Елитът на Дерините

— Можете да заемете местата си в кръг. Дуелът ще започне — продължи Барет, като мина между двете групи, хванал Ларън под ръка. — Вярваме, че сте се подчинили на изискването ни да не носите никакви метални предмети или оръжия. Смятам, че не са необходими допълнителни проверки. Но ако някой има въпроси относно протичането на битката, нека ги зададе сега, преди Съвета да закрие първия кръг.

Ларън и Барет се бяха отдалечили на около четиридесет стъпки от останалите и четиримата съветници се разделиха и застанаха на четирите точки на компаса, образувайки по този начин квадрат със страни по десет метра. Когато заеха местата си, осмината противници се подредиха в две дъги, в един по-малък кръг вътре в квадрата. Двамата крале погледнаха с очакване Барет, но Тирсъл напусна мястото си и уверено стъпи в центъра на фигурата.

— Така постанови лорд Камбър, вечна му памет, така постанови Бог, който ни даде познанието. Така е писано, така ще бъде сторено. Да бъде свято името на височайшия. Той коленичи и започна да чертае с палец знак върху земята. Там, където пръстът докосна тревата, тя стана златна.

— Да бъде благословен Създателя, вчера и днес, Началото и Краят, Алфата и Омегата.

Пръстът му изписа кръст с гръцки букви в горната и долната му част.

— Негови са сезоните и времето, Него славим и му се подчиняваме и така ще бъде во век и веков. Благословен да бъде Бог, благословен да бъде Свети Камбър.

Когато се изправи, странни символи се появиха в четирите краища на кръста: печатите на четиримата съветници в знак на тяхната закрила над кръга. Веднага щом Тирсъл се върна на мястото си, Барет затананика с вдигнати над главата ръце.

— Аз съм Алфата и Омегата, Началото и Краят, каза Господ — запя Барет. — Този, който оцелее, ще бъде облечен в бели одежди и аз няма да изтрия името му от книгата на живота, а ще изповядам името му пред Отца си и пред Неговите ангели.

— Да бъде благословен, почитан и славен Този, който седи на трона и Синът му во век и веков — рече Вивиан с вдигнати към небето ръце. — Нека Господ подкрепи добродетелните и да защити справедливата кауза. Освети със светлината на Своето благословение този кръг, о, Господи. Нека тези, които са вътре да познаят силата Ти и да не се боят от възмездието Ти.

Ларън също вдигна ръце и затвори кръга. Около четиримата дерини заблестя светлина — кехлибарена, сребриста, пурпурна и синя. Докато Ларън говореше, светлината се разпростря, докато кръгът не се затвори. Цветовете се сляха, докато думите му звучаха в кръга.

— Пази слугите Си, о, Боже. Укрепи кръга така, че никой и нищо да не може да не влезе отвън. И да помогне на осмината, които ще водят битка тук. Защити онези извън кръга от силите, които ще излязат на свобода и ни пази от гнева Си.

— Както е било в началото — запяха и четиримата — и както винаги ще е, о, Господи, нека така да е и днес. Да бъде.

Когато свършиха, страховит гръм се разнесе наоколо, и едно бледосиньо сияние обхвана и дванадесетимата. Стената скриваше онова, което бе вътре. Втори кръг загради осмината от останалите. Дори и Камберианският Съвет не можеше да проникне през втория кръг.

— Външният свят е затворен, — каза слепият Барет. Гласът му отекна в блестящия кръг. — Следва вътрешността. Запомнете: докато всички от едната страна не изчезнат, вътрешният кръг остава. Само победителите ще излязат.

Настъпи тишина, в която думите потънаха.

— Призовавам ви да изградите пръстена и да започвате. В името на честа си и в името на Всевишния.

Осмината се измерваха с поглед. Уенсит излезе напред и се поклони.

— Ти ли ще започнеш или аз?

Келсън сви рамене.

— Няма значение. Започни, ако така искаш.

— Много добре.

С лек поклон, Уенсит се върна на мястото си и разпери широко ръце. Вторият кръг щеше да се изгради от двамата водачи, а не с общи усилия. Тихият глас на Уенсит отекна наоколо.

Аз съм Уенсит, лорд на Торънт,и призовавам теб, кралю на Гуинид,на смъртното ми предизвикателствода отговориш, както ти ще прецениш.Веднъж кръга се щом затвори,един от нас ще да умре,единствен победителят остава,властта си волно да простре.

От пръстите му изскочи искра, която описа полукръг около него и тримата му съюзници. Келсън сви устни и без да погледне приятелите си вдигна ръце.

Келсън, крал на Гуинид,приема хвърлената ръкавица,и повеят на северната смърточаквам с достойнството на рицар.Никой няма да прекрачи този кръг,докле животът на един от нас не свърши,докле едни от нас днес не умрат,и смъртта живота не прекърши.