Драконът и Джорджът

— Обаче — каза сър Брайън и лицето му просветна, — всичко е добре, когато завършва добре. И твоето дело да спасиш дамата си със сигурност е по-ценно от възможността да повдигна репутацията си, като убия половин дузина блатни дракони. Въпреки че, както казах, е необходимо първо да получа разрешение от Джеронд. За щастие замъкът Малвърн е само на ден и половина езда от тук. Дълго време, все пак, така че не е ли по-добре да тръгваме?

— Да тръгваме?

— Да пътуваме. Да изминем разстоянието, сър Джеймс! — Брайън погледна към слънцето. — Остава ни да вървим по светло само половин ден, което означава, че е пладне и ще видим портите на замъка Малвърн най-рано в другиден. И така, тръгваме ли?

— Чакай малко — отговори Джим. — Казваш, че и двамата ще отидем до този замък. Защо?

— Човече, обясних защо — каза сър Брайън с нотка на нетърпение и дръпна поводите, за да обърне коня си на изток. — Най-напред лейди Джеронд трябва да даде позволението си. В края на краищата първото ми задължение е към нея.

Джим онемя.

— Все още не разбирам — каза той накрая. — Разрешение за какво?

Но Брайън вече бе подкарал коня си, загърбил морето. Джим побърза да го догони.

— Разрешение за какво? — повтори той.

— Сър Джеймс! — отвърна Брайън, обърна се рязко и погледна Джим право в очите. Върху коня главата му достигаше точно до главата на Джим, който ходеше на четирите си крака. — Ако този непрестанен въпрос е някаква шега, това е проява на лош вкус. За какво друго бих могъл да искам разрешение от дамата си, освен за да те съпроводя в твоето дело и да стана един от придружителите, които ми каза, че търсиш?

ГЛАВА 8

Продължиха мълчаливо един до друг. Докато яздеше, Брайън гледаше упорито и обидено напред. Джим беше зает да привиква с мисълта, че рицарят ще му бъде придружител.

В действителност не беше обърнал голямо внимание на Каролинус, когато той повтори думите на бръмбъра, че Джим трябва да намери придружители, за да му помогнат да споси Анджи и да се изправи срещу Тъмните сили. Но доколкото бе обмислял това, смяташе да избира кои да се присъединят към него. Не си бе представял, че те сами ще му се предлагат.

Очевидно нямаше пречки Брайън да не е подходящ за придружител. Явно не му липсваше смелост и видът му доказваше, че има някакъв опит в битки. Но като се изключи това, какво знаеше Джим за този човек? Нищо в действителност, единствено името му, въоръжението му и коя бе неговата дама.

От друга страна, на харизания кон зъбите не се гледат. Каролинус беше казал, че Силите действат и бе дал да се разбере, че обитателите на този свят ще бъдат разделени на два лагера — Тъмните сили и тези, които като Джим им се противопоставят. Ако това беше вярно, значи трябваше да е възможно да се установи към кой лагер принадлежи всеки отделен човек, като се наблюдава с кого се събира и какво прави.

Брайън се бе приобщил към Джим. Значи по това определение принадлежеше към лагера против Тъмните сили.

Джим прекъсна мислите си и осъзна, че рицарят все още язди до него навъсен, явно готов да избухне. Трябваше да последва някакво извинение.

— Сър Брайън — каза Джим малко неловко, — извини ме, че не те разбрах, когато предложи услугите си като придружител. Причината за това е, че нещата са различни там, откъдето идвам.

— Несъмнено — отговори Брайън, без да се усмихне.

— Повярвай ми — каза Джим, — това не беше някаква шега. Бе просто липса на… ъ-ъ… съобразителност, която ми попречи да разбера за какво говориш.

— А-ха — отвърна Брайън.

— Естествено, не бих и могъл да искам по-добър придружител от джентълмен като теб.

— Правилно.

— И съм премного радостен, че си с мен.

— Наистина.

Джим имаше чувството, чу чука на вратата на къща, чийто собственик е вътре, но упорито отказва да отговори. Започна да изпитва досада. Хрумна му една идея, която го накара почти видимо да се усмихне. Пренебрегването на обичаите на друг народ можеше да има и обратен ефект.

— Разбира се, ако още отначало знаех номера на социалната ти осигуровка — каза той, — щеше да е различно.

Очите на Брайън пробляснаха. Продължиха да пътуват мълчаливо един до друг още около минута, след което рицарят проговори отново:

— Номера, сър Джеймс?

— Ами да — каза Джим, като повдигна веждите си. — Номерът на твоята социална осигуровка.

— Да ослепея, ако някога съм чувал за такова нещо!

Джим съчувствено изцъка с език.

— Не е чудно, че ти се е сторило необичайно от моя страна, когато не разбрах предложението ти да ми бъдеш придружител. Там, откъдето идвам, не може да се предприеме нищо, ако не е известен номерът на социалната осигуровка на един джентълмен. Естествено си помислих, че криеш твоя поради някакви лични причини. Ето защо не ми хрумна, че предлагаш да ме придружиш.

— Но аз нямам какво да крия, по дяволите! — запротестира сър Брайън.

— Нямаш?

— В името на Свети Джилс, не!

Джим отново изцъка с език.

— Това е проблемът, когато живееш в провинцията — каза огорчено сър Брайън. — Вероятно в Двора използват тези, какви ги нарече, номера от година, а никой от нас тук не е и чувал за тях.

Продължиха мълчаливо още малко.