Дом на пръст и кръв

Шеговитостта мигновено я напусна, като си спомни за онази вечер от последната й година в колежа, когато с Даника се натъкнаха на Флин и Деклан в един бар. И че Даника си тръгна с Флин, защото Брайс не искаше да разваля отношенията си с Рун.

— Да ти кажа ли кое беше най-ужасното ми гадже? — усмихна му се насила тя.

Хънт се засмя.

— Почти ме е страх да слушам, но давай.

— Излизах с един вампир около три седмици. Първата ми и последна забивка с член на Пламъци и сенки.

Вампирите усърдно се стараеха да накарат всички останали да забравят дребния факт, че идваха от Ада и бяха низши демони. Че предците им бяха дезертирали от войските на седемте им принцове по време на Първите войни и бяха дали на Имперските легиони на астерите важна информация, спомогнала за победата им. Че бяха изменници и приспособенци, които до ден днешен жадуваха за кръв.

Хънт вдигна вежда.

— И?

Брайс изтръпна от спомена.

— И все се чудех коя част от мен иска повече: кръвта ми или… сещаш се. А един ден направо ми предложи да ме яде, докато ме яде, ако разбираш какво имам предвид?

Хънт се позамисли за секунда. После изцъкли тъмни очи.

— О, мамка му! Сериозно? — Тя забеляза погледа му към краката й, между тях. Как очите му сякаш притъмняха още повече и нещо в тях се изостри. — Не би ли боляло?

— Не исках да разбирам.

Хънт поклати глава. Май не знаеше дали да се засмее, или да се ужаси. Но поне светлината се беше върнала в очите му.

— Значи си приключила с вампирите, а?

— Определено. Той се изказа, че в най-изтънчените удоволствия винаги присъствала болка, а аз му показах вратата.

Хънт изсумтя одобрително. Брайс подозираше, че не е добра идея, но все пак го попита:

— Още ли изпитваш чувства към Шахар?

В челюстта му потрепна мускул и той вдигна поглед към небето.

— До края на живота си.

В думите му не се долавяше нито копнеж, нито тъга, но в стомаха й сякаш се стовари оловна тежест.

Хънт плъзна очи към нея. Мрачни и посърнали.

— Не знам дали е възможно да спра да я обичам, след като тя жертва всичко за мен. За каузата ни. — Той поклати глава. — Припомням си го винаги, когато съм с друга жена.

— Хм.

Нямаше как да спори с това. Каквото и да кажеше, щеше да прозвучи себично и лигаво. Пък и може би беше глупаво от нейна страна да придава смисъл на онзи допир с крака му, на погледа му на стрелбището, на помощта му, когато изпадна в паника.

Той се взираше в нея. Сякаш четеше мислите й. Гърлото му сякаш подскочи.

— Куинлан, това не означава, че не съм…

Той не довърши, забелязал групата хора, вървящи към тях откъм другия край на улицата.

Брайс мярна сребристоруса коса й дъхът и секна. Хънт изруга.

— Излитаме.

Но Сабин ги видя. Слабото й бледо лице се сгърчи в злобна гримаса.

Брайс се мразеше, задето ръцете й затрепериха. Коленете й също.

— Върви си по пътя, Фендир — предупреди я Хънт.

Сабин не му обърна внимание. Очите й сякаш хвърляха остри ледени късове.

— Чух, че си изпълзяла от дупката си, Куинлан — процеди с омраза. — Къде е шибаният ми меч?

Брайс не знаеше какво да каже — не й хрумваше нито нападка, нито обяснение. Просто позволи на Хънт да я преведе покрай Сабин, застанал като същинска стена от мускули между двете.

Той сложи длан на кръста й и я побутна леко напред.

— Да вървим.

— Тъпа курва — изсъска Сабин и се изплю в краката й.

Хънт се напрегна и изръмжа, но Брайс стисна ръката му в безмълвна молба да не се захваща.

Той се озъби през рамо на Сабин, но Брайс му прошепна:

— Моля те.

Хънт огледа лицето й и отвори уста да възрази. Тя го накара да продължи напред, въпреки че отровната усмивка на Сабин прогаряше гърба й като дамга.

— Моля те — прошепна отново.

Гърдите му се надигнаха, сякаш трябваше да впрегне всичката си воля, за да овладее гнева си, но накрая обърна лице напред. Гърленият, злорад смях на Сабин се понесе след тях.

Тялото на Хънт се стегна като камък и Брайс стисна лакътя му още по-силно.

Хънт явно долови мириса на тъгата й или пък я прочете по лицето й. Докато пресичаха улицата, дланта му отново стопли кръста и със солидния си допир.

Стигаха до средата на главата улица, когато Хънт я грабна на ръце, без да каже нито дума, и излетя в хладовитото небе.

Тя отпусна глава върху гърдите му. И позволи на вятъра да заглуши с воя си тътена в главата й.

След пет минути кацнаха на покрива на сградата й и Брайс щеше директно да тръгне към апартамента си, ако Хънт не я беше спрял за ръката.

Очите му пак обходиха лицето й. Нейните очи.

„Нас“, беше казал по-рано. Екип. Отбор. Комбина.

Полъх на вятъра откъм Истрос разлюля леко перата му.

— Ще разберем кой стои зад всичко това, Брайс. Обещавам ти.

И незнайно защо тя му повярва.

Брайс си миеше зъбите, когато телефонът й иззвъня.

Деклан Емет.

Тя изплю пяната и вдигна.

— Здрасти.

— Пазиш номера ми? Трогнат съм, Бри.

— Да, да, добре. Какво става?

— Намерих нещо интересно във видеозаписа. Данъкоплатците в този град трябва да възнегодуват срещу това, че пилеят парите им по второкласни анализатори, вместо да ги влагат в спецове като моя милост.