Дом на пръст и кръв

— Добре, намерих ги. — Хънт се приближи до Куинлан, за да чува и тя гласа на командира. — Цялото нещо ли искаш да ти прочета?

— Само думите й по адрес на Даника. Успя ли да ги запишеш?

Знаеше, че е успял. Исая винаги си водеше подробни записки.

— Сабин каза: „Даника все трябваше да се забърква в неприятности“. — Брайс се напрегна и Хънт стисна коляното й със свободната си ръка. — „Просто не можеше да си държи устата затворена покрай враговете си. И вижте какво я сполетя. Онази глупава малка кучка там още диша, а Даника е мъртва. Даника трябваше да внимава". Хънт, ти я попита за какво е трябвало да внимава Даника, и Сабин отговори: „За всичко. На първо място — за развратната си съквартирантка".

Брайс изтръпна и Хънт погали с палец коляното й.

— Благодаря, Исая.

Командирът се прокашля.

— Пазете се.

Връзката прекъсна.

Изцъклените очи на Брайс проблеснаха.

— Думите на Сабин може да се тълкуват по много начини — подхвана тя. — Но…

— Струва ми се, че е искала Даника да си мълчи за нещо. Може би Даника е заплашила, че ще проговори за кражбата на Рога, и Сабин я е убила, за да я спре.

Брайс преглътна и кимна.

— Но защо е чакала две години?

— Ще трябва да разберем от нея.

— За какво й е на Сабин повреден артефакт? И дори да намери начин да го поправи, за какво ще го използва?

— Не знам. И не знам дали не го е откраднал някой друг, а тя да иска да се докопа до него, но.

— Ако Даника я е видяла да го краде, звучи логично да си замълчи. Стражът и прислужничката също. Сигурно ги е било страх да я докладват.

— Ако наистина Сабин е откраднала Рога, това е достатъчна причина да размени видеозаписите. И да се уплаши, като ни е видяла в храма, убивайки всички вероятни свидетели на кражбата. Бомбата в клуба може да е била предвидена или да ни сплаши, или да ни убие, докато в същото време изглежда като дело на човеците.

— Да, обаче. Не мисля, че Рогът е у нея — каза умислено Брайс, опипвайки отнесено пръстите на краката си.

Бяха лакирани в тъмнорубинено.

Колко нелепо, помисли си той. Не твърдението й. Внезапното му желание да вкуси всеки от пръстите й, а после бавно да плъзне устни нагоре по гладките й голи крака, които се намираха на сантиметри от него и златистата им кожа сияеше на първосвета. Той се насили да свали ръка от коляното й, въпреки че пръстите му копнееха да погалят бедрото й. По-нагоре.

Брайс продължи в пълно неведение за пошлите му мисли:

— Не мога да си обясня защо Сабин би призовала кристалоса, ако Рогът вече е у нея.

Хънт се прокашля. Денят беше дълъг. И странен, щом мислите му се носеха в такава посока. Всъщност всичко започна от стрелбището. Откакто я видя да държи снайпера като шибан професионалист.

Опита да се съсредоточи. Да се замисли върху разговора им и да престане да се чуди дали краката й ще са толкова гладки под устните му, колкото си представяше.

— Не забравяй, че Сабин мрази Мика от дъното на душата си. С тези убийства, освен че би премахнала свидетелите, би подкопала и авторитета му. Сама видя колко държи да разрешим случая преди Върховната среща. Толкова брутални убийства, извършени от неидентифициран демон, и то в присъствието на Сандриел? Направо е пагубно за репутацията му. Максимус Терциан беше достатъчно влиятелна личност, за да предизвика политически кошмар със смъртта си. И нищо чудно да го е убила, за да разклати статута на Мика. Дявол да го вземе, двете със Сандриел дори може да си сътрудничат, за да го изложат пред астерите и Сандриел да заеме неговото място. А после тя да провъзгласи Сабин за прим на всички валбарски метаморфи, не само на вълците.

Брайс пребледня. Не съществуваше такава титла, но губернаторът беше в правото си да я създаде.

— Сабин не е такава. Гладна е за власт, но не чак толкова. Разсъждава на дребно… направо си е дребнава. Чу как мрънка за меча на Даника. — Брайс засплита отнесено дългата си коса. — Няма смисъл да гадаем какви са мотивите й. Може да е всичко.

— Права си. Имаме доста основателна причина да мислим, че тя е убила Даника, но това не би обяснило новите убийства. — Усети, че наблюдава как дългите й фини пръсти се преплитат с косата. И извърна поглед към тъмния телевизор. — Ако я спипаме с демона й, ще можем да докажем вината й.

— Дали Виктория ще намери записа?

— Надявам се — отвърна той.

Сабин… Мамка му, ако наистина беше тя.

Брайс стана от дивана.

— Излизам да потичам.

— Един през нощта е.

— Трябва да потичам малко, иначе няма да мога да заспя.

Хънт скочи на крака.

— Току-що се прибираме от местопрестъпление, а Сабин не ти мисли доброто, така че, Брайс.

Тя тръгна към спалнята си, без да погледне назад.

Когато след две минути излезе в спортния си екип, Хънт я чакаше до вратата, облечен в своя. Тя се намръщи.

— Искам да потичам сама.

Хънт отвори вратата и излезе в коридора.

— Много жалко.