Елитът на Дерините

— Не. — Арилан се приведе напред и сплете пръсти, като се заигра с аметиста на ръката си. — Мисля, че това е не само ненужно, но и опасно. Ако накарате Морган и Маклейн да използват силата си, за да се защитят от собствения си вид, вие ще ги хвърлите в ръцете на архиепископите. Ако трябва да направим нещо, то е да убедим и двамата да не използват своите способности при никакви обстоятелства — поне не при такива, за които архиепископите биха научили. Келсън отчаяно се нуждае от помощта им, за да запази единството на кралството и да задържи Уенсит от неговата си страна на планините. Аз съм в центъра на споровете и знам какво е положението, а вие не. Не ме карайте да тръгвам срещу нещо, в което вярвам.

Корам се усмихна и погледна косо младия мъж до себе си.

— Никой не те кара да ги предизвикваш, Арилан. Ти сигурно ще си първият, който ще ги срещне. Знаем, че никой не може да те накара да издадеш местонахождението им насила.

— Мислех, че им съчувстваш Корам.

— О, да. Та те са само половин дерини, които като истински, трябва да се борят и срещу хората и срещу магьосниците. Но аз не правя правилата, Денис. Аз просто ги спазвам.

Арилан погледна надолу към пръстена си и поклати глава:

— И все пак оставам против. Няма да ги предизвикам.

— Нито ще им кажеш за възможността да бъдат предизвикани — настоя Корам.

— Няма — прошепна епископът.

Корам кимна към Барет и му изпрати умствена картина, на това, което ставаше. Де Лей ни отвърна на кимването и рече:

— Лейди Вивиан?

— Съгласна съм с Корам. Младите хора трябва да бъдат накарани да опитат своите способности. — Тя завъртя красивата си, посребрена глава, за да огледа лицата около масата. — Искам да е ясно, че гласувам така не от злоба, а от любопитство. Никога сред нас не е имало толкова обещаваща двойка от половин дерини, без значение какво казах за тях преди малко. Във всеки случай, ще ми е интересно да видя какво могат.

— Мъдро разсъждение — съгласи се Барет. — А Тирсъл де Кларън?

— Знаете, че съм против. Няма да се повтарям.

— А аз приемам предложението — възрази му Барет, като затвори кръга. — Мисля, че няма нужда от официално преброяване на гласовете. — Той бавно се изправи.

— Господа и дами, предложената мярка е одобрена. От днес нататък, докато Съветът не се събере отново и не промени този декрет, полудерините, известни като Аларик Морган и Дънкан Маклейн, подлежат на предизвикателство, с изключение на такова за битка до смърт. Ограничението да се използва сила, която би довела до смърт, разбира се, не изключва използването й при самозащита, ако някой от споменатите по-горе мъже направи опит да извърши убийство. Но ако някой член на Съвета или дерини, който зачита властта на Съвета, направи опит да наруши този декрет, той подлежи на наказание от Съвета. Така да бъде записано.

— Да бъде — отвърнаха в синхрон съветниците.

Часове по-късно, Денис Арилан кръстосваше своята стая в епископския дворец в Дхаса. Тази нощ за него нямаше да има сън.

Глава седма

Разкрити ти бяха много неща отвъд разбирането човешко.

Еклесиаст 3:25

Морган надникна през прозореца на разрушената кула и заразглежда далечното поле. На югоизток можеше да види самотен конник, който бързо се губеше в далечината — Дери препускаше към северните армии. В основата на кулата, два светлокафяви коня с износени, обикновени юзди, гладно пасяха свежата, пролетна трева. Дънкан чакаше долу, до края на разрушеното стълбище, като потупваше с кожения си камшик за езда по единия от калиите си ботуши. Морган се дръпна от прозореца и започна да слиза. Дънкан го погледна:

— Видя ли нещо?

— Само Дери — Аларик с лекота прескочи последните няколко метра от каменни отломки и с тропот се приземи до своя сродник. — Готов ли си да тръгваме?

— Искам първо да ти покажа нещо — каза Маклейн, като замахна с камшика си към развалините зад тях и се отправи натам. — Последния път, когато бяхме тук, ти не беше в състояние да оцениш, това, което ще ти покажа, но мисля, че сега ще се заинтересуваш.

— Имаш предвид разрушения Портал, който си намерил?

— Правилно.

С ръка поставена върху дръжката на меча, Морган внимателно последва Дънкан по натрошената пътека на разрушения параклис. „Свети Неот“ беше процъфтяващо някога манастирско училище, което по времето на своя възход представляваше едно от главните седалища на деринското учение. Но добрите времена бяха свършили с Реставрацията. Манастирът беше разграбен и опожарен, а много от монасите избити. Някои от тях сигурно бяха намерили смъртта си на стъпалата на същия този олтар, покрай който сега преминаваха Морган и Маклейн. Двамата пресякоха централния кораб на параклиса, за да погледнат останките на още едно нещо, което беше изгубено през онези времена.