Духовна връзка

- Той знае, че съм тук, - изтъкна тя. – И той може да ме усети.

Въздъхнах, все още държейки ръка на кола си и тръгнах към вратата. Надникнах

през шпионката. Застанал там, с развеселено и отпуснато изражение, беше Ейдриън. Не

виждах никого другиго и тъй като не усещах стригои, най-накрая отворих вратата.

Лицето му светна от радост, когато ме видя. Като се наведе напред, той ме целуна бързо

по бузата преди да влезе в стаята.

- Хора, наистина ли мислехте, че ще избягате на парти уикенд без мен? Особено

тук от всички места…

Той замръзна и това беше от онези редки моменти, в които Ейдриън Ивашков е

хванат абсолютно и тотално неподготвен.

- Знаете ли, - рече бавно той, – че Виктор Дашков седи на едно от леглата ви?

- Да, - казах. – И за нас беше шок.

Ейдриън премести погледа си от Виктор и огледа стаята, като забеляза Еди за

пръв път. Еди стоеше така неподвижно, че на практика изглеждаше като част от

мебелите. Ейдриън се извърна към мен.

- Какво, по дяволите, става? Всички го търсят!

Думите на Лиса ми заговориха през връзката ни. Можеш да му кажеш. Знаеш, че

той няма да си тръгне сега.

Беше права. Не знаех как Ейдриън ни беше открил, но сега, когато това бе факт,

нямаше къде да отиде. Погледнах колебливо към Еди, който позна какво мислех.

- Всичко е наред, - рече той. – Вървете да поговорите. Няма да позволя да се случи

нещо.

И аз съм достатъчно силна, че да успея да му повлияя с внушението, ако опита

нещо, добави Лиса.

Въздъхнах.

- Добре. Веднага се връщаме.

Хванах ръката на Ейдриън и го поведох навън. Веднага щом бяхме във фоайето,

той отново започна.

- Роуз, какво…

Поклатих глава. Времето, което бяхме прекарали тук, бе достатъчно изпълнено с

шум от други гости на хотела, които бяха разговаряли тук, за да се досетя, че приятелите

ми ще чуят разговора ни, ако го проведем тук. Вместо това с Ейдриън се качихме в

асансьора и се отправихме надолу, където шумът от казиното щеше да замаскира думите

ни. Намерихме едно отдалечено ъгълче и Ейдриън буквално ме бутна в стената с мрачно

изражение. Небрежното му държание понякога ме дразнеше, но го предпочитах пред

разстроеното му, най-вече защото се страхувах от това, което Духът можеше да добави.

- Оставяш ми бележка, в която казваш, че се измъквате за един последен

купонджийски уикенд, а вместо това те намирам с един от най-известните престъпници

на света? Когато си тръгнах от двореца, всички говореха за това! Този не се ли беше

опитал да те убие?

Отвърнах на въпроса му с въпрос.

- Как изобщо ни намери?

- Кредитната карта, - каза той. – Чаках да я използваш.

Очите ми се разшириха.

- Обеща ми, когато ми даде всичко това, че няма да ме шпионираш! – тъй като

сметките и картите ми бяха неговата помощ, знаех, че ще има достъп до записи, но му

вярвах, когато беше обещал, че ще уважи желанието ми за лично пространство.

- Когато беше в Русия, спазих това обещание. Сега е друго. Продължих да

проверявам компанията и веднага след като се появи чартърният полет се обадих и

открих къде отивате, - пристигането на Ейдриън толкова скоро след нашето не беше чак

толкова невероятно, ако беше следял картата. Веднага щом бе получил информацията, от

която се е нуждаел, е можел лесно да си запази полет. Един постоянен пътнически джет

би успял да навакса с времето поради забавянето ни, ако не спира. – А и нямаше начин да

устоя на Вегас, - продължи той. – Затова реших да ви изненадам и да се появя, за да се

присъединя към забавлението, - бях използвала картата и за стаята, осъзнах аз, отново

издавайки местонахождението ни. Никой друг не беше свързан с моите или с картите на

Лиса, ала лекотата, с която ни беше проследил, ме изнервяше.

- Не биваше да правиш това, - изръмжах. – Може и да сме заедно, но има граници,

които не трябва да прекрачваш. Това не е твоя работа.

- Не ти чета дневника! Просто исках да намеря гаджето си и... – изражението на

Ейдриън беше знак, че умът му едва сега започваше да проследява всичко и да сглобява

мозайката. – О, Боже. Роуз, моля те, кажи ми, че не вие сте онези, които са го отвлекли?

Всички търсят две човешки момичета и дампир. Описанията изобщо не пасват... – той

простена. – Но сте били вие, нали? Някак сте проникнали през защитата на затвора. С

Еди.

- Не през цялата защита, - отбелязах тихо.

- Роуз! Този се бъзикаше с живота и на двете ви! Защо ще го освобождаваш?

- Защото... – поколебах се. Как можех да обясня това на Ейдриън? Как бих могла

да обясня онова, което по всички закони на света, беше невъзможно? И как можех да му

обясня каква беше целта на всичко това? – Виктор знае информация, от която се

нуждаем. Или, е, има достъп до някого, от когото имаме нужда. Само така можехме да се

доберем до него.

- Какво, за Бога, може да знае, че да ви накара да извършите това?

Преглътнах. Влизала съм в затвори и в леговища на стригои, но предстоящото

признание пред Ейдриън ме изпълваше със страх.

- Защото може би има начин един стригой да бъде спасен. Да бъде превърнат

обратно в какъвто е бил. И Виктор... Виктор познава някого, който може и да го е правил.

Ейдриън ме зяпаше безмълвно за няколко дълги секунди и дори насред