Духовна връзка

Гласът на Виктор стана изненадващо придумващ, докато продължаваше да говори на брат си, дори нежен. Трудно си спомних за старите времена, преди да разберем побърканите планове на Виктор за доминирането на мороите. Тогава той също се беше отнасял с нас мило и практически беше член от семейството на Лиса. Зачудих се дали някога е бил поне малко искрен или всичко това е било просто игра.

Най-накрая, след почти двадесет минути, Виктор убеди Робърт да дойде да се види с нас. Неразбираемите думи от другата страна на телефона бяха изпълнени с тревога и в този момент се уверих, че Виктор говори с лудия си брат, а не с някой от привържениците си. Виктор уговори среща за вечеря в един от ресторантите на хотела и най-накрая затвори.

— Вечеря? — попитах, когато Виктор остави телефона. — Не се ли страхува да излиза по тъмно?

— Ще бъде ранна вечеря, — отвърна Виктор. — В четири и половина. И слънцето няма да залезе почти до осем.

— Четири и половина? — попитах. — Боже мой. Ще вземем ли на пенсионера специалитет?

Но той имаше право за времето и слънцето. Без безопасността на почти непрестанната слънчева светлина в Аляска започвах да се чувствам притисната от натиска на залеза и изгрева, макар че тук бе лято. За съжаление, безопасна ранна вечеря все пак означаваше, че трябва да изкараме няколко часа.

Виктор се изтегна обратно на леглото с ръце зад главата. Мисля, че се опитваше да си придаде непринуден вид така, но предполагах, че всъщност изтощението го караше да се настани на леглото.

— Искаш ли да опиташ късмета си долу? — той погледна към Лиса. — Владеещите Духа имат невероятни умения на картоиграчи. Няма нужда да ти казвам колко си добра в разгадаването на хората, — тя не отговори.

— Никой няма да напуска стаята, — казах. Не ми харесваше идеята да бъдем приклещени тук горе, но не можех да рискувам опит за бягство или клопка от стригой в някой тъмен ъгъл в казиното.

След като изми боята от косата си, Лиса издърпа един стол до прозореца. Тя отказа да се доближи до Виктор. Седнах с кръстосани крака на второто легло, където имаше още доста място, за да може и Еди да седне, но той остана изправен и опрян в стената, в идеалната пазителска поза, докато наблюдаваше Виктор. Не се съмнявах, че Еди можеше да стои така с часове, независимо колко неудобно му беше. Всички бяхме тренирани да не се поддаваме на суровите условия. Той доста добре запазваше строго изражение, ала от време на време го хващах, че изучава Виктор любопитно. Еди беше до мен в тази акция на държавна измяна, но все още не знаеше защо го бях направила.

Бяхме в стаята от няколко часа, когато някой почука на вратата. Скочих веднага.

С Еди застанахме един срещу друг, и двамата изопнати от изостреното ни внимание, ръцете ни посягаха към коловете.

Бяхме поръчали обяд преди час, но румсървисът отдавна беше дошъл и изчезнал. Беше прекалено рано да е Робърт и освен това, той не знаеше в коя стая сме. Обаче не усещах и гадене. Не стригои бяха пред вратата ни. Срещнах погледа на Еди, като си пратихме мълчаливи съобщения какво да правим.

Но Лиса първа направи нещо, като се изправи от стола си и направи няколко крачки през стаята.

— Ейдриън.

— Какво? — възкликнах аз. — Сигурна ли си?

Тя кимна. Владеещите Духа обикновено само виждаха аури, но можеха и да се усещат един другиго, ако бяха достатъчно близо — точно както беше станало в затвора. Все пак никой от нас не помръдна. Тя ме погледна студено.

— Той знае, че съм тук, — изтъкна тя. — И той може да ме усети.

Въздъхнах, все още държейки ръка на кола си и тръгнах към вратата. Надникнах през шпионката. Застанал там, с развеселено и отпуснато изражение, беше Ейдриън. Не виждах никого другиго и тъй като не усещах стригои, най-накрая отворих вратата. Лицето му светна от радост, когато ме видя. Като се наведе напред, той ме целуна бързо по бузата преди да влезе в стаята.

— Хора, наистина ли мислехте, че ще избягате на парти уикенд без мен? Особено тук от всички места…

Той замръзна и това беше от онези редки моменти, в които Ейдриън Ивашков е хванат абсолютно и тотално неподготвен.

— Знаете ли, — рече бавно той, — че Виктор Дашков седи на едно от леглата ви?

— Да, — казах. — И за нас беше шок.

Ейдриън премести погледа си от Виктор и огледа стаята, като забеляза Еди за пръв път. Еди стоеше така неподвижно, че на практика изглеждаше като част от мебелите. Ейдриън се извърна към мен.

— Какво, по дяволите, става? Всички го търсят!

Думите на Лиса ми заговориха през връзката ни. Можеш да му кажеш. Знаеш, че той няма да си тръгне сега.

Беше права. Не знаех как Ейдриън ни беше открил, но сега, когато това бе факт, нямаше къде да отиде. Погледнах колебливо към Еди, който позна какво мислех.

— Всичко е наред, — рече той. — Вървете да поговорите. Няма да позволя да се случи нещо.

И аз съм достатъчно силна, че да успея да му повлияя с внушението, ако опита нещо, добави Лиса.

Въздъхнах.

— Добре. Веднага се връщаме.

Хванах ръката на Ейдриън и го поведох навън. Веднага щом бяхме във фоайето, той отново започна.

— Роуз, какво…