Елитът на Дерините

— Аларик се опита да отвори вратата, но тя бе заключена отвън. Уорън се беше подсигурил. Аларик и по-рано използваше силите си да отваря врати, ето защо знаех, че е възможно. Обаче тогава той не бе на себе си и аз трябваше да направя своя избор. Направих го. Със собствените си сили отворих пътя към спасението ни. Горони видя всичко и взе да крещи. Тогава Уорън почна да вика нещо за богохулство и светотатство. Това беше последното, което чух. Нищо не можеше да се направи за горящия параклис, така че яхнахме конете и избягахме. Мисля, че се спасихме именно благодарение на пожара. Никой не ни преследваше. Ако бяха препуснали след нас със сигурност щяха да ни хванат. Аларик беше много зле.

Той сведе глава и затвори очи опитвайки се да прогони нахлулите спомени. Кардиъл поклати глава в изумлението си.

— Какво стана след това, синко?

Гласът на Морган възвърна обичайната си яснота към края на разказа си, когато отново вдигна поглед към Арилан. Лицето на прелата бе спокойно и замислено, но Морган реши, че открива и някаква следа на заинтригуваност в красивите му черти. Арилан се наведе напред и се вгледа в златния огън, който играеше около епископския му пръстен. Когато отново се изправи, гласът му звучеше делово:

— Аларик, как успяхте да се доберете до Дхаса? От дрехите ви личи, че сте съблекли някои от злочестите монаси на Томас. Не сте ги наранили, нали?

— Не Ваше Превъзходителство. Ще ги откриете приспани с едно от деринските заклинания под главния олтар. Съжалявам, но това ми се видя единствения начин да постигнем целта си, без да използваме груба сила. Уверявам ви, че това няма да има никакви последици за тях.

— Разбирам — рече Арилан. Замислено погледна коленичилия Морган и сключи ръце зад гърба си.

— Не мога да ти дам опрощение, Аларик — продума той.

Морган трепна и понечи да възрази.

— Не, не ме прекъсвай — сряза го Арилан преди още да се е обадил. — Искам да ти кажа, че не мога да ти дам опрощение още сега. В разказа ти има празноти, които трябва да проуча. Но ела, не е време да говорим за подобни неща. Ако Кардиъл и Дънкан са приключили — той мина зад Морган и отвори вратата широко — и както виждам, те са свършили, значи, трябва да се съберем и да обмислим какво ще предприемем по-нататък.

Морган се изправи на крака и погледна Арилан изпитателно. Епископът се обърна и влезе в другата стая. Дънкан седеше на перваза загледан в пода, а Кардиъл се подпираше на съседния прозорец. Той го погледна и понечи да каже нещо, но Арилан поклати глава.

— По-добре да излезем, Томас. Ела. Стражата ще остане при тях.

Щом отвориха вратите, войниците се втурнаха с извадени оръжия. Арилан им даде знак да се наредят покрай стените на стаята. После епископите напуснаха заедно помещението и Морган приседна до братовчед си. Чуваше тихото му дишане, докато се опитваше да се концентрира. Притвори очи. Умът му шепнеше в мъртвата тишина:

„Дано сме постъпили правилно, Дънкан. Добрите ни намерения няма да попречат на Арилан и Кардиъл да подпишат смъртните ни присъди, ако решат да не ни вярват. Как прие нещата Кардиъл?“

„Не зная“, отвърна Дънкан след продължително мълчание. „Наистина не зная“.

Глава десета

Аз създавам светлината, и творя тъмнината.

Исаия 45:7

— Е, какво ще правим с Морган и Дънкан? — попита Арилан.

Двамата епископи стояха отново в параклиса на Кардиъл, вратите бяха залостени от вътрешната страна, а пред тях се бе събрала неспокойна група отличната охрана на Кардиъл. Арилан се бе подпрял по навик на олтара от лявата страна на средната редица столове и разсеяно си играеше с тежкия сребърен кръст окачен на врата му. Кардиъл се разхождаше нервно напред-назад по мраморния под и усилено жестикулираше.

— Не съм сигурен, Денис — изрече той с усилие — Зная, че трябва да бъдем по-предпазливи, но все пак съм склонен да им вярвам. Разказът им звучи приемливо — много повече от това, което обикновено слушам. И като вземем предвид различната гледна точка, версията им съвпада с онова, което Горони ни разказа в деня на самото събитие. Честно казано, не виждам никаква възможност за тях да постъпят другояче в същата ситуация и да оцелеят, за да разкажат за това. Вероятно и аз щях да направя същото.

— И дори да използваш магия?

— Да, стига да можех.

Арилан продължаваше да си играе замислено с веригата.

— Има нещо друго, Томас. Не става въпрос какво точно са направили, а как са го направили. Нещата опират до магията, и злоупотребата с нея.

— Злоупотреба ли е да се браниш, когато те нападнат?

— Може би, ако за това се използват зли средства. Така са ни учили през целия ни живот.

— Хм, ами ако учителите ни са грешали — измърмори Кардиъл — Не им е за първи път. Ако Морган и Дънкан не бяха дерини досега да са получили опрощение, особено след като дойдоха при нас като молители, още повече че нямаше и да ги отлъчат преди това.