Духовна връзка

Не, но си бяхме взели доста пари в брой. Лиса имаше сметка, в която всеки месец се внасяха пари, докато тя навършеше 18, както и кредитна карта без лимит. Аз самата си имах кредитна карта, останала ми, след като убедих със сладките си думи Ейдриън да спонсорира пътуването ми до Русия. Бях освободила другите активи, които той ми бе отпуснал, като огромната банкова сметка, която ми беше открил. Но, грешно или не, бях решила да си запазя една кредитна карта под ръка просто в случай на спешност.

Това със сигурност беше спешен случай, затова използвахме картата, за да платим за част от частния полет. Пилотът не можеше да ни закара чак до Лас Вегас, но успя до Сиатъл, където успяхме да се свържем с друг пилот, когото той познаваше и който щеше да ни закара до края. Още пари.

— И отново Сиатъл, — рекох замислено, точно преди самолетът да излети. Интериорът на малкия джет включваше четири места, две от всяка страна, едно срещу друго. Седнах до Виктор, а Еди — срещу него. Бяхме решили, че това ще е най-добрата защита.

— Какво за Сиатъл? — попита Еди объркан.

— Няма значение.

Малките частни джетове не са толкова бързи колкото големите, и пътуването ни отне голяма част от деня. През това време продължих да разпитвам Виктор за брат му и мястото му в Лас Вегас, и най-накрая получих отговора, който исках. Виктор щеше да ни каже накрая, но мисля, че се беше отказал от садистичната тръпка от протакането на отговора.

— Робърт не живее съвсем в Лас Вегас, — обясни той. — Има малка къща — хижа, предполагам — до Ред Рок Каньон, на километри от града.

Ах. Сега това беше повече отколкото очаквах. Лиса се стегна при споменаването на хижата и почувствах неспокойствие през връзката ни. Когато Виктор я беше отвлякъл, той я беше завел в една хижа в гората и я беше измъчвал там. Погледнах я възможно най-успокоително. В такива моменти ми се щеше връзката да беше двустранна, за да мога наистина да й изпратя утешението си.

— Значи отиваме там?

Виктор изсумтя.

— Определено не. Робърт цени личното си пространство прекалено много. Не би пуснал непознати в дома си. Но ще дойде до града, ако го помоля.

Лиса ме погледна. Виктор може да ни прави капан. Има много поддръжници. Сега, когато е навън, може да им се обади, вместо да повика Робърт да се срещне с нас.

Кимнах й едва доловимо, като отново пожелах да мога да й отговора чрез връзката ни. И аз бях помислила за това. Беше наложително да не оставяме Виктор сам, за да се обажда без наблюдение. И всъщност този план да се срещнем в Лас Вегас ме накара да се почувствам по-добре. За наша собствена безопасност от привържениците на Виктор, беше по-добре да се видим в града, отколкото там някъде сред нищото.

— Тъй като бях в помощ, — рече Виктор, — имам правото да знам какво искате от брат ми, — той погледна към Лиса. — Искате уроци за Духа? Трябва да сте свършили доста добра разузнавателна работа, за да разберете за него.

— Нямаш право да знаеш плановете ни, — отвърнах остро. — И сериозно? Ако трябва да огледаме кой е бил най-полезен тук, ние абсолютно те бием по точки. Имаш много за вършене, за да наваксаш след това, което направихме в Тарасов.

Единственият отговор на Виктор беше крива усмивка.

Известно време от полета ни беше през нощта, което означаваше, че беше ранна сутрин, когато пристигнахме в Лас Вегас. Сигурността на слънчевата светлина. Изненадах се да видя колко претъпкано бе летището. Частното в Сиатъл имаше достатъчно количество самолети, но летището във Феърбанкс беше почти изоставено. Мястото тук беше учудващо претъпкано с малки джетове, много, от които направо крещяха “лукс”. Не трябваше да се изненадвам. Лас Вегас беше място за много знаменитости и други заможни хора, много, от които вероятно не можеха да се принизят дотам, че да пътуват с пътническите самолети с обикновените пасажери.

Имаше таксита, които ни спестяваха мъченията с наемането на друга кола. Но когато шофьорът ни попита къде отиваме, всички останахме мълчаливи. Обърнах се към Виктор.

— Към центъра на града, нали? Лас Вегас Стрип?

— Да, — съгласи се той. Той беше уверен, че Робърт ще иска да се види с непознати някъде на публично място. Някъде, където лесно може да се слее с тълпата.

— Стрип-ът е голямо място, — каза шофьорът. — Имате ли някое определено местенце предвид или просто да ви оставя по средата на улицата?

Тишина ни обгърна. Лиса ме погледна с многозначителен поглед.

- “Часът на вещиците”?

Обмислих това. Лас Вегас беше любимо място за някои морои. Яркото слънце го правеше по-малко привлекателен град за стригоите, а казината без прозорци създаваха удобна, тъмна атмосфера. “Часът на вещиците” беше хотел и казино, за който всички бяхме чували. Докато там имаше много хора, всъщност беше притежание на морой, така че имаше доста от тайните характеристики, за да се превърне в идеално място за вампири. Захранващи в скрити стаички. Специални салони само за морои. Приличен брой пазители, които патрулират.

Пазители…

Поклатих глава и погледнах Виктор косо.