Читаем Единствена любов полностью

По някаква причина, друг път. Щеше му се никога да не беше показвал портрета на Холи. Вероятно тогава не би повлиял на подсъзнанието й до такава степен, че да започне да си фантазира как мъжът от картината е отишъл при нея, за да правят секс. Какво изражение на лицето само имаше, докато разказваше за съня си. Не заради страха си, а заради частта със секса, зашеметяващия секс.

Някога изглеждала ли бе така след секс с него? А той някога беше ли се спирал, за да се замисли дали я е задоволил по такъв начин? Дали изобщо я е задоволил?

Отвори входната врата и пристъпи навън, като че тръгваше на мисия, но в действителност нямаше конкретна цел.«Е, като изключим желанието му да избяга от компютъра си и онези образи... И от онази тиха стая с жената в нея, която може би струваше повече, отколкото някога беше предполагал.

Боже. Колко чист беше въздухът отвън!

Той се отдалечи от къщата и след като беше извървял около стотина метра по тревата, спря и погледна назад. Видя светлината, идваща от неговата стая на втория етаж и си представи как Холи се е сгушила удобно във възглавниците с книга в дългите си слаби ръце. Продължи да върви, като се насочи към групата дървета и потока. Зачуди се дали призраците имаха души. Или може би самите те бяха души? Дали телевизионните продуценти имаха души?

Той бавно обиколи имота, като се спря, за да подръпне испанския мъх, да погали кората на дъбовете и да вдъхне аромата на пръстта и мъглата. Връщаше се към къщата, когато на третия етаж светна лампа.

И нечия висока и мрачна фигура мина покрай един от прозорците. Грег закрачи бързо. После се затича. Влетя през входната врата и се заизкачва тежко по стълбите. Не го беше грижа за предупреждението да не ходят на третия етаж. Беше му все тая дали ще събуди другите гости. Когато стигна на втория етаж, му просветна, че не знаеше коя врата води към тавана. Забърза по коридора и реши, че номерата на вратите бяха повече от очевидно доказателство, че това са стаи за гости.

После мина покрай надписи «Склад» и «Чистачка».

Благодаря ти, боже, най-сетне намери търсеното от него: «Изход». Отвори вратата, втурна се към задното стълбище и започна да прескача по две стъпала наведнъж. Когато стигна горе, откри заключена врата, под която се процеждаше светлина.

Почука силно. Не последва никакъв отговор.

— Кой е там? — извика той и дръпна топката на вратата. — Хей?

— Господине! Какво правите там горе?

Грег се обърна и видя иконома, който стоеше в подножието на стълбите... и въпреки късния час беше облечен в смокинга си. Може би не спеше в легло, а висеше на закачалка в гардероба, за да не измачка дрехите си.

— Кой е вътре? — настоя Грег и посочи с палец през рамо.

— Съжалявам, господине, но третият етаж е частна собственост.

— Защо?

— Не мисля, че това ви засяга. А сега, ако не възразявате, ще ви помоля да се върнете в стаята си.

Грег отвори уста, за да възрази, но после я затвори, без да обели и дума. Имаше по-добър начин да се справи с положението.

— Е, добре.

Демонстративно бавно слезе по стълбите и докато минаваше покрай иконома, го закачи с тялото си. После отиде до стаята си и се вмъкна вътре като послушен гост.

— Как мина разходката ти? — попита Холи, докато се прозяваше.

— Нещо случи ли се, докато ме нямаше?

Като например някой призрак да е бил тук, за да те оправи?

— Не. Е, освен че някой тичаше по коридора. Кой ли е бил?

— Нямам представа — промърмори Грег и отиде да спре камерата. — Нямам абсолютно никаква представа.

38.


Джон прие форма до улична лампа, която съвсем скоро щеше да предаде богу дух. Светлата окръжност под подобната й на жираф шия озаряваше фасадата на жилищна сграда, която би изглеждала далеч по-добре при пълен мрак. Тухлите и хоросанът нямаха червен и бял цвят, а кафяв и още по-кафяв. Изпочупените стъкла на прозорците бяха запушени с тиксо и стари одеяла. Дори полегатото стълбище, водещо към преддверието, беше осеяно с пукнатини и дупки, като че някой го беше обработвал с бургия. Сградата бе съвсем същата като през последната нощ, която бе прекарал тук, с една-единствена разлика: жълтата ограничителна лента, прикрепена към входната врата.

Най-сетне! Отдавна й беше време да я съборят.

Хекс се появи от сенките и се присъедини към него, а той се постара да изглежда спокоен... Но знаеше, че не се справя. Голямото пътешествие из дебрите на скапаното му минало беше по-трудно за преживяване, отколкото беше очаквал и наподобяваше на влакче в увеселителен парк. Веднъж щом се качиш и потегли, няма бутон, с който да го спреш. Кой да предположи, че историята на съществуването му трябваше да върви с предупреждение за бременни жени и епилептици.

Да, беше невъзможно да се откаже по средата. Тя щеше да се разочарова, ако не стигнеше до края. Очевидно беше наясно с всичко, което той изпитваше. и ако се предадеше, щеше да почувства и провала му.

— После си попаднал тук? — прошепна тя.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Купеческая дочь замуж не желает
Купеческая дочь замуж не желает

Нелепая, случайная гибель в моем мире привела меня к попаданию в другой мир. Добро бы, в тело принцессы или, на худой конец, графской дочери! Так нет же, попала в тело избалованной, капризной дочки в безмагический мир и без каких-либо магических плюшек для меня. Вроде бы. Зато тут меня замуж выдают! За плешивого аристократа. Ну уж нет! Замуж не пойду! Лучше уж разоренное поместье поеду поднимать. И уважение отца завоёвывать. Заодно и жениха для себя воспитаю! А насчёт магии — это мы ещё посмотрим! Это вы ещё земных женщин не встречали! Обложка Елены Орловой. Огромное, невыразимое спасибо моим самым лучшим бетам-Елене Дудиной и Валентине Измайловой!! Без их активной помощи мои книги потеряли бы значительную часть своего интереса со стороны читателей. Дамы-вы лучшие!!

Ольга Шах

Фантастика / Любовное фэнтези, любовно-фантастические романы / Самиздат, сетевая литература / Попаданцы / Фэнтези