Драконът и Джорджът

— Като съдя по броя на главите върху предната стена — рече Джилс, — твоят сър Ху води наистина не по-малко от петдесет човека със себе си. Но няма стрелци с лъкове, иначе щеше да ги използва срещу теб, а арбалетистите му не бяха достойни за уважение. Начертай ми план на замъка, докато е пред нас, за да придобия някаква представа къде да се разположат момчетата ми, след като влязат.

Брайън изтегли ножа от колана, стегнат плътно около кръста му, и започна да драска по земята.

— Както виждате — обясни той, — Малвърн е повече широк отколкото висок. Оттук едва се вижда върхът на главната кула. Тя се намира в левия ъгъл, на задната стена; най-горната й част се издига над кулите в другите три ъгъла, които служат само като наблюдателници и хамбари. Стаите на лорда на Малвърн се точно под етажа, който се е падал последен, преди да я надстроят над наблюдателните кули. Дядото на моята дама е добавил още два етажа, за да осигури на сър Орин и невестата му отделна спалня с дневна отгоре; над нея е направил нова бойница, съоръжена с тежки камъни и котли, в които се сгорещява мазнина и заедно с камъните се изсипва върху всеки, направил опит да се покатери по външните стени на кулата.

Ножът му дращеше в праха.

— Долу, пред кулата по времето на сър Орин — продължи той — е била построена голяма сграда, предимно от дърво — основните стени на кулите и замъка са каменни, както виждате. Тя заема значителна част от стария двор. Свързана е с главната кула до първия етаж и служи както за столова, така и за казарма на големия брой войници, които сър Орин събираше от време на време, когато отиваше на война. Дървените конюшни и външните сгради също са били пристроени зад крепостните стени, така че има много постройки, които могат да горят… но трябва да внимаваме хората на сър Ху да не се опитат да ги запалят с цел да прикрият бягството си, след като влезем и видят, че губят битката. От твоите хора, мастер разбойник, трябва да се сформират една група за охраняване на всички кули, друга за завземане на двора и още една силна група, която да нахлуе в кулата откъм голямата пристройка. Аз и вероятно сър Джеймс вече ще сме на горните етажи, когато влезеш с хората си през портите… ако сме още живи. А сега задайте ми своите въпроси.

Дафид, Джилс и дори някои от другите разбойници, които бе довел, започнаха да отправят въпроси. Питанията им бяха свързани предимно с разстоянията и разположението на сградите в замъка.

Джим откри, че слуша разсеяно. Това, което искаше, бе да погледне направо зад стените и нямаше причина да не може да го стори. Ако се издигнеше достатъчно високо и преминеше напряко над замъка, но не точно отгоре, щеше да успее да използва телескопичното си зрение, за да огледа подробно всичко отвътре. На голяма височина хората на сър Ху можеше дори да не го забележат или ако го видеха, просто щяха да го помислят за голяма птица.

Даже и да разберяха, че е дракон, един дракон, който си минава, явно без да им обръща внимание, едва ли щеше да предизвика тревога или размисъл. В същото време може би нямаше да навреди, ако прелетеше по здрач, в края на деня, когато наблюдателите върху замъка вечерят и е най-малко вероятно да се разтревожат от нещо, преминаващо високо над главите им.

И така, Джим изчака, докато Брайън отговори възможно най-подробно на въпросите на останалите и всички се върнаха в хана. След като стигнаха обаче той дръпна рицаря настрана и му обясни плана си.

— Това, в което искам да бъда най-сигурен — заяви Джим, — е мястото, където ще се приземя, след като вляза.

— Главната стая на моята дама има балкон… но е малък — уточни Брайън. — Дневната отгоре няма балкон, но е с големи прозорци, през които можеш направо да влетиш.

Джим усети, че го гложди съмнение.

— Не зная — поколеба се той, — нямам такъв опит в летенето.

— Тогава — отвърна Брайън — остава единствено бойнцата — откритата горна площадка на кулата. Всъщност това е може би най-доброто място за кацане, тъй като ще има поне един страж на пост пред спалнята и вероятно още някой от хората на сър Ху в дневната. Така че, ако успееш да ги убиеш и да стигнеш до етажа на Джеронд, ще си осигуриш изход към върха на кулата и в случай че нещо се обърка, ще можеш да я изведеш в безопасност по въздуха.

Джим тайно се съмняваше в способността си да носи тежестта на едно възрастно тяло и едновременно с това да лети. Вярно, крилете му можеха да го издигат бързо. Но бе съвсем сигурен, че няма да е в състояние да планира с допълнителния товар на една зряла жена, а ако не можеше да планира, докъде щеше да стигне само със силата на крилете си? В безопасност означаваше да се добере поне до началото на горската околност, а тя, както бе изтъкнал Джилс, се намираше на половин миля. Но нямаше смисъл да затормозява Брайън със съмненията си.

Пред рицаря вече стояха достатъчно неизвестности, които да го безпокоят. Въпреки това — Джим трябваше да признае, Брайън почти не си даваше вид, че е разтревожен.

— Ще ви разкажа какво съм видял — каза Джим.

Но не го направи.