Духовна връзка

Но когато Кристиан (правейки се на стригой) притисна Лиса в гръдния кош и я опря в стената, атакуването не й се стори като добра идея. Движението ги притисна един в друг, ръцете му стискаха нейните. Тя можеше да го подуши и да го усети, фантазиите за прегръдки и целувки я изпълниха.

— Мисля, че вие двамата трябва да се върнете към началните защитни действия, — рече Грант, като прекъсна изменническите й чувства. Той звучеше сякаш повече се притесняваше да не се наранят взаимно, отколкото от възможността да се сдобрят.

На Лиса и Кристиан им отне време дори, за да осмислят думите му и чак тогава да се пуснат. Когато го направиха, и двамата избягваха да се погледнат в очите и се върнаха на кушетката. Пазителите се втурнаха в още примери за това как да избегнеш атакуващия те. Лиса и Кристиан бяха виждали това толкова много пъти, че знаеха този урок наизуст и по-ранното им вълнение се превърна в раздразнение.

Лиса беше прекалено мила, за да каже каквото и да било, но след още 15 минути, през които Серена и Грант показваха как да блокираш с ръцете си и да избегнеш някого, Кристиан най-накрая проговори:

— Как се пробожда стригой с кол?

Серена замръзна при думите му.

— Пробождане ли каза?

Вместо да се учуди, Грант се подсмихна.

— Не мисля, че това е нещо, за което трябва да се тревожите. Трябва да се съсредоточите върху бягството от стригоя, а не върху приближаването към него.

Лиса и Кристиан си размениха напрегнати погледи.

— Помагал съм в убиването на стригои преди, — изтъкна Кристиан. — Използвах огъня при атаката над Академията. Да не би да казвате, че това не е правилно? Че не е трябвало да го правя?

Сега Серена и Грант си размениха погледи. Ха, помислих си аз. Тези двамата не бяха така напредничави, както мислех. Възприемаха всичко от защитна гледна точка, не от офанзивна.

— Разбира се, че е трябвало, — каза Грант накрая. — Това, което си направил, е невероятно. А в подобна ситуация? Разбира се. Не би искал да си безпомощен. Но там е работата — имаш огъня си. Ако се стигне до битка със стригой, магията ти ще ти е от полза. Вече знаеш как да я използваш и тя ще те пази.

— Ами аз? — попита Лиса. — Аз нямам такава магия.

— Никога няма да се озовеш достатъчно близо до стригой, за да е проблем за теб, — рече Серена разпалено. — Няма да го позволим.

— Освен това, — добави Грант развеселено — не е като само да се разхождаме с колове в ръка, — точно тогава бих дала всичко да идат и да видят в чантата й.

Лиса прехапа устна и отказа за пореден път да срещне погледа на Кристиан от страх да не издаде намеренията си. Не се получаваше както го бяха планирали. Кристиан отново пое нещата в свои ръце.

— Може ли поне да ни покажете? — попита той, опитвайки се — и всъщност успявайки — да изглежда като някой, който търси сензационното и вълнуващото. — Трудно ли е? Изглежда сякаш всичко, което трябва да се направи, е да се прицелиш и да удариш.

Грант изсумтя.

— По-скоро не. Има нещо повече в това.

Лиса се наклони напред, като скръсти ръце, докато следваше примера на Кристиан.

— Ами, тогава не се притеснявайте да ни научите. Просто ни покажете.

— Да. Нека видим, — Кристиан се размърда нервно до нея. Като направи това, ръцете им се опряха и те моментално се отдалечиха един от друг.

— Това не е игра, — каза Грант. Както и да е, той отиде до палтото си и извади кол. Серена гледаше невярващо.

— Какво правиш? — попита тя. — Ще ме прободеш?

Той се изкикоти тихо и огледа стаята с остър поглед.

— Разбира се, че не. Ах. Ето, — той отиде до малък фотьойл с възглавничка. Повдигна я и премери ширината й. Беше обемиста и доста добре напълнена с някакъв вид плътен пълнеж. Той се върна до Лиса и й показа къде да застане. За учудване на всички, той й подаде кола си.

Като застана неподвижно, той стисна здраво възглавничката между ръцете си и я протегна малко пред себе си.

— Давай, — каза. — Прицели се и удари.

— Полудял ли си? — попита Серена.

— Не се притеснявай, — рече той. — Принцеса Вода може да си позволи инцидентни разходи. Доказвам нещо. Удари възглавницата.

Лиса се поколеба само за няколко секунди. Вълнение, което изглеждаше необичайно силно, я изпълни. Знаех, че се притеснява да научи това, но желанието й изглеждаше по-силно от всякога. Стиснала зъби, тя пристъпи напред и несръчно се опита да прободе възглавницата с кола. Беше внимателна — страхуваше се да не нарани Грант, — ала нямаше нужда да се тревожи. Тя дори не го докосна и успя единствено да разпори дамаската на възглавничката. Опита се още няколко пъти, но успя да направи съвсем малко.

Кристиан, съвсем типично за себе си, каза:

— Само това ли можеш?

С блеснали от гняв очи, тя му подаде кола.

— Направи го ти по-добре.

Кристиан се изправи и грейналата му усмивка изчезна, докато изучаваше остро възглавничката и премерваше удара си. Докато го правеше, Лиса се огледа наоколо и видя смеха в очите на пазителите. Дори Серена се беше успокоила. Доказваха това, което мислеха, пробождането никак не беше лесно за научаване. Радвах се и мнението ми за тях се подобри.