Драконът и Джорджът

— Ал — намусено отговори Дик. — Това е всичко, което имам в такова количество.

— Ал тогава — нетърпеливо поръча Брайън. — Донеси го!

Отново седна на масата. Джилс седна на другия край на пейката, където беше Дафид. Изгледа с любопитство Ара, а после Джим.

— Познавам вълка по репутацията, която има, ако не по друго — каза той. — Драконът… — според посланието на дъщеря ми ти си омагьосан рицар?

— Това е добрият сър Джеймс — обясни Брайън. Стрелецът до теб е Дафид ап… Как ти беше фамилията, мастер стрелец?

— Хиуел — отвърна Дафид, като произнесе името си с ритъм, какъвто езикът на Джим със сигурност не можеше да пресъздаде. Дошъл съм в Англия, за да покажа на англичаните, че дългият лък, както и кръвта в жилите на тези, които го използват най-добре, могат да бъдат само уелски, а също за да се оженя за дъщеря ти, мастер Джилс.

— Няма! — изкрещя Даниел.

Брадатото лице на Джилс се разтегна в усмивка.

— Ако някога получиш позволението й — каза той на Дафид, — ела да поговорим. Може би ще се наложи да вземеш под внимание не само това, което аз мисля по въпроса, но и намеренията на цялата група от по-млади членове на дружината ми.

— Говориш като духовник, мастер разбойник — рече Брайън, докато Дик излизаше с бутилки и още една кана за Джилс, а след него двамата му прислужници търкаляха през вратата една бъчва към двора.

— Използвайте шлемовете си — чуха го да казва на разбойниците. — Нямам кани за толкова хора.

— И такъв съм бил — отвърна безгрижно Джилс на Брайън. Свали собствения си щлем и го стовари на масата, напълни каната си от една бутилка и я изпи жадно. Разпиляната му коса леко се разлюля от слабия ветрец. — И тъй, сър рицарю, приятелю от Уелс и господин вълк, чух за всички ви по нещичко…

Погледът му за момент се спря върху необикновено дългия лък, подпрян на масата откъм страната на Дафид.

— …Но за да спестим време, може би е най-добре да чуя отначало всичко, което има връзка с въпроса, включително и това, което всеки може да разкаже за себе си. И те започнаха — пръв подхвана Джим, Брайън продължи историята от срещата си с него, Ара пое от отбраната им срещу мраколаците, Даниел, Дафид и съдържателят също разказаха своята част. Джилс пиеше и слушаше.

— Добре, благородници и други — каза той, когато свършиха, — може би съм довел хората си поради едно глупаво съобщение. Посланието на дъщеря ми ме накара да помисля, че можете да превземете замъка и само за по-голяма сигурност се нуждаете от още няколко храбри бойци. Но вие сте се събрали от кол и въже, без да искам да ви обидя, а и познавам замъка Малвърн — той не може да се превземе с една атака и няколко удара. Хората ми са прекрасни стрелци и фехтовачи при нужда, но не са войници. Моите извинения, но как по дяволите мислите да превземете и половин педя от каменните стени срещу може би петдесет човека с ризници, привикнали към такава отбрана?

Брайън се намръщи.

— Познавам замъка Малвърн отвътре — възрази той. — Петдесет войници, пръснати из него, означава, че няма да има повече от двама на едно и също място. Тук сме най-малко трима — четирима, ако вълкът се присъедини. И всеки от нас е по-силен от които и да са двама от тях, навсякъде, по всяко време.

— Не отричам — отговори Джилс, — но трябва да сте в самия замък, за да си премерите силите с тях. И така, първото нещо е каква магия ще използвате, за да влезете вътре?

— Малвърн има запаси, складирани в случай на обсада — отвърна Брайън. — Но това е вятър работа. Тук храната е повече. Сър Ху се е опитал да превземе този хан, но не е сполучил — не се съмнявам, че му е било известно наличието на избрани вина и месо в него. Планът ми е да се маскирам като съдържателя Дик и да закарам една каруца с превъзходно месо като предложение за мир с новия владетел на Малвърн. Вълкът ще бъде в каруцата като куче от хана и ще ръмжи срещу всеки, който се изкушава да открадне от деликатесите, преди да са стигнали до сър Ху. След като влезем, да се надяваме, че и самият сър Ху ще бъде там, вълкът и аз ще убием барона, ще се опитаме да стигнем до стаята на моята дама, където е затворена…

— Защо? — попита Джилс.

— Какво защо, мастер разбойник?

— Защо мислиш, че лейди Джеронд ще бъде заключена в собствената си стая?