Елитът на Дерините

— Смъртта ми е сигурна, но поне ще е бърза и безболезнена, — продължи мнимият Райдън. — А те ще умират дълго и в мъки. Не са взели противоотрова. Освен ако вие не ги отървете от болката. Не можете да ги спасите, Келсън. Но поне можете да ги убиете. Само четирима могат да излязат живи оттук. Сега съм сигурен, че това сте вие.

— Но това е измама — прошепна Келсън, който не вярваше на ушите си. — Никога не съм искал да победя с измама.

— Повярвай ми, в сравнение с греховете им, тази смърт е твърде лека за тях. Вината им е огромна. Зная, че… — Той се поколеба за момент, преди да продължи. — Съжалявам, но отровата вече действа и в мен. Нямам време. Ще се възползвате ли от победата, която ти предлагам, Келсън? Ще станеш ли крал на дерините?

Келсън се обърна към спътниците си за първи път. Дънкан и Морган бяха пребледнели. Арилан се бе втренчил в Райдън, сякаш гледаше дух. Погледа на краля го стресна и се доближи до него.

— Мисля, че ви познах — каза той колебливо. — Не по външността или гласа. Маскировката ви е перфектна, но думите ви… Не можете ли да ни кажете кой сте?

— Какво значение има вече това? — Мнимият Райдън залитна и разпери ръце. Чертите на лицето му взеха да избледняват, около главата му заблестя слаба светлина, и пред тях се появи Стефан Коръм с напрегнато изражение.

— Здравей, Денис, — прошепна той. — Не ме убеждавай в глупостта на постъпката ми. Късно е. Няма да ти повярвам. Жалко само, че вече не ще ви видя. Нямаше друг изход.

— Стефан! — ахна Арилан и поклати глава.

Коръм се усмихна и едва се задържа на крака.

— Да, и аз се появих пред приятелите си Морган и Дънкан. Чертите му се размиха отново и пред тях се появи белокос мъж в сиво расо.

— Вие сте Свети Камбър! — възкликна Морган.

— Не, казах ви, че не съм. — Той поклати глава и отново прие облика на Коръм. Само няколко пъти ви се появих. — Той отново се олюля и затвори очи.

Арилан се втурна да го подкрепи.

— Стефан!

Коръм поклати жално глава.

— Не можете да ми помогнете, приятели. Само мъката бихте ми спестили. — Той едва преглътна и се подпря на рамото на Морган. През лицето му премина сянката на страх.

— Господ да ми е на помощ, Денис! Отровата действа по-бързо, отколкото очаквах.

Келсън застана зад Арилан с удивен поглед. Не можеше да сподели мига с тях. Едва познаваше Стефан Коръм, но тримата коленичили край него бяха свързани в едно. Той видя, че Морган сложи плаща си под главата на Коръм. Очите на човека бяха затворени, но при докосването погледна Арилан.

— Сам посегнах на живота си, — прошепна той. — Нямах друг избор, Денис. Смяташ ли, че Той ще ме разбере?

Очите му проблеснаха при вида на кръста на гърдите на Арилан. Епископът наведе глава и бавно кимна.

— Мисля, че трябва да разбере, приятелю. Ти винаги си бил толкова… толкова… — Гласът му заглъхна и той преглътна, преди да продължи.

— Боли ли те, Стефан?

Коръм поклати глава.

— Не много. От време на време. Скоро всичко ще свърши. Другите виждат ли… членовете на Съвета, тях имам предвид?

Арилан погледна пръстена и кимна.

— Да, но кръгът изкривява полезрението им. Искаш ли да им кажеш нещо?

— Не. — Коръм поклати глава. — Но искам ти да решиш кой да бъде приемника ми в Съвета, Денис. Въпреки че изглеждаше, че съм срещу теб в миналото, ценях приятелството и смелостта ти. Обещай ми, че ще им предадеш волята ми, когато им разкажеш за смъртта ми.

Очите му се затвориха и той едва си пое дъх Морган погледна Арилан с безпокойство.

— Нищо ли не можем да сторим? Не може ли аз и Дънкан да го излекуваме?

Арилан уморено поклати глава.

— Разбрах каква противоотрова е взел. Дори и дерини не може да го излекува. Отровата вече действа. Краят му е близо.

Морган погледна надолу към Коръм и поклати глава. Несъзнателно приближи до Дънкан, който седна на земята. Очите на Коръм се отвориха за момент, но сега бе ясно, че вижда само Арилан.

— Денис — прошепна той. — Току-що видях най-странното нещо в света. Видях лице на мъж, рус човек с расо — мисля, че това е Камбър… о, Господи, Денис, помогни ми.

Тялото му се сгърчи конвулсивно. Той сграбчи ръката на Арилан. Епископът сложи ръка на челото му като се опита да облекчи болката и по-възрастният мъж се успокои. Когато отново отвори очи, те бяха ясни и спокойни. Арилан знаеше, че вече си отива.

— Кръстът ти, Денис, може ли да го подържа? — каза Коръм.

Арилан свали кръста и го сложи в ръката на приятеля си.

Коръм се взря в него и го докосна с устни.

— In manus tuas, Domini… — прошепна той.

После очите му се затвориха и ръцете му се отпуснаха. Епископът с въздишка наведе глава. Устните му беззвучно шепнеха молитва за душата на покойника.

След като си размениха поразени погледи, Морган и Дънкан бавно се изправиха и застанаха зад Келсън.

— Мъртъв ли е? — прошепна кралят.

Дънкан кимна и преглътна.

— Нищо ли не можехте да направите?

— Попитахме Арилан дали да се опитаме да го изцерим, но той каза, че е прекалено късно. Същото е положението и с останалите. Какво да правим, Келсън?

Келсън погледна враговете си, които лежаха на няколко метра от него и поклати глава.