Елитът на Дерините

Стражите шумно си поеха дъх, когато в помещението отново се възцари тишина, но Арилан остана невъзмутим. Погледът му прескачаше от Дънкан на Морган и обратно. После се завъртя и отвори широко двете крила на вратата, обръщайки се към войниците:

— Вкарайте ги вътре и ни оставете сами. Епископ Кардиъл и аз ще ги изслушаме.

— Но Ваше Превъзходителство, тези хора са отлъчени, прокълнати са с вашия декрет. Разрушиха параклиса на Свети Торин, убиха…

— Зная какво са направили — прекъсна го Арилан — и съм наясно с факта, че са отлъчени. А сега направете, както ви наредих. Може да ги вържете, ако това ще ви успокои.

— Тъй вярно, Ваше Превъзходителство.

Войниците ги изправиха грубо на крака, а неколцина донесоха кожени ремъци и завързаха ръцете им. Кардиъл наблюдаваше мълчаливо сцената, докато Арилан стоеше неподвижен до двойната врата. Монахът, който бе отворил вратата се появи безшумно в помещението и придърпа два тежки стола по-далеч от камината. После се обърна към епископите и стражата и се вторачи в Дънкан. Дънкан го погледна и се усмихна, но монахът сведе поглед към пода. Отец Хю Де Бери и Дънкан бяха стари приятели. Само Бог знаеше какво им бе писано в този момент.

Арилан се отправи към единия от столовете и с жест освободи секретаря си и стражата. Отец Хю веднага се насочи към вратата, но войниците все още се колебаеха. Кардиъл, който бе при тях, им разреши да останат отвън и им обеща да ги извика, ако се наложи. Остана на мястото си докато и последният напусна помещението, след което затвори вратите и ги заключи. После зае свободния стол отдясно на Арилан, сключи пръсти и дълго гледа към пленниците. Най-сетне рече:

— Прочее, Дънкан, ти пак се върна при нас. Когато ни напусна и отиде да станеш кралски изповедник загубихме ценен помощник в твое лице. Сега обаче изглежда, че кариерата ти е взела непредвидим обрат.

Дънкан сведе глава, усещайки официалният тон в Арилановото „нас“. Думите му не бяха пряка нападка, но можеха да се тълкуват и така. Трябваше да внимава, докато разбере със сигурност какво цели епископа. Засега в тях се четеше само строгост. Погледна Морган и разбра, че той очаква от него да отговори.

— Съжалявам, ако съм ви разочаровал Ваше Превъзходителство. Надявам се, че ще посрещнете с разбиране обяснението ми. Не смея да се надявам на опрощението ви.

— Това тепърва ще се разбере. Все пак имаме някаква представа за причините, довели ви тук.

Морган се изкашля.

— Останахме с впечатлението, че сте разговаряли с краля, Ваше Превъзходителство, и че той ги е споделил с вас.

— Вярно е — отзова се Арилан — Обаче се надявах вие сами да потвърдите тези причини. Нима не е ваше желанието да изчистите имената си от обвиненията, които Курията ви отправи тази пролет и да искате отмяна на отлъчването ви от църквата?

— Така е, Ваше Превъзходителство — обади се Дънкан и се поклони леко.

Морган проследи движението на братовчед си и го последва.

— Добре. Значи се разбрахме. Смятам, че трябва да чуем поотделно версиите ви за онова, което е станало в параклиса на Света Торин.

Арилан се изправи, обръщайки се към Морган:

— Лорд Аларик, нека оставим епископ Кардиъл и отец Маклейн насаме. Последвайте ме, ако обичате.

Морган хвърли кос поглед към Дънкан и последва Арилан към малката врата в ляво. Озова се в тясно помещение с един-единствен прозорец високо горе. На писалищната маса срещу стената имаше поставка със запалени свещи, пред която бе поставен стол с висока облегалка. Арилан придърпа стола към масата и седна като направи знак на Морган да затвори вратата. Морган се подчини, и се обърна към него с въпросителен поглед. До стената имаше ниска пейка, но епископа не го покани да седне, а и той не се осмели да го направи. Без да дава изява на чувствата си, Морган се подпря на едно коляно и сведе русата си глава към завързаните си китки. Потърси нужните думи и погледна Арилан. Очите им се срещнаха — сиви срещу тъмносини с лек виолетов отблясък, равен срещу равен.

— Официален ли ще бъде разговорът ни, Ваше Превъзходителство?

— Само ако настояваш — отвърна Арилан с лека усмивка — Но подозирам, че не искаш това. Все пак желая да ми дадеш позволението си да обсъдя това, което ще споделиш с мен и с Кардиъл. Не искай от мен дискретност.

— Нека Кардиъл знае. Делата ни не са тайна, а още повече всички знаят, че сме дерини. Но има и други неща, които не бива да стават достояние на тълпата.

— Това е разбираемо. Ами останалите епископи? Какво мога да им кажа, ако го счета за наложително?

Морган сведе очи.

— Все пак ще трябва да разчитам на дискретността ви, Ваше превъзходителство. Търся помирение с всички ви, затова не мога да поставям условия. Кажете им, каквото вие прецените.

— Благодаря.

Настъпи кратко мълчание. Морган разбра, че от него се очаква да започне пръв. Прехапа устни в притеснението си, осъзнавайки колко много неща зависят от думите му в този момент.