Фурията на Академа

– Едва ли някой знае какво се е случило наистина. Но Майлс пострада толкова зле, че не можа да замине с Принцепса и неговия легион и не участва в Битката при Седемте хълма. Той бе на път към долината Калдерон, за да се присъедини към тях, когато маратите ги нападнали и започнала Първата калдеронска битка. Арарис загинал заедно с Принцепса. Майлс и брат му не се видели повече. Не успели да се сдобрят. Предлагам ти да избягваш тази тема.

Тави се обърна и погледна към Фейд.

Робът наведе глава и момчето не можа да разчете изражението на лицето му.

– Разбирам – каза тихо той. – Благодаря ви, маестро.

Килиан вдигна ръка, прекъсвайки младежа.

– Достатъчно – промърмори той. – Заеми се със задълженията си.

– Да, сър – каза Тави и напусна залата за медитиране, за да потърси Ерен и Гаел.

Глава 29

– Имаш ли представа кое време е? – промърмори Ерен. – А след третия звънец имаме изпит по история. – Той обърна гръб на Тави, прегърна възглавницата си и измънка: – Ела след изпита.

Тави погледна над леглото към Гаел и двамата едновременно измъкнаха Ерен изпод завивките му. Когато го повлякоха към вратата на стаята му, слабичкото момче изписка възмутено. Тави грабна панталоните, чорапите и ботушите, които Ерен си беше нагласил за сутринта.

– Тихо – каза му той. – Да вървим. Не искаме нощният пазач да дойде да ни търси.

Ерен се умълча и тръгна, препъвайки се, заедно с приятелите си, като се стараеше да не изостава. След няколко крачки примигна и промърмори:

– Какво става тук?

– Скоро ще ти обясня – каза Тави.

Двамата с Гаел го поведоха към онази част от сградата, където се намираше класната стая на Килиан. Тави измъкна ключа за вратата ѝ изпод най-близкия камък, отключи и тримата влязоха вътре.

Тави провери дали капаците са плътно затворени и кимна на Гаел, която запали една фуриена лампа.

Ерен я погледна притеснено, сграбчи дрехите си и започна бързо да се облича, въпреки че нощната му риза стигаше до под коленете и му пречеше.

– Здраво ще загазим – каза той. – Тави, какво си намислил?

– Имам нужда от помощта ти – отвърна тихо приятелят му.

– Не можеше ли да почака? – попита Ерен.

Тави поклати глава, а Гаел го погледна намръщено.

– Тави – промърмори тя, – какво има? Изглеждаш ужасно.

Ерен също се намръщи и го огледа.

– Тави? Добре ли си?

– Добре съм – отвърна младежът и си пое дълбоко дъх. – Но леля ми не е. Тя пристигна в столицата, за да участва във фестивала. Тя и придружителите ѝ са били нападнати. Спътниците ѝ са били убити, а тя е отвлечена.

Ерен зарови пръсти в рошавата си коса.

– Проклети врани!

– Тя е в опасност – каза тихо Тави. – Трябва да я намеря. Имам нужда от помощта ви.

Ерен изсумтя.

– Нашата помощ? Тави, помисли добре. Сигурен съм, че Градският легион вече я търси. А Короната ще обърне държавата с главата надолу и ще я тръска, докато леля ти не изпадне отнякъде. Гай не може да си позволи нещо такова да се случи с холтър Исана.

Гаел се намръщи.

– Ерен е прав, Тави. Аз съм ти приятелка и съм готова да нап­равя всичко, за да ти помогна, но с търсенето на леля ти сигурно са се заели много по-способни хора.

– Не – отвърна Тави. – Не са. Във всеки случай не тая особени надежди, че ще я намерят.

На лицето на Ерен се появи неуверено изражение.

– Тави? Какво искаш да кажеш?

Тави си пое дълбоко дъх и каза:

– Вижте, не би трябвало да ви казвам това, но за момента възможностите на Короната са крайно ограничени.

– Какво означава това? – попита Гаел.

– Не мога да ви разкрия подробностите – отвърна Тави. – Достатъчно е само да ви кажа, че Короната няма да преобърне нищо с главата надолу, за да намери леля ми.

Гаел примигна изненадано.

– А Курсорите? Те сигурно могат да помогнат.

Тави поклати глава.

– Не. Те... – Той се намръщи. – Не мога да ви кажа нищо повече. Съжалявам. Единствената помощ, която ще получи леля ми, е онази, която аз мога да ѝ осигуря.

Ерен се намръщи.

– Тави, нямаш ли ни доверие?

– Не става въпрос за това – рече Тави. – Защото ви имам доверие.

Гаел го погледна и каза замислено:

– Което означава, че си получил заповед да не говориш за това.

Ерен кимна.

– И единственият, който може да ти даде подобна заповед, е маестро Килиан.

– Или Първият лорд – промърмори Гаел. – Което означава...

Лицето ѝ леко пребледня.

Ерен преглътна.

– Което означава, че се е случило нещо наистина сериозно, достатъчно да привлече целия ресурс на Курсорите и Короната. И онзи, който му е дал тази заповед, се страхува от предателство вътре в Цитаделата, щом дори ние не можем да научим цялата истина.

Гаел кимна бавно.

– И като ученици, наскоро посветени в същността на разузнаването, ние не представляваме риск за сигурността. – Тя погледна към Тави и се намръщи. – Да не се е случило нещо с Първия лорд?

Тави впрегна всичкия си опит, който бе натрупал, докато бе отглеждан от могъща призователка на вода, за да отговори спокойно и безизразно:

– Повече нищо не мога да ви кажа.

– Но ако се съгласим да участваме в това – каза Гаел, – ние също ще бъдем в опасност.

– Напълно е възможно – отвърна Тави.

Ерен потрепери.

– Мислех си, че първо ще се обърнеш към Макс – каза младежът. – Всъщност къде е той?