Духовна връзка

Това си беше вярно. Наистина беше гаден момент. И все пак, беше по-добре сега, отколкото да си спомня след това. Въпреки бурното желание на тялото ми — а то още бушуваше, вярвайте ми, — изведнъж видях в главата си съвсем ясно сестрата на Дмитрий, Каролина. Бях я срещнала в Сибир и имаше бебе, което беше на около 6 месеца. Детенцето й беше очарователно, каквито често са всички бебета, но тя беше съсипана от работа. Каролина работеше като сервитьорка и веднага след като се прибереше, вниманието й трябваше да бъде насочено към бебето. Когато беше на работа, майката на Дмитрий се грижеше за детето. А то изглежда винаги имаше нужда от нещо: храна, преобличане, спасяване от задавяне с разни малки предмети. Сестра й Соня също щеше да роди и като помнех как бях оставила най-малката им сестра — Виктория, — не бих се учудила да разбера, че и тя е забременяла наскоро. Огромни промени в живота, предизвикани от дребни, безразсъдни действия.

Така че бях доста уверена, че точно сега не исках бебе в живота си, не и толкова млада. С Дмитрий нямах тази грижа, тъй като и той беше дампир. Но с Ейдриън? Това си беше грижа, както и фактът, че болестите бяха рядкост сред двете ни раси, но аз не бях първото момиче, с което беше Ейдриън. Нито второто. Или третото…

— Е, имаш ли? — попитах нетърпеливо. Само защото сега бях отговорна, не значеше, че не исках да правя секс.

— Да, — рече Ейдриън, като също седна. — В стаята ми.

Гледахме се един друг. Стаята му беше далеч в сградата за мороите в Двореца.

Той се приплъзна по-близо, като ме прегърна с една ръка и захапа ухото ми.

— Вероятността да се случи нещо е доста малка.

Затворих очи и отпуснах глава върху него. Той обхвана бедрата ми с ръце и замилва кожата ми.

— Какво, да не би да си доктор? — попитах.

Той се засмя тихо, устните му ме целуваха зад ухото ми.

— Не. Просто съм човек, който иска да поеме риск. Не можеш да ми кажеш, че не го искаш.

Отворих очи и се отдръпнах, така че да го гледам в очите. Беше прав. Наистина го исках. Много, много силно. И тази част от мен, която си беше почти цялото ми аз, изгаряше от похот и беше напът да ме победи. Шансовете вероятно бяха ниски, нали? Нямаше ли хора, които вечно опитваха да забременеят и не можеха? Желанието ми имаше силен аргумент и затова някак се изненадах, когато логиката ми взе надмощие.

— Не мога да поема този риск, — казах.

Сега Ейдриън ме огледа на свой ред и накрая кимна.

— Добре. Някой друг път тогава. Тази нощ ще сме… отговорни.

— Само това ли ще кажеш?

Той се намръщи.

— Какво друго да кажа? Ти каза не.

— Но ти… можеше да използваш внушението върху мен.

Сега той беше изумен.

— Искаш да използвам внушението върху теб?

— Не. Разбира се, че не. Просто ми хрумна, че… е, че можеше да го направиш.

Ейдриън хвана лицето ми в ръце.

— Роуз, лъжа на карти и купувам алкохол на непълнолетни. Но никога, абсолютно никога не бих те насилил да направиш нещо, което не искаш. Със сигурност не и това…

Прекъснах думите му, защото се притиснах към него и отново започнах да го целувам. Изненадата може би го остави за миг да не ме спре, но скоро ме отблъсна с огромно нежелание.

— Малък дампир, — рече той сухо — ако искаш да си отговорна, това не е начинът да си такава.

— Няма нужда да оставяме това. И можем да сме отговорни.

— Всички тези неща са…

Той прекъсна думите си, като издаде странен звук, когато отметнах косата си и му предложих врата си. Успях да се извъртя леко, така че да срещна погледа му, но не казах нищо. Нямаше нужда. Поканата беше очевидна.

— Роуз… — каза той несигурно, въпреки че можех да видя по изражението му как желанието в него се надигна.

Пиенето на кръв не беше същото като секса, но беше желание на всички вампири и да пиеш кръв по време на секс — така бях чувала — било зашеметяващо преживяване. Също така беше табу и рядко правено, поне така твърдяха хората. Оттук идваше и определението за кървавите курви: дампири, които позволяваха да им пият от кръвта по време на секс. Самата идея дампири да дават кръв се считаше за позорна, но аз го бях правила и преди: с Лиса, когато имаше нужда от храна и с Дмитрий, когато беше стригой. И беше невероятно.

Той опита отново, този път гласът му бе по-стабилен.

— Роуз, знаеш ли какво ме караш?

— Да, — казах простичко. Нежно прокарах пръст по устните му и после докоснах острите му кучешки зъби. Отвърнах му с неговите думи: — Не можеш да ми кажеш, че не го искаш.

И той го искаше. За секунда устата му беше на врата ми и зъбите му пробиваха кожата ми. Изстенах при внезапната болка, звук, който се заглуши до тихо мрънкане, когато ендорфините нахлуха в мен. Погълна ме пълно блаженство. Той ме придърпа по-силно, докато пиеше, почти в скута му, като прискаше гърба ми в гърдите си. Едва усещах, че ръцете му отново бяха върху мен, че устните му бяха на гърлото ми. Всичко, което знаех, беше, че се давех в чиста, екстазна сладост. Перфектната дрога.