Фурията на Академа

– Не знам къде се намира – отвърна Тави. – Но щом го видя, ще помоля и него.

Ерен се намръщи и наведе поглед към земята.

– Тави, още два дни имаме изпити – освен това трябва да завършим и занятията ни при Килиан. Не мога едновременно да участвам в търсенето и да вземам изпитите.

– Разбира се – каза Тави. – Знам, че искам много от вас – и от двамата. Моля ви, повярвайте ми, когато ви казвам, че нямаше да го направя, ако не бях отчаян. Трябва да намерим леля ми – заради нея самата и за да помогнем на Короната.

– Но... – Ерен въздъхна. – История.

– Предполагам, че можем да помолим Академията да преразгледа положението ни – каза Тави. – Но не мога да ти обещая нищо, Ерен. Съжалявам.

– Приеха ме в Академията при определени условия. Ако се проваля на някой изпит, веднага ще ме изпратят у дома – каза Ерен.

Тави поклати глава.

– Ти се обучаваш за Курсор, Ерен. Короната няма да им позволи да те върнат у дома, ако си пропуснал занятия, за да изпълниш дълга си.

Гаел повдигна вежди:

– Значи, тук става дума за изпълняване на дълга?

– Да – отвърна Тави.

– И как ще разберем това? – попита Гаел.

– Просто ще трябва да ми се доверите – каза Тави и издържа погледа ѝ, без да потрепне.

Гаел и Ерен се спогледаха и момичето каза:

– Разбира се, че ще ти помогнем, Тави. – Тя си пое дълбоко дъх. – Ти си ни приятел. И си прав, че леля ти е важна за Короната. – Гаел се намръщи. – И без това задачата, която ми възложи Килиан, не ми допада особено.

– Да, разбира се, че ще ти помогнем – въздъхна Ерен.

– Благодаря ви – рече Тави и се усмихна. – Ако искате, ще ви помогна да изпълните задачите на маестрото. Нека това бъде нашата малка тайна.

Ерен се усмихна накриво.

– Не мога да си представя това докъде ще ни докара – каза той и едва сега приключи със завързването на ботушите си. – И така, разкажи ни за нападението над леля ти.

Тави им разказа за посещението на градинския прием на лорд Калар и какво беше научил там, но изобщо не спомена за Макс и сблъсъка с Бренсис и приятелите му.

– По всичко личи – заяви Ерен, – че Калар е изпратил главорезите, които са избили спътниците на леля ти.

– Да, това е очевидният извод – отвърна Гаел. – Но не бива да се изключва предположението, че всичко е било направено така, че да породи именно такива подозрения у Тави.

– Това едва ли има значение – отбеляза Тави. – Хората, които са заловили леля, в никакъв случай няма да я отведат в имението на Калар. Той ще направи всичко възможно, за да не бъде свързван с убийците и с отвличането.

– Така е – каза Ерен и погледна към Гаел. – Слугите в домакинството на Калар може да са видели нещо. Освен това има голяма вероятност главният готвач да е наел услугите на външни доставчици за част от храната. Те може също да са видели нещо, без да го осъзнават.

Гаел кимна.

– Освен това улиците са били пълни с минувачи. Бихме могли да минем по съседите, да поразпитаме. Не може да не са се появили някакви слухове. Човек никога не знае кога няма да се окажат полезни. Ти какво предпочиташ?

– Улиците – отвърна Ерен.

Гаел кимна.

– Тогава аз ще проверя прислугата на Калар и доставчиците.

– Ако леля ми е отвлечена – каза Тави, – може и да се подготвят да заминат с нея. Аз ще ида до реката и ще поговоря с началника на пристанището и с пазачите на кея, за да си държат очите на четири. – Той се усмихна накриво. – Ако някой ни чуе, ще си помисли, че говорят истински Курсори.

– Страхотно – каза Гаел и устните ѝ се разтеглиха в лека усмивка.

Тримата младежи се спогледаха и Тави почувства как собствената му тревога се отразява в очите на приятелите му.

– Внимавайте – каза тихо той. – Не поемайте никакви рискове и бягайте при първия признак за опасност.

Ерен кимна. Гаел го потупа леко по ръката.

– Така – рече Тави. – Да тръгваме. Трябва да излезем поединично.

Гаел кимна и угаси светлината на лампата. Тримата изчакаха очите им да привикнат със сумрака и девойката се измъкна от стаята. Секунди след това Ерен прошепна:

– Успех, Тави! – и също се изгуби в тъмната нощ.

Тави се преви надве, затвори очи и изведнъж се почувства много малък и много уплашен. Беше помолил приятелите си да му помогнат. Ако някой ги наранеше, вината щеше да е негова. Макс вече линееше в Сивата кула, затворен там, защото се беше опитал да помогне на Тави. Това също беше по негова вина. Каквото и да си казваше, той чувстваше вина и за случилото се с леля му Исана. Ако не се беше замесил в събитията, които бяха довели до Втората калдеронска битка, Първият лорд може би никога нямаше да получи възможността да я използва, назначавайки я за холтър.

Естествено, ако не се беше замесил, леля му може би щеше вече да е мъртва, както и всички останали в долината Калдерон. Но въпреки това той не можеше да се отърси от смазващото чувство за вина.