Драконът и Джорджът

Поглеждайки небето на запад, Джим предположи, че е около пет следобед — Брайън и Даниел вероятно щяха да го определят като време между деветия час и повечерие според молитвените часове, използувани най-често в католицизма през Средновековието. Джим моментално зарови в паметта си и си ги припомни. Най-ранният бе утреня — в полунощ. После идваше изобразителни — при първия утринен лъч, някъде преди или след пет сутринта в зависимост от годишния сезон. Следваха: първият час — при изгрев, да речем в шест; третият час — късно сутрин, например в девет; шестият час — на обяд; деветият час — в средата на следобеда, в три часа; вечерня — при залез, в пет следобед или по-късно, и накрая повечерие — преди лягане, което вероятно беше най-много един час след залез, особено ако си монах и трябва да предвидиш ставането в полунощ.

Бе се задълбочил дотук, когато Ара рязко вдигна нос във въздуха.

— Мирише ми на дим — каза той.

Джим подуши бриза, който духаше попътно, а не срещу тях. Драконското му обоняние бе малко по-слабо от това на вълка, така че можа да помирише дима, след като му бяха насочили вниманието. Щом като го подушваха при попътен вятър, който отнасяше миризмата, означаваше, че това, което гори, е съвсем близо пред тях.

Ара затича в тръст, а Брайън сръга коня си, за да не изостане. Джим ускори крачка, Даниел тичаше с лекота до него. След малко излязоха от гората и спряха, като се озоваха на една полянка в началото на два реда колиби, направени от плет и кал, с тръстикови покриви. Няколко от тях все още димяха. Краткотрайният дъжд бе паднал и тук и върху почернялата земя между колибите личаха отпечатъци от стъпки, разкаляни от водата. От дърветата и покривите все още капеше. Въздухът бе ефирен и влажен. Сега миризмата се чувстваше силно. Димът бе застинал неподвижно с утихването на вятъра.

В селото, ако можеше да се нарече така, цареше тишина, всичко бе замряло.

Като се изключеше пожарът в няколкото колиби, впоследствие угасен от дъжда, абсолютно нищо не се случваше. Единствените хора — четирима или петима, бяха заспали на улицата или на прага на колибите. На десетина крачки от Джим, който си проправи път покрай Брайън и Ара, за да погледне по-добре, лежеше момиче в роба от груб кафяв плат. Беше обърната на една страна с гръб към тях и черната й коса се разпиляваше в калта.

Джим се втренчи. Може би хората тук са имали някакъв празник, на който така са се опиянили, че не са могли да се събудят дори за да угасят пламъците, избухнали в мизерните им жилища вследствие на пиянски инцидент. Направи още една крачка към момичето, за да я събуди и попита. В този момент петнайсетина мъже на коне със стоманени шлемове, полуброни и извадени саби изкочиха измежду последните колиби в другия край на селото и се насочиха към Джим и останалите.

Събитията започнаха да се сменят рязко пред очите му като кадри от повредена кинолента. Изведнъж видя цялото селце преобразено — хората, налягали наоколо, не бяха заспали, а мъртви, избити и техните убийци стояха на другия край на селската улица. Направи трета крачка и погледна мъртвото момиче пред себе си. Оттук видя ръцете й — без пръсти, протегнати напред. Бяха отрязани от китките.

Миризмата на дим сякаш проникна в мозъка му. Той се издигна във въздуха, устреми се напред, а след това връхлетя стремително върху конниците. В момента на нападението видя как вдигнатите им саби проблясват на бледата слънчева светлина. Но не последваха удари. Три от конете се строполиха при сблъсъка с тялото му. Помете с лапи и нокти двама от падащите ездачи и с едно щракване на челюстите разсече третия, който бе точно пред него. Сега стъпи на земята, изправи се и заудря с нокти, зъби и криле едновременно.

Събитията около него се сляха. Видя как от железния нагръдник на някакъв конник внезапно щръкна стрела, забита в него до половина; лъскав метален силует влетя в битката от дясната му страна. Острото копие на Брайън свлече един ездач от коня, после се заби в друг, който също изхвърча от седлото. Копието падна и сабята на рицаря започна да сече наляво и надясно, докато под него тромавият бял кон коренно се преобрази — изправи се на задните си крака, зацвили, зарита с предните копита и започна да хапе със зъби, като събаряше по-леките коне около себе си.

Вляво от Джим един конник внезапно изчезна от седлото и в този безумен миг на негово място се появи, яздейки, Ара. Челюстите му се разтвориха и той скочи от коня върху друг от ездачите…

Изведнъж всичко свърши. Двама или трима от бронираните конници избягаха, както и толкова на брой коне без ездачи. Ара, вече на земята, прегризваше гърлата на тези, които все още бяха живи.

Джим огледа тялото си, пухтейки тежко през ноздри, и вдигна очи към другите. Както личеше, нита Ара, нито Брайън бяха ранени. С радост забеляза Даниел през няколко колиби по-надолу — приближаваше се към тях все още с лък в ръцете и заредена, но отпусната стрела. Бе стояла назад — съвсем логично, и бе използвала оръжието си както трябва — от разстояние.