Духовна връзка

Намръщих му се по най-добрия начин зад маската.

— Помислих си, че е позволено да съм тук, че си се погрижил? — изръмжах ядно, когато той не ми отговори. — Да не би „погрижих се”, да означава, че просто съм се промъкнала? Ако е така, тези стражи там бяха доста мизерна охрана.

Ейдриън също направи физиономия.

— Хей, разполагахме с правилните пароли. Това бе всичко, което ни беше необходимо. Открад… ъм, взех ги назаем от списъка на майка ми.

— Майка ти е помогнала за организацията на това събитие?

— Да. Нейният клон на фамилията Тарус е добре запознат с традициите още от много отдавна. Имали са грандиозно събиране след училищната атака тук.

Осмислих всичко това, опитвайки се да разбера как точно се чувствам. Мразех, когато хората бяха обсебени с високия си социален статус или външността си, но все пак не беше удачно да ги порицавам, задето са искали да почетат паметта на убитите — особено след като по-голямата част бяха дампири. Атаката на стригоите над училището беше спомен, който винаги щеше да ме преследва. Но преди да се вглъбя напълно в мислите си, едно познато чувство ме завладя.

— Лиса е тук — възкликнах, оглеждайки се наоколо. Можех да я почувствам, но не я съзрях веднага сред морето от маски и сенки. — Ето я там.

Тя стоеше отделно от останалите, облечена в красива рокля, с маска в бяло и златно, на лебеди. Чрез връзката ни, усетих как търси някого, когото познава в тълпата. Понечих да отида при нея, но Ейдриън ме задържа и ми каза да изчакам, докато отиде да я вземе.

— Какво е всичко това? — попита тя, когато пристигна до мен.

— Предположих, че ще си наясно — отвърнах. — Строго секретни кралски работи.

— Прекалено строго секретни са за мен — каза Лиса. — Получих своята покана от кралицата. Каза ми, че това било част от наследството ми и че трябвало да го пазя в тайна. После Ейдриън дойде при мен и трябваше да присъствам заради теб.

— Татяна те е поканила лично? — възкликнах аз. Може би не трябваше да демонстрирам изненада. На Лиса едва ли би й се наложило да се промъква тайно като мен. Разбира се, предполагах, че е получила покана, но мислех, че Ейдриън се е погрижил за това. Ето защо се огледах наоколо притеснено.

— Татяна тук ли е?

— Най-вероятно — отвърна Ейдриън с напълно спокоен глас. Както винаги, присъствието на леля му не му въздействаше така, както на нас. — О, ето го и Кристиан. С онази огнената маска.

Нямам представа как Ейдриън разпозна Кристиан. Защото със своята тъмна коса и висока снага, Кристиан се сливаше напълно с тълпата от морои и дори си говореше с някакво момиче до него.

— Няма начин и той да е получил покана — казах. Ако някой от клана Озера бе признат за достатъчно специален, за да присъства, то Кристиан определено нямаше да е сред избраните.

— Не — потвърди думите ми Ейдриън, махвайки с ръка на Кристиан, за да се присъедини към нас. — Дадох му една от паролите, които откраднах от майка ми.

— Колко точно открадна? — попитах го с учудено изражение.

— Достатъчно, за да…

— Моля, насочете вниманието си насам! — бумтящият глас на един мъж иззвъня през залата, прекъсвайки стъпките на Кристиан и думите на Ейдриън. С намръщена физиономия, Кристиан се върна на първоначалната си позиция, отделен от нас, на другата страна на залата. Изглежда, че нямаше да имам възможността да говоря с Лиса за Дмитрий.

Без да се маят, останалите морои в залата бързо оформиха кръг около огнището. Залата обаче не беше достатъчно голяма, за да се направи един единствен кръг, така че успях да застана зад гърба на повечето от тях и така да гледам спектакъла. Лиса застана до мен, но очите й бяха втренчени в другия край на стаята към Кристиан. Очевидно съжаляваше, че не е успял да дойде при нас.

— Събрали сме се тази вечер, за да почетем паметта на онези, които загинаха в битката срещу голямото зло, което ни заплашваше от доста дълго време. — проговори същият мъж, който ни бе призовал за внимание. Черната маска, която носеше блестеше със сребърни завъртулки. Не беше някой специален, когото познавах. Най-вероятно бе просто някой от кралска фамилия, който можеше да събира хората на едно място, благодарение на впечатляващия си глас. Ейдриън потвърди мислите ми.

— Това е Антъни Бадика. Винаги е говорител на този тип мероприятия.

Антъни ми приличаше повече на религиозен водач, отколкото просто на говорител в сегашния момент, но не исках да отбележа това на Ейдриън и по този начин да привлека вниманието към себе си.

— Тази нощ ние почитаме тяханата памет — повтори Антъни.

Потръпнах, когато всички около нас повториха думите му. С Лиса си разменихме стреснати погледи. Очевидно имаше програма, за която не бяхме известени.

— Техният живот ни бе отнет твърде рано — продължи Антъни.

— Тази нощ ние почитаме тяхната памет.