Единствена любов

Той кимна, а тя огледа заобикалящата ги пасторална картина. Бялата къща с веранда и червени комини изглеждаше съвършена на лунната светлина и беше жалко, че бе останала необитаема, а единственият признак на живот идваше от външното аварийно осветление.

На чакълената алея пред една съседна сграда бе паркиран форд «Фокус», чиито прозорци пламтяха от отразената светлина, което правеше чувството за пустота още по-натрапчиво.

— Бела те е открила първа?

Джон направи знак с ръка в смисъл «почти» и посочи към друга къща в съседство. Започна да жестикулира, но после се спря, видимо вбесен от бариерата в комуникацията им.

— Някой в онази къща... Познавал си ги и те са те свързали с Бела?

Той кимна и бръкна в джоба на якето си, откъдето извади ръчно изработена гривна. Хекс я взе от ръката му и видя, че от вътрешната страна на гривната бяха гравирани символи на Древния език.

— Терър — когато той докосна гърдите си, тя попита: — Това е името ти? Но откъде си знаел?

Джон докосна главата си и вдигна рамене.

— Появило се е от само себе си в ума ти.

Тя се загледа към по-малката къща. Отзад имаше басейн и тя чувстваше, че там спомените му ставаха по-ярки, защото всеки път, когато погледът му пробягваше по терасата, емоционалната му решетка се възпламеняваше, превръщаше се в електрическо табло с безброй лампички.

Първо е дошъл тук, за да защити някого. Но не Бела е била причината.

Мери, помисли си тя. Жената на Рейдж, Мери. Но как са се срещнали? Странно. Всичко, което виждаше, беше бяла стена. Не можеше да проникне в тази част на съзнанието му.

— Бела се е свързала с Братството и Тормент е дошъл за теб.

Когато Джон отново кимна, тя му върна гривната и той докосна символите с пръсти. Хекс се изненада колко относителна величина е времето. Беше минал само час, откакто бяха напуснали имението, но тя имаше чувството, че са прекарали заедно цяла година. Боже, той й беше дал много повече, отколкото изобщо беше очаквала... И сега отлично разбираше защо беше проявил такова разбиране, когато тя си беше изпуснала нервите в операционната. Беше изстрадал много, и през ранните си години не толкова бе живял, колкото е бил влачен през живота.

Но основният въпрос беше как се бе изгубил в света на хората?

Къде бяха родителите му? Кралят бе негов уорд в годините му на претранс... Така се казваше в онези документи, които беше видяла при първата им среща в «Зироу Сам». Беше предположила, че майка му е умряла и посещението на автогарата не опровергаваше това. Но в историята имаше празнини. Някои от които Джон умишлено не бе запълнил, а други просто не беше способен да запълни.

Хекс се намръщи, чувствайки, че баща му до голяма степен му е близък, въпреки че явно не го е познавал.

— Ще ме заведеш на едно последно място, нали? — попита тя.

Джон хвърли прощален поглед наоколо и после изчезна, а тя успя да го последва, благодарение на неговата кръв, която течеше във вените й. Когато отново приеха форма пред впечатляваща модерна къща, тъгата го погълна до такава степен, че емоционалната му решетка започна да се руши. С усилие на волята, обаче, той успя да спре разпадането навреме, преди да е стигнало до етап, от който няма връщане. Веднъж сринеш ли се, с теб е свършено. Ставаш подвластен на демоните си.

А това я накара да се замисли за Мърдър. Тя си спомняше много ясно как точно беше изглеждала емоционалната му решетка в деня, когато научи истината за нея. Здравите греди, които изграждаха основите на психическото му здраве, се бяха срутили. И единствено тя не беше изненадана, когато той загуби разсъдъка си и ги напусна.

Джон й кимна, приближи се до главния вход и пъхна ключ в ключалката. Въздухът вътре беше спарен и миришеше на прах, което означаваше, че и тук отдавна не живееше никой. Но в къщата нищо не гниеше, за разлика от някогашния дом на Джон.

Той светна лампите във фоайето и тя почти ахна. На стената вляво от вратата имаше свитък, указващ на Древния език, че това е домът на Тормент и неговата шелан Уелесандра. А това обясняваше защо Джон изпитваше такава болка от присъствието си тук.

Хелренът на Уелесандра не беше единственият, участвал в спасяването на младия претранс. Тази жена също беше означавала страшно много за Джон.

Той тръгна по коридора и запали още лампи, а емоциите му представляваха комбинация от горчиво-сладка обич и изпепеляваща болка. Когато стигнаха до впечатляващата кухня, Хекс се приближи до масата в средата. Той е седял тук, помисли си тя, опирайки ръце на облегалката на един от столовете... През първата си вечер в тази къща той е седял тук.

— Мексиканска храна — промърмори тя. — Толкова си се боял да не ги обидиш. Но после Уелесандра...

Подобно на копой, надушил прясна следа, Хекс проследи онова, което успяваше да долови от спомените му.

— Уелесандра ти е сервирала ориз с джинджифил. И. десерт. За първи път си се почувствал заситен, а стомахът не те е болял. И си бил така благодарен, че не си знаел как да го покажеш.