Елитът на Дерините

— Ще трябва да сте търпелив с мен, Ваше Превъзходителство. Ще ми е трудно. Последният път, когато коленичих, бе пред едного, който беше дал клетва да ме убие. Уорън Де Грей ме хвана в капан под параклиса на Свети Торин и Монсиньор Горони бе с него. Тогава бях принуден да признавам безброй грехове, които не съм извършил.

— Никой не те е карал да идваш тук, Аларик.

— Не.

Арилан замълча за миг, после въздъхна:

— Значи ли това, че твърдиш, че си невинен пред обвиненията на Курията?

Морган поклати глава.

— Не, Ваше Превъзходителство. Боя се, че наистина извършихме повечето от нещата, в които ни обвини Горони. Онова, за което съм дошъл е да обясня защо сторихме всичко това и да ви оставя да присъдите сам дали можехме да постъпим иначе, за да оцелеем в капана, заложен за нас.

— Капан? — Арилан докосна устни с показалците си — Ами добре, разкажи ми за това, Аларик. Разбирам, че са ви приготвили клопка.

Морган вдигна поглед, но разбра, че не бива да го гледа в очите, ако иска да възстанови точно събитията в Свети Торин. Пое дълбоко въздух и сведе очи. Когато заговори, гласът му бе така тих, че Арилан се принуди да се наведе напред, за да чува.

— Възнамерявахме да молим Курията да не издава указ за отлъчването — рече Морган. Очите му се спряха върху кръста, окачен на врата на прелата. — Бяхме убедени, както и в този момент, че указът е несправедлив. Всъщност сам вие и колегите ви в Дхаса стигнахте до такова заключение. Надявахме се, че ако се явим пред Курията ще имаме възможност заедно да обсъдим разногласията си и ако не съумеем да стигнем до помирение, то поне да поемем бремето на гнева ви върху себе си, а не то да падне на целия народ.

Гласът му звучеше глухо, колкото по-близо изплуваше спомена за преживения ужас.

— Пътят ни минаваше през Свети Торин, както на всички друго пътници в тази посока, още повече че и тогава бях в немилост и не можех да вляза официално в Дхаса като херцог на Коруин без разрешението на епископ Кардиъл. Знаех, че той не би се осмелил да ми даде разрешение, тъй като цялата Курия се бе събрала там.

— Преценката ти е била погрешна, но продължавай — прекъсна го Арилан.

Морган преглътна и продължи.

— След като Дънкан влезе в параклиса и се върна, отидох и аз. По средата на вратата, на върха на една игла, имаше мераша. Знаете ли какво е това, Епископе?

— Да.

— Аз… одрасках си ръката и мерашата ме упои. Изгубих съзнание, а когато се свестих бях в ръцете на Уорън Де Грей и поне дузина от хората му. С него бе и Горони. Казаха ми, че епископите са решили да ме предадат на Уорън, стига само да ме хване и че Горони присъства като гаранция на законността на залавянето ми и като изповедник, в случай че реша да се покая от греховете си.

— Искаха да ме изгорят жив, Арилан — прошепна Морган — кладата вече бе приготвена. Нямаха ни най-малко намерение да ме оставят да се защитя. Аз… още не знаех какво са наумили.

Морган преглътна с усилие и отново продължи.

— Накрая Уорън реши, че е крайно време да ме убие. Бях напълно беззащитен. Всеки момент можех да припадна, а как бих могъл да използвам силите си, за да се защитя. И тогава той ми каза, че имам една последна възможност да се спася, ако не живота си, то поне безсмъртната си душа. Разреши ми да се изповядам на Горони. Единствената мисъл, която се въртеше из главата ми в този кошмарен час, бе да печеля време, за да не ме убият преди Дънкан да тръгне да ме търси. И аз…

— И ти коленичи пред Горони — намеси се Арилан.

Морган затвори очи и кимна измъчено:

— И всичко щях да призная само да не ме убият на минутата, щях да си измисля несъществуващи грехове.

— Е, ами разбираемо е — измърмори Арилан — Какво му каза?

Морган поклати глава.

— Нямаше време за каквото и да е. Някой ще да е чул молитвите ми. Дънкан падна през някакъв отвор в тавана и развъртя меча си като косата на самата Смърт.

В съседната стая епископ Томас Кардиъл се бе подпрял на рамката на прозореца, а Дънкан бе коленичил в краката му. Ръцете му бяха събрани като за молитва, но макар и завързан бе успял да се подпре на меката подплата на стола на епископа. Главата му бе леко сведена, но гласът му не трепваше. Сивите очи на Кардиъл гледаха с недоверие докато слушаше разказа на Дънкан.

— Та не съм съвсем сигурен колцина от тях убих — четири, пет предполагам. И раних повечето. Обаче, когато Горони ме нападна с нож, го хванах и го използвах като щит. Изобщо не ми мина през ум, че и той е свещеник. Аларик беше много зле, но успя да прониже един, а аз го прикривах. Горони беше единствената гаранция, че ще се доберем живи до вратата. А същевременно целият параклис бе обхванат в пламъци.

— Значи тогава ти разкри пред другите, че си дерини.

Дънкан кимна бавно.