Драконът и Джорджът

— Вратата на хана е отворена и капаците на прозорците са вдигнати — прошепна Брайън, — така че няма обсада. От друга страна, едва ли отвътре ни чака клопка, защото в конюшнята има само два коня. А те нямаше да пасат толкова спокойно, ако е имало още коне, които са били отведени в гората за заблуда. Пък и тези щяха да искат да се освободят, за да се присъединят към останалите. Независимо от това най-добре е да изчакаме Ара. Всъщност смятах, че при бързината, с която се движи, ще е пристигнал тук преди нас.

Зачакаха. Само след няколко минути отзад се чу шумолене и Ара отново дойде при тях.

— Страховете ти се оправдаха, сър рицарю. Замъкът е затворен и охраняван. Освен това подуших кръв, разлята по земята пред главните порти, и чух как въоръжените мъже върху крепостните стени говореха за господаря си, сър Ху.

— Де Боис! — името сякаш се заби в гърлото на Брайън.

— Кой друг сър Ху би могъл да бъде? — на последната дневна светлина върху челюстите на Ара се появи усмивка. — Радвай се, сър рицарю, скоро ще дойде и нашият шанс.

— Да се радвам? При положение, че моята дама несъмнено е в ръцете му, както и замъкът й.

— Вероятно се е измъкнала — намеси се Джим.

— Тя е де Чени и държи замъка на баща си, който може би лежи мъртъв в езическите земи. Би го защитавала до смърт или докато я пленят. — Брайън изскърца със зъби. — Няма да повярвам, че е умряла, докато не намеря сигурно доказателство за това. Следователно тя е пленница.

— Тълкувай го както искаш, сър рицарю — каза Ара.

— Това и правя, сър вълк. А сега трябва да разузнаем хана по-отблизо, за да се уверим, че не ни очакват капани.

Ара отново се усмихна.

— Мислиш ли, че щях да дойда при вас, без първо да съм проверил онзи сандък там? Приближих се зад него преди да дойда тук и подслушах. Вътре са съдържателят, семейството му и двама прислужници. Също и един гост. Това е всичко!

— А-а — каза Брайън, — тогава да влизаме.

Той тръгна, а останалите се изравниха с него, като вървяха през поляната под последните лъчи на слънцето, без да се прикриват.

Лицето на рицаря леко се намръщи, когато се приближиха до канала, който ги разделяше от отворената предна врата.

— Не е характерно за съдържателя, мастер Дик, досега трябваше да е излязъл навън, за да разбере кои сме и какви са намеренията ни — каза той.

Въпреки това продължи напред. Бронята на краката му дрънчеше глухо по грубите дъски на моста, прехвърлен до вратата над канала. Той стъпи върху изкуствения остров, върху който бе построен ханът, изкачи лекия наклон и влезе в мрака, където гореше една-единствена факла. Останалите го последваха вътре и видяха, че се е заковал неподвижно на една крачка зад прага.

Беше се втренчил в един дългурест силует, седнал на груб стол; краката му, обути в тесни панталони, се протягаха над масата пред него. В едната си ръка държеше най-дългия лък, който Джим бе виждал, а в другата — стрела, поставена хлабаво на тетивата.

— А сега е най-добре да обясните кои сте — каза силуетът с мек тенорен глас, в който звучеше странен музикален ритъм. — Трябва да знаете, че мога да забия по една стрела във всеки от вас, преди да успее да направи и крачака. Изглеждате доста странно за компания, тръгнала дружно на път, и ако имате нещо да ми кажете, готов съм да слушам, тъй да знаете.

ГЛАВА 12

— Аз съм сър Брайън Невил-Смит — каза дрезгаво Брайън. — Но пак помисли дали ще успееш да стреляш във всеки от нас преди някой да те е докопал. Мисля, че самият аз мога да го направя.

— О, не, сър рицарю — отвърна мъжът с лъка. — Не си мисли, че бронята ти дава някакво предимство пред останалите. От това разстояние нито жакетът на дамата, нито стоманеното ти покривало са пречка за стрелите ми. Драконът и слепец не би го пропуснал, тъй да знаеш, а колкото до вълка…

Внезапно млъкна и за момент се усмихна.

— Излиза, че е умен вълк — каза той, а също и хитър. Дори не съм видял кога си е отишъл.

— Мастер стрелец — зад отворената врата се чу гласът на невидимия Ара, — все някога ще трябва да напуснеш този хан и да минеш през гората. Когато тоя ден дойде, ще те намерят с разкъсано гърло, преди да си успял да затвориш пръстите си на тетивата, в момент, когато най-малко си очаквал. Само ако Горбаш или Даниел о’Лоуд бъдат наранени!

— Даниел о’Лоуд? — стрелецът хвърли поглед към Даниел. — Това сигурно е дамата, чието лице не виждам по-ясно от вашите заради слънцето, залязващо зад гърбовете ви. Да не би да си някаква роднина на Джилс о’Лоуд, лейди?

— Баща ми — каза Даниел.

— Наистина? Той е стрелец, ако слуховете са верни, с когото имам най-голямо желание да се срещна — човекът с лъка повиши глас. — Успокой се, сър вълк. Няма да нараня дамата нито сега, нито когато и да е.

— Защо искаш да се срещнеш с баща ми? — рязко попита Даниел.