Духовна връзка

— Де да беше толкова лесно, — засмя се той. — Забравяш: аз съм доста пристрастяващ се човек. Пристрастен съм към теб. Мисля, че можеш да ми причиняваш каквито и да било ужасни нещо и пак ще се връщам при теб. Просто искам да сме честни, става ли? Казвай ми как се чувстваш. Ако имаш някакви объркани чувства към Дмитрий, кажи ми. Ще оправим нещата.

Исках да му кажа, че — въпреки чувствата ми — нямаше за какво да се тревожи за Дмитрий, защото сега Дмитрий ме отхвърляше по хиляди начини. Можех да преследвам Дмитрий, ако исках и това нямаше да даде никакви добри резултати. Любовта изчезва. Тези думи все още ме пробождаха и не можех да понеса да оставя болката да вземе надмощие. Но докато Ейдриън ме държеше и мислех колко добре ме разбираше за всички тези неща, една наранена част от мен осъзна, че и обратното беше също толкова вярно: Любовта расте. Щях да опитам с него. Наистина.

Въздъхнах.

— Не трябва да си толкова мъдър. Трябва да си повърхностен и неразумен и… и…

Той ме целуна по челото.

— И?

— Ами… глупав.

— Мога да се справя с глупостта. И с останалите… но само при специални случаи.

Сега бяхме прегърнати и извих глава назад, за да го гледам, високите му скули и

изкусно разрошената му коса, която му придаваше такъв великолепен вид. Спомних си думите на майка му, че независимо какво искахме, той и аз накрая щяхме да се разделим. Може би такъв щеше да бъде животът ми. Да загубя мъжете, които обичам.

Придърпах го по-силно към мен, като целунах устните му с такава настойчивост, че го хванах неподготвен. Ако бях научила нещо за живота и любовта, беше, че бяха неща, които могат да приключат всеки миг. Предпазливостта беше важна — но не и ако цената е да пропилееш живота си. Реших, че нямаше да го пилея сега.

Ръцете ми вече дърпаха ризата на Ейдриън още преди мисълта съвсем да се оформи в главата ми. Той не зададе въпроси, нито се поколеба да свали моите дрехи на свой ред. Понякога може и да имаше моменти на задълбоченост и разбиране, но все пак беше… е, беше си Ейдриън. Той живееше живота си сега, правеше нещата, които искаше, без да обмисля два пъти. И ме искаше от много дълго време.

Той беше и доста добър в този тип неща, което беше причината моите дрехи да се свалят по-бързо от неговите. Устните му бяха горещи и настойчиви по врата ми, но внимаваше и нито веднъж не усетих зъбите му по кожата си. Аз бях по-малко нежна, изненадах дори себе си, когато впих нокти в оголената кожа на гърба му. Устните му се задвижиха по-надолу, като обходиха ключицата ми, докато той сръчно свали сутиена ми с една ръка.

Малко се учудих от реакцията на тялото ми, докато и двамата се борехме да си свалим дънките един на друг. Бях убедена, че никога нямаше да пожелая да правя секс отново след Дмитрий, но сега? О, исках. Може би беше някаква психологическа реакция след отхвърлянето на Дмитрий. Може би беше импулс от желанието за живот на мига. Може би беше любов към Ейдриън. Или може би беше просто похот.

Каквото и да беше, ме направи безсилна между ръцете и устните му, които изглежда имаха намерението да обходят всяка част от мен. Единственият момент, в който той се спря, беше когато дрехите ми най-накрая бяха свалени и лежах гола заедно с него. Той също беше почти гол, но още не бях стигнала до боксерките му. (Бяха от коприна, защото честно казано, какво друго би носил Ейдриън?). Той обхвана лицето ми с двете си ръце, очите му бяха пълни с напрежение и желание и с малко учудване.

— Какво си ти, Роуз Хатауей? Истинска ли си? Ти си сън в съня. Страхувам се, че ако те докосна, може да се събудя. Че ще изчезнеш. — разпознах малко от поетичния му транс, в който изпадаше понякога, думите му, които понякога ме караха да се чудя дали не го бе обхванала лудостта от Духа.

— Докосни ме и ще разбереш, — казах, като го придърпах към себе си.

Той не се поколеба отново. И последните му дрехи изчезнаха и цялото ми тяло се нажежи при докосването на кожата му и плъзгащите се по мен ръце. Физическите ми нужда бързо надскачаха всякаква логика и причина. Нямаше каквито и да било мисли, просто ние и бясното желание да се слеем в едно. Изгарях от нужда и желание, и чувства, и…

— О, по дяволите.

Прозвуча като някакъв нечленоразделен звук, тъй като се целувахме и устните ни жадно се търсеха. С рефлексите си на пазител, едва успях да се отместя, когато бедрата ни почти си паснаха. Като изгубих докосването му доста се шокирах, а какво оставаше за него. Беше като зашеметен, просто зяпнал в изумление, докато се отдръпвах още от него и накрая успях да седна на леглото.

— Какво… какво не е наред? Промени си решенето?

— Първо ни трябва защита, — казах. — Имаш ли презервативи?

Той асимилира това за няколко секунди и после въздъхна.

— Роуз, само ти можеш да си спомниш за това в точно този момент.