Дом на пръст и кръв

Брайс излезе в коридора, мина през всекидневната и спря пред вратата на Хънт. Почука веднъж и каза на Деклан:

— Ще ми кажеш ли какво си намерил, или само ще се надуваш?

Хънт отвори вратата.

В името. На горящия. Солас.

Беше гол от кръста нагоре и също си миеше зъбите. Само дето нея изобщо не я интересуваше устната му хигиена, при положение че изглеждаше така.

Мускули, и още мускули, и още мускули, всичките покрити със златистокафява кожа, която сияеше на първосвета в стаята. Изумително. Беше го виждала без блуза и преди, но не го беше забелязвала по този начин.

Беше се нагледала на доста изваяни, приказни мъжки тела, но това на Хънт Аталар засенчваше всичките.

Той страдаше по загубената си любов, напомни си Брайс. Каза й го в съвсем прав текст по-рано тази вечер. Тя напрегна всички сили и вдигна очи към лицето му — копелето се хилеше самодоволно.

Но усмивката му бързо посърна, когато Брайс пусна Деклан на високоговорител.

— Чудя се дали не е добре да седнеш първо.

Хънт излезе свъсено във всекидневната.

— Просто изплюй камъчето — настоя Брайс.

— Добре. Признавам, лесно е да се обърка човек. Заради прекъснатото захранване записът представлява просто черна картина с малко звуци. Обикновени градски звуци, реакциите на околните към внезапното спиране на първосвета. Разделих аудиозаписа от улицата пред храма на отделни слоеве. Усилих тези на заден план, които правителствените експерти вероятно не са могли да уловят заради липсата на достатъчно добра техника. И знаете ли какво чух? Как разни хора се кискат и се подканват един друг „пипни го де“.

— Моля те, кажи ми, че не е нещо гнусно — измрънка Брайс.

Хънт изсумтя.

— Хора при Розовата порта. Чувах как хора при Розовата порта в Пет рози се предизвикват едни други да докоснат диска на циферблата по време на затъмнението, за да проверят дали още работи. Оказа се, че работи, между другото. Но ги чувах и да се възхищават на нощните цветя по самата порта.

Хънт се приведе напред и мирисът му я обгърна, зашемети я.

— Розовата порта се намира на половин град от Храма на Луна — каза над телефона той.

— Здрасти, Аталар. Харесва ли ти да си играеш на почетен гост в дома на Брайс?

— Просто ни кажи — подкани го Брайс през зъби.

И отстъпи на безопасно разстояние от Хънт.

— Някой е разменил записите от двете места по време на кражбата. Доста кадърна работа; така добре ги е напаснал, че часът дори не трепва. Подбрал е аудиозапис, който идеално да се връзва с разположението на храма: с ъгъла на околните сгради и всичко друго. Страхотно изпълнение. Но не безгрешно. 33-ти трябваше да се обърне към мен. Веднага щях да открия такъв дефект.

Сърцето на Брайс препускаше в гърдите й.

— Можеш ли да разбереш кой е бил?

— Вече разбрах. — Самодоволният тон се изпари от гласа на Деклан. — Проверих кой е отговарял за анализа на видеоматериала от онази нощ. Само той би имал възможност да размени каналите.

Брайс затупа с крак по пода и Аталар докосна рамото й с крило, за да я успокои.

— Кой е, Дек?

Деклан въздъхна.

— Виж какво, не мога да съм сто процента сигурен… но за тази част на разследването е отговаряла Сабин Фендир.

Трета част

Каньонът

38

— Има логика — каза внимателно Хънт, наблюдавайки Брайс, която седеше на извития подлакътник на дивана, прехапала долната си устна.

Дори не беше благодарила нормално на Деклан, преди да затвори телефона.

— Камерите из града все не успяват да заснемат демона — продължи Хънт. — А Сабин несъмнено знае къде са, особено при положение че отговаря за видеозаписите по криминални случаи.

И толкова му се беше приискало да я убие заради поведението й по-рано тази вечер.

Беше виждал Брайс да се изсмива в лицето на Змийската кралица, да застава лице в лице с Филип Бригс, да се подиграва с трима от най-смъртоносните елфически воини в града — а пред Сабин се беше разтреперила.

Едва беше понесъл страха, тъгата и чувството й на вина.

Брайс продължаваше да мълчи, затова Хънт повтори:

— Има логика Сабин да стои зад всичко това.

После седна до нея на дивана. Беше облякъл тениска, въпреки че му хареса да гледа възхищението по лицето й, докато оглеждаше голото му тяло.

— Сабин не би убила собствената си дъщеря.

— Наистина ли го вярваш?

Брайс прегърна коленете си.

— Не.

С късото долнище от пижама и възголямата износена тениска изглеждаше малка. Малко уморено момиченце.

Хънт каза:

— Всеки знае, че примът обмисляше да прескочи Сабин и да обяви Даника за своя наследница. На мен това ми се струва солиден мотив. — Той се замисли отново и един стар спомен привлече вниманието му. Извади телефона си и каза: — Почакай.

Исая вдигна на третото позвъняване.

— Да?

— Имаш ли достъп до записките си от стаята за наблюдение в нощта на убийството на Даника? — Преди Исая да отговори, той добави: — Интересува ме най-вече дали си записал думите на Сабин.

Напрегнато мълчание от другата страна на линията.

— Нали не подозираш, че я е убила Сабин?

— Имаш ли достъп до записките? — повтори Хънт.

Исая изруга, но след малко отвърна: