Елитът на Дерините

— Спомняте си, че се опитаха да убият краля в нощта преди коронацията. За да се доберат до покоите му, неуспелите похитители преодоляват стражите, като избиват едни и раняват други. Сред ранените е и Шон лорд Дери, адютанта на Морган, младото лордче от Марчър.

Един от кралските хирурзи преглежда Дери, малко преди Морган да излезе от кралските покои и вижда, че той неизбежно ще умре. Когато Морган пристига, хирургът му казва това и се отдалечава, за да се погрижи за тези, които могат да бъдат спасени. Няколко минути по-късно херцогът повиква друг лекар и му нарежда да се погрижи за младия лорд, който не бил толкова зле, колкото изглеждал. Няколко дни по-късно хирурзите сравняват своите бележки и откриват, че се е случило нещо като чудо. Дери, макар и смъртоносно ранен, все пак оживява. На следващия ден, той придружава Морган на коронацията.

— Какво те кара да мислиш, че тук е имало деринско лечение? — попита бавно Корам. — Аз също съм наясно, че това знание е отдавна изгубено.

— Просто ви разказах каквото съм чул — отвърна Ларън. — Като лекар не мога да си обясня случилото се по друг начин. Освен, ако наистина не е станало чудо.

— Ха! Не вярвам в чудеса — каза язвително Вивиан. — А ти какво ще кажеш, Денис Арилан? Ти си нашият специалист по тези въпроси.

Арилан погледна надясно към нея и повдигна леко рамене.

— Ако вярваме на това, което пише в древните книги — да, такива неща са възможни. — Той прокара ръка по масата, а аметистът на пръста му заблестя. — Обаче чудесата в днешни времена, или поне през последните четири-пет века, могат да се обяснят или поне наподобят от нашата магия. Не че няма чудеса. Просто това, което изглежда като чудо, много често всъщност е магия. Колкото до това, което разправяте за Морган, не знам нищо. Срещал съм този човек само веднъж.

— Но ти беше на коронацията, на следващия ден, нали, епископе? — изрече бавно Торн. — Според сведенията, самият Морган е бил тежко ранен в дуела си с лорд Ян. Но когато дошло времето да се закълне във вярност, той се е изправил без проблеми, за да постави ръцете си между тези на Келсън. Наистина, бил е малко окървавен, но съвсем не е изглеждал като човек, на когото току-що са извадили три или четири сантиметра стомана от рамото. Как ще обясните това?

Арилан вдигна рамене:

— Не мога да го обясня. Може би раната му не е била толкова сериозна, колкото изглеждаше. За него се погрижи монсиньор Маклейн. Сигурно неговите способности…

Ларън поклати глава:

— Не мисля така Денис. Този Маклейн безспорно е добър лекар, но ако и той притежава силата да лекува… Е, но това е невъзможно. Двама полу…

Тирсъл, който не можеше да се въздържа повече, се облегна назад и шумно въздъхна:

— Ей, хора, лошо ми става от вас. Ако е вярно, че Морган и Маклейн са преоткрили древната дарба да лекуват, то ние трябва да ги търсим, за да ги молим на колене да споделят това велико познание с нас, а не да се отнасяме с тях, все едно че сме инквизитори.

— Но те са само наполовина дерини — осмели се да възрази Кири.

— О, стига с това „те са половин дерини“. Може и да не са. Как така ще са наполовина дерини, а ще могат да лекуват. Древните записи ни казват малко за дарбата да се лекува, но ние добре знаем, че това е била една от най-трудните дерински магии, която е изисквала огромна концентрация и енергия, за да бъде контролирана. А ако Морган и Маклейн могат да правят това, то ние или трябва да приемем възможността те да са изцяло дерини и да има нещо в техния произход, за което не знаем, или да преразгледаме разбирането си за това, какво означава да си дерини.

Може би деринството не се кумулира. Може би ти или си дерини, или не си и средно положение да няма. Ние знаем, че силите на двама отделни индивида не могат да се съберат, освен когато по-опитният помага на по-слабия и неопитен да достигне пълния си потенциал. Ако не беше така, дерините можеха да се обединяват в групи и по-големите винаги щяха да побеждават по-малките.

Но положението не е такова. Поне знаем, че битките не протичат така. Нашите дуели са на принципа човек срещу човек, като предизвикването на повече от едно лице наведнъж е забранено. Това е обичай, който се е превърнал в легенда, но защо той е такъв? Може би именно, защото силите не могат да се съединяват.

Може би наследяването става на същия принцип. Други неща се наследяват изцяло от единия родител. Защо това да не важи и за деринството.

Настъпи тишина, докато Съветът осъзнае, това, което неговият най-млад член беше казал. Накрая Барет вдигна плешивата си глава.

— Младите добре ни поучават — тихо каза той. — Знае ли някой, къде се намират сега Морган и Маклейн?

Никой не отговори, а слепите очи на Барет продължиха да обикалят масата.

— Някой докосвал ли се е до мисълта на Морган? — опита пак Де Лейни.

Отново последва тишина.

— Ами Маклейн? — продължи Барет. — Епископ Арилан, знаем, че Дънкан Маклейн е работил с вас известно време. Докосвали ли сте се някога до разума му?

Денис поклати глава: