Елитът на Дерините

Морган обърна коня си и преглътна с усилие.

— Уенсит познава човешките страхове. Какъв по-голям ужас би могъл да предизвика сред нас от това да видим приятелите си окървавени и разкъсани по такъв начин? Човекът, който е извършил това…

— Не човек — дерини! — кресна Уорън и се вторачи яростно в Морган. — Извратен дерински ум! Ваше Величество. — Очите му блестяха с фанатичен огън, който Келсън смяташе за угаснал завинаги. — Сега виждате на какво са способни дерините! Казах ви, че не бива да им вярвате.

— Забравяш се, Уорън! — изрева в отговор Келсън. — Няма да оставя подобно нещо ненаказано, но историята познава случаи, когато и хората са вършили такива гнусотии, от които до днес се срамуваме. Не повдигай никога отново въпроса за дерините. Ясно ли е?

— Сир! — възрази Уорън. — Не ме разбрахте правилно. Не съм искал да кажа, че вие…

— Негово Величество те разбра, Уорън — обади се уморено Арилан. — В момента е много по-важно да…

Внезапно замълча, като че вида на разложените трупове му напомни нещо. Скочи от седлото и докато останалите го наблюдаваха с недоумение, Арилан отиде до най-близкия войник и отметна част от дрехата му. После отиде до следващия и направи същото. Лицето му изразяваше учудване, когато се обърна към Келсън.

— Ваше Величество, бихте ли дошли за малко? Има нещо странно.

— Арилан, да не би да искаш да разглеждам труповете? Това едва ли е необходимо. Съвсем очевидно е, че са мъртви.

Арилан поклати глава.

— Не, има нещо друго. Морган, Дънкан, елате и вие. Смятам, че тези хора са били мъртви от по-рано, паднали са още в боя. Раните им са тежки, но по земята почти няма кръв.

Морган и Дънкан си размениха погледи, но слязоха от конете. Келсън ги последва. В това време Нигел доведе кралския ескорт. Мъжете гледаха ужасени наоколо. Повечето от командирите също се бяха изкачили на хълма, за да разберат какво става. Арилан кимна на Нигел да дойде при тях и посочи още едно тяло.

— Ето, вижте. Сигурен съм, че не греша. Голяма част от раните даже не съответстват на местата, където бронята и дрехите са разкъсани. Може би дори са сменили униформите им, за да изглеждат по-добре от разстояние. Освен това смятам, че мнозина от тези войници даже не са били наши… — Арилан понечи да свали шлема на един от труповете.

Всички зинаха от ужас, когато видяха, че тялото бе обезглавено. Шлемът просто бе закрепен на плещите му. Арилан изруга и се насочи към следващия труп, но и там откри същото. Всички бяха без глави. Яростта го завладя и той взе да сваля шлемовете от обезглавените тела.

— Проклет да е във вечния огън! Знаех, че не познава що е милост, но не вярвах, че дори Уенсит е способен на такова нещо!

— Смяташ, че… това е негово дело? — заекна Нигел докато оглеждаше клането.

— Тъй следва да предположим.

Нигел поклати недоверчиво глава.

— Господи, тук трябва да са поне петдесет. И мога да се обзаложа, че всички до един са без глави. Били са наши другари по оръжие. А сега дори не можем да ги разпознаем!

Той замълча и извърна глава. Келсън погледна към Морган. Само свитите юмруци на Аларик издаваха състоянието му, лицето му оставаше безизразно. Дънкан също скриваше емоциите си, но Келсън добре разбираше какво му струва това. Морган явно усети погледа, защото се обърна и докосна леко рамото му за кураж.

— Господа, трябва незабавно да организираме погребението им, не, по-добре ще е обща клада. Нямаме време да копаем отделни гробове за всички. Трябва да се погрижим и за онези в клисурата. Келсън, какво ще кажем на войниците?

— Истината ще им кажем.

— Съгласен съм — кимна Морган. — Трябва също да подчертаем, че тези хора са били мъртви, преди да ги докарат тук. По всяка вероятност са загинали достойно в битка. Не са ги клали като животни.

— Това ще ободри войската — съгласи се Арилан. — Ще ги накара да разберат защо се бият и как постъпва Уенсит с враговете си.

Келсън кимна. Бе възвърнал самообладанието си.

— Много добре. Чичо Нигел, нареди на хората си да ги съберат за общата клада.

— Веднага, Келсън.

— Уорън, вземи толкова хора, колкото ти трябват и се погрижете за онези в клисурата.

Уорън се поклони сковано от седлото и каза:

— Както наредите, сир.

— Арилан и Кардиъл. Нямаме време за прилично опело, но може би вие и братята ви ще кажете няколко думи докато войниците приготвят кладата. И… ако случайно разпознаете някой от тези, моля да ме уведомите. Знам, че без главите е трудно, но… — Той потръпна и продължи: — Моля да направите, каквото е по силите ви.

Келсън наведе глава и закрачи бързо към коня си, без да се обръща повече към ужасната гледка зад гърба си. Арилан дълго гледа след него докато препускаше нагоре по хълма към командирите си. Уорън и Кардиъл се насочиха с група войници към клисурата, а хората на Нигел се заеха с печалната задача да съберат телата на едно място. Арилан се приближи до Морган и Дънкан и прегърна и двамата през раменете.

— Много се събра на младия ни крал, приятели, — рече тихо той. — Не зная как ще му се отрази това през следващите дни.

Морган скръсти ръце на гърдите си.