, Хънт надникна през рамо да провери дали Брайс си е сложила своите.

Тя забеляза погледа му и се изкиска.

— Квачка.

— Просто не искам да продънят хубавичките ти ушички, Куинлан.

Без да изчака отговора й, Хънт отвори вратата и го посрещна силна музика. Зад високата до корема стъклена преграда се бяха наредили трима мъже.

Лорд Тристан Флин се беше прицелил със снайпер в хартиена мишена с форма на тяло в далечния край на залата — всъщност толкова далечен, че простосмъртен би я видял само като точка. Той обаче дори не използваше оптически мерник, а разчиташе само на елфическото си зрение. Данаан и Деклан Емет стояха до него, закачили снайпери на раменете си.

Рун кимна на Хънт и Брайс и им даде знак да изчакат.

— Ще пропусне целта — чу се коментарът на Емет над думкащите баси на музиката. Той дори не погледна към Хънт и Брайс. — Със сантиметър.

— Майната ти, Дек — измърмори Флин и стреля.

Изстрелът прокънтя в залата, смекчен от звукоизолиращата облицовка по стените и тавана, а хартиената мишена в далечния край се разлюля.

Флин свали пушката.

— Право в топките, загубеняци. — Той протегна длан към Рун. — Плащай.

Рун врътна очи и плесна една златна монета в дланта му, после се обърна към Хънт и Брайс.

Приятелите на принца ги преценяваха с погледи, сваляйки антифоните и предпазните си очила. Двамата с Брайс последваха примера им.

Хънт не очакваше леката завист, която изплува в стомаха му, като видя тримата приятели заедно. Скованите рамене на Куинлан го накараха да се зачуди дали и тя не чувства същото — дали не си спомня вечерите с Даника и глутницата „Дяволи", когато нямаха друга работа, освен да се хапят един друг за глупости.

Брайс успя да се окопити по-бързо от него и провлачи:

— Прощавайте, че прекъсваме играта ви на командоси, момчета, но трябва да си поговорим като възрастни.

Рун остави снайпера на металната маса от лявата си страна и се облегна на стъклената преграда.

— Можеше да говорим по телефона.

Брайс отиде до масата да разгледа оръжието, което той остави. Ноктите й проблясваха върху матовия му черен метал. Оръжия за нападение от засада, предвидени да се сливат със сенките и да не издават носителя си с отблясъци.

— Такава информация не бива да плъзва по мрежите.

Флин се ухили.

— Секретни работи. Чудно. — Той отиде небрежно до нея и застана толкова близо, че Хънт се напрегна. — Пиши ме заинтригуван.

Дарбата на Куинлан да гледа отвисоко мъже, които значително я превъзхождаха по размери, обикновено дразнеше Хънт. Но да гледа как я прилага върху някой друг, се оказа истинско удоволствие.

Високомерният й поглед обаче сякаш разшири още повече усмивката на Флин, особено след като Брайс му заяви:

— Не идвам да говоря с теб.

— Нараняваш ме, Брайс — провлачи Флин.

Деклан Емет се подсмихна.

— Занимава ли ти се с още хакерски простотии? — попита го Куинлан.

— Наречи ги „простотии“ още веднъж, Брайс, и ще си помисля дали да ти помогна — отвърна хладно Деклан.

— Извинявай, извинявай. Технологичните ти… чудесии. — Тя махна с ръка. — Трябва ни анализ на записите от външните камери на Храма на Луна в нощта, когато е бил откраднат Рогът.

Рун застина, изцъкли сини очи и попита Хънт:

— Имате нова информация за Рога?

— Просто подреждаме парчетата от пъзела — отговори Хънт.

Деклан потри тила си.

— Добре. Какво търсим?