Духовна връзка

— Да, мога да си представя, — нямаше нужда да ми казва два пъти. Веднага понечих да го последвам, но забелязах, че бях все още по пижама. Набързо се преоблякох и сресах косата си, все още ужасена от това, което ми беше казал. Приготвянето ми отне пет минути и след тях веднага излязохме. Ейдриън не беше особено атлетичен, но запази добро темпо, докато вървяхме към залата на Съвета.

— Как се случи това? — попитах. — Нямаш наистина предвид, че… това, което казах, е било част от играта? — исках думите ми да прозвучат настоятелно, но се оказаха повече като умоляване.

Той запали цигара без да се спира и въобще не си направих труда да му направя забележка.

— Изглежда е било важна тема от известно време. Вотът беше доста спорен. Хората, които настояват за това, ще трябва да поднесат доста доказателства, за да спечелят. И ти беше голямото доказателство — тийнейджър дампир, убил стригои много преди дипломирането си.

— Не толкова много, — промърморих. Шестнадесет? Сериозно ли го мислеха? Това беше абсурдно. Фактът, че несъзнателно бях подкрепила това становище накара корема ми да се свие на топка. Била съм глупачка да мисля, че са си затворили очите за нарушението ми, а просто ме бяха включили в игричката си. Бяха ме използвали. Татяна ме беше използвала.

Когато стигнахме, залата на Съвета беше в безпорядък, както Ейдриън бе предположил. Вярно, не бях прекарала много време в подобни срещи, но бях почти убедена, че не беше нормално хората да стоят на групички и да си крещят. В Съвета едва ли обикновено се крещеше, за да се стигне до някакво решение.

Единственият спокоен беше самата Татяна, която стоеше търпеливо на мястото си в центъра на масата. Изглеждаше доволна от себе си. Останалите й колеги бяха изгубили всякакво чувство за благоприличие и се бяха изправили на крака в разгорещени спорове, готови едва ли не да се сбият. Гледах изумена, чудейки се какво да направя в целия безпорядък.

— Кой как е гласувал? — попитах.

Ейдриън оглеждаше членовете на Съвета и ги броеше на пръсти.

— Сзелски, Озера, Бадика, Дашков, Конта и Дроздов. Те бяха против.

— Озера? — попитах учудена. Не познавах много добре принцесата Озера — Ивет, — но винаги ми бе изглеждала малко неприятна. Сега я гледах с други очи.

Ейдриън кимна към мястото, където Таша яростно говореше на хората от голяма група, очите й святкаха бясно, а ръцете й махаха във всички посоки.

— Ивет е била убедена от някой членове на семейството й.

Това ме накара да се усмихна, но само за момент. Беше добре, че Таша и Кристиан бяха признати към фамилията си отново, но останалите ни проблеми все още ги имаше. Можех да се досетя за останалите имена.

— И така… принц Ивашков е гласувал за. Лазар, Зеклос, Тарус и Вода. Това, че Вода бяха гласували за допълнителна защита не беше съвсем изненада, като се вземаше предвид наскоро убитата им роднина. Присила дори още не беше погребана и новият принц от фамилията Вода, Александър, изглеждаше доста несигурен как да използва внезапните си права.

Погледнах Ейдриън рязко.

— Това са само пет на шест. Оу… — осъзнах нещата. — По дяволите. Кралският вот.

Системата на мороите беше съставена от дванадесет члена — от всяка фамилия по

един и съответно управляващият или управляващата. Вярно, това често означаваше, че една група имаше два вота, тъй като монархът рядко гласуваше против собствената си фамилия. Беше нещо предвидимо. Въпреки това, в системата би трябвало да има тринадесет гласа, независимо от връзките. Само че… се беше развил един скорошен проблем. Вече нямаше представители на фамилията Драгомир в Съвета, което означаваше, че можеше да се получи обрат. В това рядко събитие моройският закон ясно казваше, че гласът на управлаващия беше по-силен от един обикновен. Бях чувала, че за това винаги е било спорено и все пак нямаше какво да се направи относно това. Връзките в Съвета означаваха, че нищо не можеше да се уреди и тъй като монарсите се избираха, много вярваха, че действат в най-добър интерес на мороите.

— Татяна е била шестата, — казах. — И вотът й е наклонил везните, — шарейки с поглед наоколо, забелязах гняв, изписан по лицата на тези, които бяха гласували против. Очевидно не всички вярваха, че Татяна действа в интерес на мороите.

Усещането за Лиса ме извести чрез връзката ни, затова появяването й няколко секунди след това не беше изненада. Новините се разпространяваха бързо, въпреки че все още не знаеше детайлите. С Ейдриън й помахахме. Тя беше толкова втрещена, колкото бяхме и ние.

— Как са могли да го направят? — попита тя.

— Прекалено са изплашени, че някой може да ги накара да се учат как да се защитават сами. Последователите на Таша ставаха все по-гласовити.

Лиса поклати глава.

— Не, не е само това. Имам предвид. . защо изобщо са на събрание? Би трябвало да сме в траур заради случилото се онзи ден. Целият Дворец, не само части от него. Един от членовете на Съвета дори умря! Не можаха ли да изчакат погребенията? — в ума й можех да видя спомени от тази вечер, когато Присила беше умряла пред очите на й.