Един честен човек

— Накълцани? — повтори като ехо баща му. — Мамка му, я по-добре си стой вкъщи и не говори с хора. Накълцани… — Той поклати глава.

Лаймън навлажни устни. Опита отново:

— Е, добре, как…

— Били са застреляни, естествено — сопна се Кори, сякаш това се подразбираше. — На някого му е причерняло и е опаткал някакви богаташи, всичко било в кръв. — Обърна се към Стърлинг: — Аз така и не разбрах какво правиш в дома ми и защо питаш за сина ми. Нищо не сме чули. Да ме вземеш от работа ми струва пари. Не мога да ти плащам наема, ако на мен не ми платят.

— Имам няколко прости въпроса. Може ли?

Докато Стърлинг Пайк казваше това, гледаше към Лаймън. Беше висок мъж, който през цялото време изглеждаше леко наведен напред, сякаш надвесен над събеседника си.

— Може ли да си налея чаша вода? — попита Лаймън.

— Не ти трябва никаква вода, по дяволите — каза баща му.

— Нека си налее — каза Стърлинг.

— Благодаря. — Лаймън отвори входната врата, като се молеше двамата мъже да го последват в къщата.

Както и стана.

Той отиде до мивката, наля си чаша вода и бързо я изпи до половината, което не беше лесно, защото сърцето му блъскаше като чук, а стомахът му се бе свил на топка. Избърса устата си с опакото на ръката и се обърна към помощник-шерифа.

— Познаваш ли човек на име Изриъл Пайк? — попита Стърлинг. — Същата фамилия като моята, но не си мисли, че съм тук от семеен интерес. Той не ми е никакъв.

— Не ти ли беше племенник? — каза Кори и Стърлинг му хвърли такъв смразяващ поглед, че той вдигна извинително ръка.

Лаймън разбра, че баща му се бои истински от този човек, и то не само защото беше ченге.

— Познаваш ли Изриъл Пайк, синко? — повтори Стърлинг.

— Това е онзи с гребната лодка.

— Именно. Разговарял ли си с него?

Лаймън поклати глава. Стърлинг погледна към Кори, който също поклати глава.

— Дума не съм му продумвал. Знам обаче, че е убиец.

Стърлинг не отговори на това. Отново насочи вниманието си към Лаймън.

— Бил ли е някога в имота ми?

— Имах предвид, че лодките се виждат оттук.

— Разбира се. Но той приближавал ли се е до теб?

Лаймън се намръщи, а баща му се стегна.

— Накъде биеш? — попита Кори.

— Приближавал ли се е до теб, синко? — повтори Стърлинг, без да откъсва очи от Лаймън.

— Не. Знам кой е от хорските разговори. Имал истинска лодка, но не я ползвал, освен това мисля, че е убил някого. Вярно ли е?

— Вярно е — каза Стърлинг. — Уби брат ми, между другото. Пред очите ми.

Никой от двамата не знаеше как да реагира на това.

— Защо разпитваш момчето ми за Изриъл Пайк? — попита най-после Кори.

— Днес претърсихме имота му със заповед — каза Стърлинг. — И открихме някои снимки. Лаймън, виждал ли си някога Изриъл Пайк с фотоапарат?

— Много пъти. Той е фотограф. Дар, от магазина, ми каза, че още ползвал филм.

Веднага му се дощя да не бе споменавал Дар. Тя го бе видяла да купува чорапи с кървави пари. Не искаше полицаят да разговаря с Дар.

— Теб някога снимал ли те е? — попита Стърлинг.

— Какво, по дяволите, ще рече това? — изрева Кори и погледна Лаймън. — Ти давал ли си му да те снима? Какво, по…

— Не! — каза решително Лаймън, забравил за Секира. Вниманието му беше изцяло насочено към двамата мъже в стаята. — Никога не съм му давал да ми прави снимки. Какви ги говорите?

Стърлинг отвори папката в ръцете си, извади една снимка и я вдигна пред очите му. Беше черно-бяла и на нея Лаймън тичаше по плочите. Приливът беше настъпил, скалите едва се виждаха и той сякаш бягаше по вълните. Първата му мисъл бе, че иска да има тази снимка.

— Той я е направил? — каза Кори. — Снимал е момчето ми?

Гласът му прозвуча зловещо — в тона му имаше предупреждение, че скоро ще се лее кръв.

— Да. Има сериозна колекция, синът ти фигурира само на една от снимките, но ще говоря с всички семейства. Исках да съм сигурен, че сте в течение на ситуацията.

Лаймън гледаше вторачено снимката. Един убиец го беше снимал, него?

— Сериозна колекция, а? — Баща му повтори като ехо думите на Стърлинг. — Какво ще рече това? Че тоя е някакъв извратен педофил?

— Не съм казал това. Просто се опитвам да установя кои са знаели, че ги снима, и кои не.

— Е, моето момче определено не е знаело — каза Кори. — Ти арестува ли кучия син?

— Още не — каза Стърлинг, като мушна снимката обратно в папката си. Лаймън беше доволен, че няма да я вижда повече, но и леко разочарован. Макар да му стана гадно, че го е снимал някакъв убиец, снимката беше наистина хубава.

— Защо? — попита Кори и в този момент Лаймън отмести поглед от папката в ръцете на Стърлинг и видя Секира да се подава над скалния корниз.

Дробовете му блокираха. Беше единственият от тримата с лице към прозореца, единствено той я виждаше, но в този момент му изглеждаше толкова уязвима, че той не се съмняваше: щяха да я видят. Тя се затича с мъка към къщата на Пърсел. Усилието очевидно ѝ причиняваше болка; цялото ѝ тяло се разтърсваше, когато се оттласкваше с левия си крак.

И тогава падна.

Падна като покосена, едва успя да протегне ръце напред, за да смекчи удара, и щом се озова на земята, тялото ѝ се изви и ръцете ѝ посегнаха към лявото стъпало; очевидно изпитваше жестока болка.