Елитът на Дерините

— Нямаше основание да подозирам, че Дънкан е дерини. А ако се бях опитал да прочета мислите му по друга причина, рискувах сам да се разкрия.

— Е, може да се съжалява, че не е станало така — отвърна Торн. — Говори се, че те са на път, за да се срещнат с вас. Нещо във връзка с това да докажат, че са невинни и че отлъчването е било неоснователно. Лично аз няма да се изненадам, ако се опитат да ви убият.

— Съмнявам се, че има такава опасност — каза уверено Арилан. — Дори ако Морган и Маклейн имаха причини да ме мразят, а те нямат, двамата са достатъчно умни, за да осъзнаят, че кралството е на ръба на гражданската война и на нашествие отвън и че ние трябва да решим първото, за да предотвратим второто. Ако силите на Гуинид останат разкъсани, от споровете около Морган, ние няма да можем да спрем нашествениците, а отношенията между човечеството и дерините ще се върнат поне с два века назад.

— Да оставим това засега — нетърпеливо рече Торн. — Ако не сте забравили, все още стои въпросът, какво да правим с Морган и Маклейн. Проблемите започнаха още с коронацията на Келсън. Там се крие една от причините за отрицателното отношение към Морган. Събитията тогава станаха причина и Маклейн да бъде призован, за пръв път да се яви пред архиепископите, защото и двамата незаконно и непредсказуемо използваха сили, които не трябваше да притежават. При това те изненадаха не само държавата и църквата, според които Морган и Маклейн не притежаваха никакви по-особени сили, но и нас, които трябваше да можем да предвидим техните възможности.

Сега, нямам нищо против наоколо да се размотават двама дерини, които не знаят как да използват силите си. Така е от години и не виждам как бихме могли да променим нещата. Но Морган и Маклейн знаят как да използват възможностите си и явно научават все повече, с всеки изминал ден. Досега те бяха в безопасност, защото ние ги смятахме за половин дерини, които имат имунитет срещу личното предизвикателство. Но нещата се промениха. Мисля, че трябва да обявим, че те подлежат на пълно предизвикателство като чисти дерини. Лично на мен не ми харесва идеята да се озова в положение, когато, за да спра тези двамата, ще трябва да наруша заповедите на Съвета.

— Няма голяма вероятност да ти се случи такова нещо — каза Арилан. — Освен това в заповедта на Съвета не се казва нищо за самозащитата. Нейната цел е да предпази, тези, които имат по-малки сили от нападение на пълни дерини, срещу които те не биха имали шанс да устоят. Ако по-нисш дерини реши да предизвика върховен лорд и бъде убит, това ще е по негов избор.

— Ще бъде интересно да открием дали те наистина са чисти дерини — обади се замислено Ларън. — Бихме могли да ограничим предизвикателството до една несмъртоносна битка, разбира се, освен в случаите на самозащита. Мисля, че ще бъде доста интересно да изпробвам способностите си срещу Аларик Морган.

— Чудесно предложение — съгласи се Торн. — Аз го подкрепям.

— Какво подкрепяш? — попита Корам.

— Подкрепям предложението Морган и Маклейн да бъдат обявени за подлежащи на предизвикателство лица, с изключение на такова за смъртен бой, освен в случаите на самозащита. В края на краищата трябва да изясним този въпрос с лекуването.

— Но необходимо ли е да ги предизвикваме? — попита Ари лан.

— Торн Хейгън предложи да няма смъртно предизвикателство — каза равно Барет. — Мисля, че в това няма нищо нередно. Освен това, въпросът е по-скоро теоретичен. Никой не знае къде са те.

Торн сдържа усмивката си и преплете дебелите си пръсти:

— Значи сте съгласни? Можем да ги предизвикваме?

Тирсъл поклати глава:

— Искам открито гласуване, един по един. Позовавам се на древното право. И нека всеки обясни своите мотиви.

Барет извърна слепите си очи към де Кларън, докосна се леко до мислите му, след което кимна бавно:

— Както искаш, Тирсъл. Открито гласуване. Ларън ал Пардис, ти какво ще кажеш?

— Съгласен съм. Харесва ми идеята за ограничено предизвикателство. А като доктор съм най-нетърпелив да разбера какво е положението със способността да се лекува.

— Торн Хейгън?

— Аз направих предложението поради причините, които вече изложих. Разбира се, че гласувам за него.

— Лейди Кири?

Младата, червенокоса жена кимна:

— Ако някой успее да ги открие, ще е добре да се изпробват силите им. Приемам предложената мярка.

— Стефан Корам, ти какво ще кажеш?

— Съгласен съм. Те трябва да бъдат проверени при сгоден случай. Не виждам никаква опасност в едно предизвикателство, което не е за смъртен двубой.

— Добре. Епископ Арилан?