Дом на пръст и кръв

— Каквото и да е — отвърна Хънт. — Всичко, уловено от микрофоните и термалните сензори на камерите, и ако е възможно, да проясниш картината на записа в тъмното.

Деклан остави снайпера си до този на Рун.

— Имам подходящ софтуер, но не обещавам нищо. Щом следователите не са намерили нищо преди две години, е малко вероятно аз да попадна на някакви аномалии.

— Знаем — каза Брайс. — Колко време ще ти е нужно?

Той пресметна нещо наум.

— Дайте ми няколко дни.

— Благодаря.

Флин въздъхна драматично.

— Май за пръв път чувам тази дума от теб, Бри.

— Не се надявай да я чуваш често. — Тя ги огледа пак с онова студено, подигравателно безразличие, от което пулсът на Хънт затуптя в ритъм с музиката, гърмяща от колоните из залата. — И какво правите тук?

— За сведение, работим в Помощната гвардия, Брайс. От време на време се налага да тренираме.

— Тогава къде са другите от отряда ви? — Тя се огледа показно. Хънт не прикри насмешката си. — Или тази среща е била само за съквартиранти?

Деклан се изкиска.

— Само за поканени.

Брайс врътна очи и каза на Рун:

— Сигурна съм, че Есенния крал ти е наредил да докладваш за движенията ни. — Тя скръсти ръце. — Дръж това — махна с ръце, обгръщайки всички им — в тайна няколко дни.

— Искаш от мен да лъжа краля си — смръщи се Рун.

— Искам от теб да не му казваш за момента — поправи го Брайс.

Флин вдигна вежда.

— Това означава ли, че Есенния крал е в списъка ви със заподозрени?

— Означава, че искам да си държите езиците зад зъбите. — Тя се ухили на Рун, разкривайки всичките си бели зъби. Не толкова усмивка, колкото дивашка гримаса. — Означава, че ако някой от вас, олигофрени, се разплямпа за това пред другарчетата ви от гвардията или някоя опиянчена девойка, много ще се ядосам.

На Хънт направо му се прищя да грабне пуканки и бира, да се отпусне в някое кресло и да се понаслаждава на словесното й клане.

— Май много се перчиш — отбеляза Рун и посочи мишената в далечния край на залата. — Защо не направиш една демонстрацийка на Аталар?

Тя се подсмихна.

— Не е нужно да доказвам, че мога да стрелям с големи пушки. Не се боря за членство в клуба на готините момчета.

Кожата на Хънт се опъна по мускулите му от зверското удоволствие в очите й, когато каза „големи пушки“. Други части от тялото му също се напрегнаха.

Тристан Флин се обади:

— Обзалагам се на двайсет златни знака, че сме по-точни стрелци от теб.

— Само богаташки лайненца като теб могат да си позволят да хвърлят двайсет златни знака по скапани игрички — каза Брайс и смигна на Хънт с палав блясък в кехлибарените си очи.

Кръвта му кипна и тялото му се стегна, все едно го беше хванала за онази работа. Но погледът й почти веднага се насочи към далечната мишена.

Тя сложи антифоните на заострените си уши.

Флин потри ръце.

— Да се почваме.

Брайс свали предпазните очила върху очите си, нагласи конската си опашка и вдигна снайпера на Рун. Претегли го в ръце и плъзна пръсти по корпуса му чак до задтилъка.

Хънт преглътна сухо, а тя просто намести оръжието върху рамото си с обиграни движения на момиче, отгледано от легендарен снайперист. Вдигна предпазителя и без дори да погледне през оптическия мерник, каза:

— Позволете да ви демонстрирам защо трябва да ми целувате шибания задник.

Три изстрела прокънтяха над музиката, непосредствено един след друг, и тялото й пое похвално отката. Устата на Хънт пресъхна съвсем.

Всички вдигнаха погледи към екрана с видеокартина от мишената.

— Само един изстрел е попаднал в целта — изсумтя присмехулно Флин, виждайки дупката в центъра на мишената.

— Напротив — обади се Емет точно в мига, в който и Хънт забеляза: дупката не беше кръгла.

Две от страните й изпъкваха навън едва забележимо.

Три изстрела, толкова точни, че куршумите бяха минали през една и съща точка.

По гръбнака на Хънт пробяга студена тръпка, която нямаше нищо общо със страх. Брайс просто спусна предпазителя, остави пушката на масата и свали антифоните и очилата.

Обърна се и срещна погледа на Хънт — но този път от самодоволно присвитите й очи надничаше нов вид предизвикателство. Чакаше да види реакцията му.

Колко ли мъже бяха избягали от тази нейна черта, заплашваща егото им на алфа-задници?

Без да слуша поредните глупости на Флин, Хънт си сложи антифони и предпазни очила и взе снайпера, който Брайс беше оставила. Металът още беше топъл от тялото й. Не чу какво го попита Рун, просто се прицели.

И погледна Брайс в очите, вдигайки предпазителя.

Щракването отекна помежду им, силно като гръмотевица. Гърлото й подскочи.

Хънт откъсна поглед от нея и стреля веднъж. С орловото му зрение нямаше нужда от оптическия мерник, за да се увери, че куршумът му е минал през дупката, направена от нея.

Като свали снайпера, видя, че бузите й са пламнали, а очите й сияят като топло уиски. С кротка, мека светлина.

Пак не чу какво казват другите в залата, само смътно долови одобрителната ругатня на Рун. Просто се взираше в очите на Брайс.

Виждам те, Куинлан — предаде й безгласно. — И всичко ми харесва.

Подобно, сякаш му отвърна с полуусмивка тя.