Драконът и Джорджът

Джим погледна краката и тялото си. Бяха облени в кръв, част от която вероятно бе негова, но не усещаше нищо. Изпита две противоположни чувства, които се бореха за надмощие. Драконът бе ожесточен и разочарован, че няма повече врагове за убиване; човекът имаше силно желание да повърне.

ГЛАВА 11

— Стой мирно! — скара се Даниел. — Как ще те изчистя, ако не престанеш да се движиш?

Джим искаше да й обясни, че завладялата го възбуда се дължи на драконския му нрав, но не намираше начин да го каже така, че тя да разбере. Към нападение го беше подтикнал чисто човешкият ужас от вида на мъртвото момиче с отрязани ръце, но после бе действал като истински дракон. Дали наистина беше така? Вътрешен подтик го накара да спре и да си зададе този въпрос. Може би грешеше. Вероятно и той до известна степен бе освирепял подобно на Ара, Брайън и убитите от тях мъже.

— Така е добре — каза Даниел, след като го изчисти. Тя бе способна, но не и състрадателна медицинска сестра. — Нарязан си на доста места, но не е нищо сериозно. Няма да е зле, ако три или четири от раните се измият и превържат. Но ако не ги замърсиш, ще зараснат и така. Не се търкаляй в праха, сър Джеймс.

— Да се търкалям? Защо ще искам да се търкалям… — започна Джим, но Брайън го прекъсна. След намирането на копието и оглеждането му за повреди рицарят се бе заел да сваля шлема и ръкавиците:

— Ясно е — каза той, — че замъкът Малвърн е нападнат. За да плячкосва така тази сган от свине, най-малкото, което се е случило, е, че войниците в Малвърн са убити зад стените и не могат да се бият. Добре е да се приближим внимателно и да огледаме замъка, преди да са разбрали броя и местонахождението ни.

— Никога не се доближавам към замък по друг начин — Ара стоеше наблизо. Въпреки че излизаха от устата на вълк, думите му прозвучаха необикновено кротко. — Ами ако замъкът вече не е в ръцете на твоята дама? Ше се връщаме ли?

— Ни най-малко — отвърна напрегнато Брайън. Мускулите на лицето му се стегнаха и скулите му ясно се откроиха. — В сучай че замъкът е превзет, аз също трябва да спася своята дама или да отмъстя за нея и това ще има предимство пред желанието ми да помогна на сър Джеймс. Ако тук наистина управляват неприятели, ще трябва да си намерим друго място за през нощта. Има един хан, не е много далеч, но нека първо видим какво е положението в замъка.

— Аз мога да отида и да се върна, без никой да ме забележи — каза вълкът. — Вие най-добре изчакайте тук.

— Ако останем, онези, които избягаха, могат да се върнат с подкрепление — намеси се Джим.

— Не, нощта ще ги изпревари. Но и ние нямаме много време, докато се стъмни. Може би наистина е най-добре да разузнаеш сам, сър вълк. Останалите ще тръгнем към хана, за да проверим дали е отворен или е бил похитен като това село. Но почакай, не знаеш къде се намира ханът.

— Обясни ми — спря се Ара. — Въпреки че разполагам с малко време, лесно ще го намеря.

— На запад от замъка има малък хълм, обрасъл с букови дървета, които го обикалят като корона. Ако погледнеш от върха му на юг, на разстояние колкото два хвърлея със стрела ще забележиш как гората става по-тъмна, тъй като се спуска в котловина. Няма да можеш да видиш самия хан, но той е под дърветата и край него минава поток.

— До скоро — каза Ара и изчезна.

Джим, Даниел и Брайън тръгнаха през гората, водеше Брайън.

— Всички тези земи са ми познати — обясни рицарят. Като малък бях паж тук три години и се учех на обноски при сър Орин. Моята дама и аз сме пребродили пеша или на кон всяка педя от тази земя.

Слънцето залязваше и по тревата се стелеха дългите сенки на дърветата. Те обаче не бяха зловещи както сенките през изминалата нощ в Линхамската гора. Вечерна тишина се спусна навсякъде, половината небе се оцвети в розово и за миг светът около тях им се стори различен от този в селцето, което току-що бяха напуснали. Но мигът отмина. Светлината продължаваше да чезне и накрая стигнаха до едно място, където Брайън рязко спря и вдигна ръка, за да задържи Джим и Даниел.

— Ханът е точно зад тези дървета — обясни им той. — Стъпвайте и разговаряйте тихо. Тук всеки звук се чува надалеч, особено когато няма вятър.

Тръгнаха безшумно напред, наредени един до друг, и се взираха през мрака към дърветата, които Брайън бе посочил. Забелязаха поляна, най-ниската й част беше широка около триста-четиристотин крачки. От потока, за който Брайън бе говорил на Ара, се отклоняваше канал, заобикалящ изцяло дълга, здрава дървена постройка. Тя бе разположена в средата на поляната върху тревисто възвишение, като че ли изкуствено издигнато над земята. В далечния край на хана, по-точно в негова пристройка, имаше полуоткрит навес, под който бяха завързани два коня. Те пасяха с глави, промушени през някаква преграда.