Дом на пръст и кръв

— Кажи на Виктория да прегледа записите от камерите по главната улица, „Сентрал авеню“ и „Уорд авеню“. Да следи за прекъсване в захранването, за малки скокове и спадове в температурата, защото често съпътстват призоваване на демони. — Кристалосът избягваше обективите на камерите, но те можеха да уловят леки смущения в захранването и промени в околната температура. — Да провери и състоянието на първосветната мрежа около часовете на убийствата.

Деклан изчака ангелът да се отдалечи, преди да попита Брайс:

— Знаеш с какво се занимава, нали?

— Изглежда страхотно в черно? — отвърна невинно тя.

Деклан изръмжа.

— Ловът на демони е прикритие. Иначе върши мръсната работа на губернатора. — Елфът стисна изваяни челюсти. — Хънт Аталар е лоша компания.

Тя запърха с мигли.

— Добре че харесвам лоши момчета.

Флин изсвирука тихо.

Деклан поклати глава.

— Ангелите не ги е грижа за никого, Бри. Целите ви не се припокриват. Неговите цели може да не се припокриват дори с тези на Мика. Внимавай с него.

Тя кимна към брат си, който още говореше с прелестната медвещица.

— Рун вече ми изнесе тази реч, не се притеснявай.

Малко по-надолу по уличката Хънт заръча на Исая:

— Обади ми се, ако Виктория намери видеозаписа. — После, видимо несвикнал с думата, добави: — Благодаря.

В далечината се събираха облаци. Според синоптичната прогноза трябваше да завали през нощта, но явно дъждът щеше да подрани.

Хънт се върна при тях.

— Ще се погрижат.

— Да видим дали този път 33-ти ще си свършат работата — измърмори Деклан. — Не съм особено обнадежден.

Хънт изопна гръб. Брайс очакваше да защити легиона си, но ангелът просто сви рамене.

— И аз.

Флин кимна към ангелите в отцепената зона.

— Не си много предан на расата си.

Хънт прочете някакво съобщение на телефона си, после го прибра.

— Нямам друг избор, освен да съм предан.

И да плаща за смъртта със смърт. Стомахът й се сви на топка.

Кехлибарените очи на Деклан се спуснаха към татуировката върху китката на Хънт.

— Гадна работа.

Флин изсумтя утвърдително. С приятелите на брат й поне споделяха едно мнение относно политиката на астерите.

Хънт огледа изпитателно елфите.

— Да — потвърди тихо. — Гадна работа.

— Крайно меко казано — обади се Брайс.

После плъзна очи към местопрестъплението и при мисълта, че трябва да го огледа отблизо, тялото й пак се напрегна. Хънт я погледна, сякаш доловил напрежението й, промяната в мириса й. Кимна й едва забележимо.

Брайс вдигна брадичка и обяви:

— Тръгваме.

Деклан махна.

— Ще ти звънна скоро, Бри.

Флин й прати въздушна целувка.

Тя врътна очи.

— Чао.

Срещна погледа на Рун и му махна за довиждане. Брат й отвърна със същото, после продължи разговора си с вещицата.

Извървяха само една пресечка, преди Хънт да попита с престорена небрежност:

— С Тристан Флин някога били ли сте заедно?

Брайс примига изненадано.

— Защо питаш?

Той прибра криле по-плътно към тялото си.

— Защото постоянно флиртува с теб.

Тя изсумтя.

— А ти ще ми разкажеш ли за всичките си свалки, Аталар?

Мълчанието му беше достатъчно красноречиво. Брайс се подсмихна.

Но след малко, навярно за да отвлече вниманието си от кървавите останки зад тях, ангелът каза:

— Никоя от свалките ми не е за разказване. — Той пак се умълча й вдиша дълбоко, преди да продължи. — И това е, защото Шахар ме съсипа за всяка следваща жена.

Съсипа. Думата прокънтя в съзнанието на Брайс.

Хънт продължи с плуващи в спомени очи:

— Отраснах в земите на Шахар, в югоизточна Пангера, и докато се изкачвах ранг след ранг в легионите й, се влюбих в нея. Във възгледите й за света. В идеите за промяна в ангелската йерархия. — Той преглътна. — Единствено Шахар вярваше, че обществото ни ме лишава от много неща само защото съм незаконороден. Повишаваше ме отново и отново, докато накрая не станах нейна дясна ръка. И любовник. — Той въздъхна тежко. — Тя поведе бунта срещу астерите, а аз поведох войските й,18-и легион. Знаеш края на историята.

Цял Мидгард го знаеше. Дневната звезда бе могла да подари свободен свят на ангелите — може би на всички, — но я бяха угасили. Поредният мечтател, стъпкан от астерите.

— Та значи с Флин… — подхвана пак Хънт.

— Разказваш ми толкова трагична любовна история, а аз трябва да ти отвърна с моите абсурди?

Мълчанието й беше достатъчен отговор. Тя въздъхна. Но, добре де. И тя имаше нужда да говори за нещо, само и само да забрави за онази касапница. И да разсее сенките, които изпълниха очите му, докато говореше за Шахар.

Затова каза:

— Не. С Флин никога не сме били заедно. — Тя се поусмихна. — Когато гостувах на Рун като тийнейджърка, направо не можех да дишам в присъствието на Флин и Деклан. — Устата на Хънт се изви в усмивка. — Те търпяха налудничавите ми флиртове, а известно време дори хранех фанатичното убеждение, че някой ден Флин ще ми бъде съпруг.

Той изхихика и Брайс го сръчка с лакът.

— Вярно е. Две години наред надписвах всичките си училищни тетрадки с „Лейди Брайс Флин".

Хънт се опули насреща й.

— Лъжеш.

— Напротив. Мога да ти докажа: майка ми още пази тетрадките ми, защото не обича да изхвърля нищо.