Драконът и Джорджът

— Няма да сме полезни с момчетата, ако също не влезем вътре — каза той. — Ако имаше начин да ни отворите портите…

— Щом ще превземаме замъка — включи се Брайън, — ние с моята дама можем да се барикадираме в стаята й. Вместо да я отнесе, сър Джеймс ще кацне някъде зад стените, за да отвлече вниманието. През това време вълкът и аз ще се промъкнем долу, за да убием стражите и отворим портите.

Обърна се към Ара:

— Вътре, вдясно от портите има лебедка, с която може да се задейства лоста. Лесно ще го повдигнеш, ако захапеш със зъби въжето. След това натисни с цялата си тежест дясното крило. Забележи, сър вълк, дясното, а не лявото, и ще успееш да го отвориш достатъчно, за да влязат стрелците.

— Дотук добре, но ако върви по плана — каза Джилс. — Струва ми се, че портите няма да стоят дълго отворени, ако ще и да е нужна цяла дузина мъже, за да се справят с вълка. А на нас, дори да тичаме с всички сили, ни трябва повече време, за да прекосим откритото пространство, което, доколкото си спомням, огражда замъка. Защото без съмнение трябва да тръгнем от най-близкото прикритие. Те ще имат наблюдатели върху бойниците, за да следят всеки, който се промъква тайно.

— Първо застреляйте наблюдателите — предложи Дафид.

Дотук уелсецът седеше толкова мълчалив, че Джим бе забравил за присъствието му. Сега всички го погледнаха.

— Как, мастер Дафид? — иронично попита Джилс. — Да стреляме по мишена от глава и рамене, подаваща се от стените на разстояние не по-малко от половин миля? Явно не си виждал замъка Малвърн и мястото, където се намира.

— Аз мога да го направя — отвърна Дафид.

Джилс се втренчи в младия мъж и задържа дълго погледа си.

— В името на апостолите! — промълви той. — Струва ми се, че наистина мислиш така.

— Знам какво мога да направя — отвърна Дафид. — Иначе нямаше да го кажа.

— Направи го… — рече Джилс и замълча. — Направи го и никога няма да има нужда да доказваш каквото и да е повече за лъка и мъжете от Уелс. Не съм чувал някой стрелец сега или в миналото да е бил в състояние да направи такъв изстрел и да убие наблюдателите. На тази стена те ще са най-малко трима, а може и четирима, в противен случай сър Ху не става за войник. Ще трябва да ги застреляш почти едновременно, иначе последният ще вдигне тревога.

— Казах, че мога да направя това, тъй да знаеш — отсече Дафид. — Нека да преминем на друга тема.

Джилс кимна.

— Поне изглежда възможно — съгласи се той. Обърна се към Брайън. — Има подробности, които ще запълнят времето ни през останалата част от деня и вечерта. По здрач или призори е най-удобният момент да ги изненадаме? За предпочитане е призори, защото ще разполагаме с толкова светли часове, колкото желаем. И така, можем за използваме времето си, за да обмислим детайлите. Между другото, нека се споразумеем за нашето възнаграждение. Хората на сър Ху имат въоръжение и брони, които се полагат на нас. Като добавка трябва само да се откупи замъкът Малвърн — да кажем за сто сребърника.

— Ако моята дама пожелае да ви възнагради, след като я освободим заедно с хората й — рече Брайън. — Това зависи от нея. Нямам власт или право да раздавам това, което принадлежи на семейство Чени.

— Няма да остане никой от семейство Чени, ако е истина, че сър Орин лежи мъртъв сред езичниците и ако не спасите лейди Джеронд — а за това ще имате нужда от нас.

— Съжалявам — отвърна Брайън.

— Добре тогава… — каза Джилс и бръчките в ъгълчетата на очите му станаха по-дълбоки. — Да вземем сър Ху за откуп. Сигурно има семейство или приятели, които ще платят, за да се върне здрав.

— Не — отговори Брайън. — Казах, че той трябва да умре. И ще умре. Не само аз, но и вълкът се зарече. А Ара участва не по-малко от теб и твоите хора.

— Не си мисли, че ще отървеш гърлото му от моите зъби, мастер разбойник — изръмжа Ара.

— Не са достатъчни само някакви си бойни доспехи и оръжие, за да рискуват хората ми живота си — заяви Джилс. — Ние сме група свободни мъже и те няма да ме последват при тая цена, дори ако я приема.

Двамата с Брайън поспориха още малко, без да намерят решение.

— Добре, мастер Джилс — рече накрая Брайън. — Аз нямам сто сребърника, за да ти платя, но си чувал, че съм човек, който урежда дълговете си. Давам ти рицарската си дума, че ще говоря на дамата си за теб и твоите хора, тя не е от тези, които оставят услугите невъзнаградени. Ако обаче по някаква причина не може да ви плати, задължавам се аз да го сторя, когато успея да събера сумата, или да ви я дам на части, докато се издължа. По дяволите, повече от това не мога да предложа.

Джилс сви рамене.

— Ще говоря с хората си.

Стана от масата и се отдалечи на достатъчно разстояние, за да не се чува разговорът му с разбойниците, които се скупчиха около него.

— Не се тревожи, сър Брайън — прошепна тихо Даниел на рицаря, — ще се съгласят.

Всъщност след около петнадесет минути Джилс се върна и обяви съгласието си. Зад него Даниел се усмихна на останалите около масата.