Елитът на Дерините

Арилан наведе поглед.

— Извини ме, принце. Трудно се нарушава дадената дума, но Уенсит не ми остави никакъв избор. Той пръв спомена съвета. Тъй като ти ще се биеш с него, честно е да ти кажа всичко, което зная. — Насочи поглед към стиснатите си в юмруци ръце и се опита да се отпусне. — Съществува тайна организация на истинските дерини наречена Камбериански Съвет. Тя датира от времето след Реставрацията, когато дерините със синя кръв били призовани да управляват и защитават онези, които преживели големите преследвания. Само предишните и настоящите членове знаят какъв е състава на Съвета. И те са сключили кръвен оброк никога да не разкриват самоличността си. Както знаете, много малък брой от дерините са имали възможността да развият напълно силите си в днешни времена. Много от нашите умения са изгубени по време на преследванията — или поне сме загубили знанията как да ги използваме. Лечебната сила на Морган може би ще ни разкрие една от загубените ни способности, но има някои, които са по-свободно организирани и общуват един с друг. Съветът действа като регулиращ орган на тези известни дерини, съблюдава старите закони и се явява арбитър на магическите действия, които възникват от време на време. Предложеният от Уенсит Дуел на Тайната спада под юрисдикцията на Съвета.

— Съветът определя валидността на Дуела, така ли? — запита Морган подозрително.

Арилан изгледа Морган доста странно.

— Да, защо питаш?

— А полудерините като мен и Дънкан? — настояваше Морган. — Те също ли са под юрисдикцията на Съвета?

Арилан леко пребледня.

— Защо питаш? — повтори той с напрегнат глас.

Морган погледна Дънкан, който кимна.

— Кажи му, Аларик.

— Епископ Арилан, мисля, че аз и Дънкан сме във връзка с представител на съвета. Всъщност не ни е за първи път. Последната ни среща не се различава много от това, което току-що описа.

— Какво се случи? — прошепна Арилан. — Бледото му лице се открояваше на фона на пурпурночервеното расо.

— Е, имахме посещение, така да се каже, докато бяхме на път за Дхаса. Спряхме при Свети Неот да дадем почивка на конете и той се появи.

— Той ли?

Морган кимна.

— Все още не знаем кой е той. Но и двамата сме го виждали в различни ситуации, за които не е време да разказваме. Той прилича много на портретите и описанията на Камбър от Кулди.

— Свети Камбър ли? — Арилан не вярваше на ушите си.

— Не ни разбирайте погрешно, Ваше Преосвещенство. Не твърдим, че това е Свети Камбър. Той не е споменавал името си. Всъщност, последният път, когато аз и Аларик го видяхме, той каза, че не е Свети Камбър, а просто един от верните му последователи. Мисля, че така се изрази. От това, което ни разказахте за Камберианския Съвет съдя, че може би той е един от тях.

— Невъзможно — Арилан поклати глава с недоумение. — Какво ви каза?

Морган вдигна вежди.

— Намекна, че имаме врагове-дерини, за които и не подозираме. Каза, че тези, които трябва да знаят подобни неща вярват, че аз и Дънкан имаме повече сила, отколкото предполагаме и че е възможно да ни предизвикат на Дуел на Тайната, за да ни изпитат. Но той като че искаше да предотврати подобна възможност.

Бял като платно, Арилан се олюля.

— Невъзможно — прошепна той. — И въпреки всичко не може да не е бил някой от съвета. — Той едва си проправи път до най-близкия стол и се отпусна тежко върху него.

— Това коренно променя нещата. Аларик, ти и Дънкан сте уязвими на всяко едно предизвикателство, благодарение на това, което ви е казал непознатият. Аз съм в Съвета; бях там, когато това се случи, но не можах да го предотвратя. Но кой може да е дошъл при вас в подобен образ, кой би имал мотив? Просто няма логика.

Арилан се огледа и осъзна, че бе мислил на глас. Уорън и Кардиъл го гледаха с разширени, изпълнени с ужас очи. Тяхната човешка същност не им позволяваше да проумеят думите му. Дори и Нигел го гледаше с изумление и объркване, неспособен до край да проумее какво Арилан има предвид. Морган и Дънкан внимателно го измерваха с поглед опитвайки се да свържат думите му с онова, което си спомняха от срещите с непознатия в образа на Камбър. Единствено Келсън остана безучастен, внезапната несигурност на положението го изолира и отрезви мисълта му. Потънал в неизбежна безпристрастност, той преценяваше нарастващата опасност.

— И така — продължи Арилан, отърсвайки се от обзелото го лошо предчувствие. — Аларик, Дънкан, не знам какви са били тези посещения, но възнамерявам да открия дали Уенсит наистина е говорил със Съвета и дали ги е принудил да станат арбитри на Дуела на Тайната. Самият аз не съм чувал подобно нещо, въпреки че като член на Съвета би трябвало да дам мнението си. Е, изпуснах няколко сбирки напоследък заради дългите ни преходи, така че е разбираемо. Морган, носиш ли Стражата?

— Стражата ли? Аз… — Морган се подвоуми и поклати глава.

— Не се бави. Няма време. Носиш ли го или не?

— Да.

— Тогава го вземи. Дънкан, трябват ми осем бели свещи, еднакви по големина. Виж какво можеш да направиш.

— Разбира се.