Читаем Драконът и Джорджът полностью

— Така си и помислих — каза тя тържествуващо. — Заклинанието не ти позволява да разкриеш кой си всъщност. Искам да кажа, че ти несъмнено си бил барон от Ривъроук, но може би и повече? Някакъв герой например.

— Ами, не.

— Откъде да знаеш? Това е вълнуващо. О, казвам се Даниел о’Лоуд, дъщеря на Джилс о’Лоуд, но сега живея сама.

— Джилс о’Лоуд? — повтори Брайън. — Това е оня разбойник, нали?

— Сега е разбойник! — изфуча му тя. — Едно време бе джентълмен от класа, въпреки че няма да кажа на никого истинското му име.

Ара изръмжа.

— Не се обиждайте — каза Брайън удивително кротко. — Просто си мислех, че Джилс о’Лоуд е от Кралската гора зад Брантли Мур?

— Оттам е — отвърна Даниел. — Той и хората му са все още там. Но, както казах, сега живея отделно от него.

— А-а — кимна Брайън.

— Ти си а-а — каза тя. — Защо да прекарвам дните си с банда мъже, толкова стари, че могат да заместят баща ми и със също толкова стари жени или пък с тъпоглави дръвници, които се изчервяват и заекват, когато разговарят с мен? Дъщерята на баща ми заслужава повече.

— Да-а, да-а — каза Брайън.

— Пак да! — Тя премести погледа си от Брайън върху Джим и гласът й омекна. Не смятам за нужно да моля за извинение, сър Джеймс, но честно казано, нямаше да стрелям по теб, ако знаех, че ти и този рицар сте приятели на Ара.

— Всичко е наред — отговори Джим.

— Абсолютно всичко е наред — повтори Брайън. — Обаче, независимо от това, че гъделичкате вълка, скъпа лейди о’Лоуд, може би ще е по-добре ние тримата да тръгваме. Искаме да стигнем до замъка Малвърн преди да заключат вратите за през нощта.

Той дръпна поводите на коня към посоката, в която първоначално бяха тръгнали, и се отдалечи. След моментно колебание Джим го последва. Секунда по-късно към тях се присъедини не само Ара, но и Даниел с лъка и колчана, провесени през рамо.

— Отивате в замъка Малвърн? — попита тя. — Защо?

— Трябва да поискам разрешение от моята дама, Джеронд де Чени, за да придружа сър Джеймс, който отива да спаси своята дама.

— Своята дама? — Тя се обърна към Джим. — Имаш дама? Коя е тя?

— Анджела… ъ-ъ… де Фарел от Трейлъркорт.

— Странни са имената отвъд морето — изкоментира Брайън.

— Как изглежда тя? — попита Даниел.

Джим се поколеба.

— Тя е красива — намеси се Брайън — Според сър Джеймс.

— И аз съм красива — каза Даниел. — Колкото мен ли е красива тя?

— Ами… — Джим се обърка. — И да, и не. Искам да кажа, че сте различен тип…

— Различен тип? Какво означава това?

— Малко е трудно да се обясни — отвърна Джим. — Нека разсъдя. Ще ми хрумне по-добър начин да го обясня, ако имам възможност да помисля.

— Добре, помисли — каза Даниел. — Но искам да знам. Междувременно смятам да дойда с вас до замъка Малвърн.

Брайън отвори уста. За момент изглеждаше, че ще каже нещо, но след това я затвори отново.

Тръгнаха заедно, тя отхвърли поканата на рицаря да се качи зад него на коня. Бе в състояние, както сама заяви, да надбяга тромавото бяло животно по всяко време. Със сигурност можеше и да ходи по-бързо от него.

Даниел смущаваше Джим. Бе готов да вземе за придружител всеки, който можеше да му е полезен. Когато Брайън се появи, трябваше да се пребори с мисълта, че той сам му се е предложил. След като веднъж свикна с нея, присъединяването на Ара му се бе сторило почти естествено. Но това момиче — да стане един от придружителите и да се изправи срещу Прокълнатата кула и Тъмните сили, за да спасява Анджи? Не можеше по никакъв начин да си представи с какво щеше да им бъде полезна. Добре, че я биваше в стрелбата с лък…

Загуби се в лабиринт от мисли, докато се опитваше да възприеме всички невероятни принципи на тоя свят, в който бяха попаднали с Анджи. Драконите, магьосниците, мраколаците (ако преди ги бе видял в някой филм, прожектиран късно през нощта, щеше да се изсмее), Ара и сега тази червенокоса богиня с лък и стрели, която приказваше… и той не знаеше как. Но все повече внимаваше да не влиза в разговор с Даниел. У нея имаше прямота, която направо го плашеше. Какво я караше да мисли, че може да му задава всеки въпрос, който й хрумне.

Естествено не бе длъжен да й отговаря, но тогава изглеждаше сякаш прикриваше нещо. Същността на проблема се състоеше в това, че Джим бе възпитан много строго да не задава смущаващи въпроси, а Даниел очевидно нямаше никакви задръжки.

„Следващият път, когато ме попита нещо, на което не искам да отговоря“ — реши той, — „ще й кажа, че не е нейна работа…“.

— Абсурд! — отвръщаше Брайън на Ара. — Казвам ти. В тази посока ще излезем при потока Литъл Лин, а преградната стена ще остане върху скалата и няма да има откъде да влезем, дори ако някой ме познае.

— Ще се озовем с лице към портите, казвам ти! — изръмжа Ара.

— Отзад!

— Пред портите…

— Вижте — бързо реагира Джим, като отново влезе в ролята на помирител между двамата, — нека попитам някой местен. Какво ще кажете?

На всяка цена трябваше да има мир.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Неудержимый. Книга XXII
Неудержимый. Книга XXII

🔥 Первая книга "Неудержимый" по ссылке -https://author.today/reader/265754Несколько часов назад я был одним из лучших убийц на планете. Мой рейтинг среди коллег был на недосягаемом для простых смертных уровне, а силы практически безграничны. Мировая элита стояла в очереди за моими услугами и замирала в страхе, когда я брал чужой заказ. Они правильно делали, ведь в этом заказе мог оказаться любой из них.Чёрт! Поверить не могу, что я так нелепо сдох! Что же случилось? В моей памяти не нашлось ничего, что могло бы объяснить мою смерть. Благо, судьба подарила мне второй шанс в теле юного барона. Я должен снова получить свою силу и вернуться назад! Вот только есть одна небольшая проблемка… Как это сделать? Если я самый слабый ученик в интернате для одарённых детей?!

Андрей Боярский

Приключения / Попаданцы / Фэнтези / Самиздат, сетевая литература